Теодора Духовникова: Всички са изтрещели! 20 000 човека и никой не е с маска
Актрисата Теодора Духовникова е магнетична освен на сцената и дребния екран, става известно че е и сладкодумна разказвачка.
Познаваме я от знаковите функции в някои от най-популярните български филми и сериали през последните години - " Под прикритие ", " Дървото на живота ", " Дяволското гърло ", " Вездесъщият " и други.
Днес ще я представим в друга светлина. Публикуваме без редакторска интервенция, пътепис на актрисата от визитата й в Лондон:
" Пътуваме към Лондон, имаме билети за Рики Джарвес. От неспокойствие имам възприятието, че аз карам самолета. Не трепнах ни на турболенциите, ни на простотиите на част от сънарадноците ни. Желязо. Ще виждам Рики Джарвес, въпреки всичко.
Приятелката ми, която живее в Лондон от хиляда години ме пита- страхуваш ли се от Ковид? Щото тука е като след войната предишния век- всички са изтрещели, всички са по улиците. Викам й, ти добре ли си, аз пристигам от Гомората на Ковид, мене няма какво да ме уплаши.
В метрото към Уембли е фраш, жив човек с маска няма. Само аз. Гледам хората и се чувствам по какъв начин съм в някакъв спокоен, умствен ужас- не бе, ти вманиачен ли си, за какво пипаш тази ръкохватка, не бе, недей, не се докосвай там, не, не, не, не си бъркай след това в носа…, къде за Бога са ви дезинфектантите, кой въобще е вашия британски Мутафчийски и на какво ви е научил до в този момент?!?
Стефан ми споделя, че в случай че не се успокоя и още единствено един път го пръсна с дезинфектант- слиза на идната спирка и на шоуто ще си вървя сама. Това ме респектира. Не желая да вървя сама.
Влизаме в Уембли. 20 000 индивида. 20 000. Никой не е с маска. Никой не е и през стол. 20 000 един до друг, ред до ред. Излиза подгряващият комедиант. Всички се смеят, единствено аз се пробвам да се сетя по кое време тъкмо се отделяха повече вирусни частици- при пеене или при смях. Решавам, че по моите отскорошни вирусоложки знания е от смях. Вече не ми е смешно. Погледът ми се размазва и като че ли виждам милиарди вирусни точки в генералска борба за носа ми. Викам си, край. Ей в този момент ще стане ясно дали съм едно от десет- нали, скорошните ми google вирусоложки знания сочат, че един от 10 имунизирани се разболява.
Излиза Рики Джарвес. На празна сцена. По черна тениска и дънки. С леке на тениската. Това няма да го не помни. Толкова не му пука. Започва. Дезинфектант потъва някъде във вътрешността в чантата ми. Забравям за бацилния въздух. Все отново човек не може да мисли за две неща по едно и също време.
Цялото ми внимание е единствено в едно- да му схвана ши_ания британски акцент и да му хвана смешките. На половина съумявам. Брутален е. Скандален. Не остави нищо свято - Бог, гибел, напреднала възраст, дебели, Африка, гейове, спин, рак, лезбийки, бебета, майки, Хитлер…Викам си, добре де, на всички тия 20 000 индивида, най-малко две от тия тематики са им пъклен важни- по какъв начин ще го изтърпят, че и да се смеят на тях? Смеят се. Смея се и аз. На моите си значими две. Срам ме, че ми е смешно и от това ми става два пъти по-смешно.
Влизам назад в метрото. Без маска. Всички там очевидно сме от Джарвес. Продължават да се смеят и да разискват нещо на красивия си език. Дори го играят смешно. В метрото. Викам си- то в случай че в Англия не се родиш с обичайно положително възприятие за комизъм, то е все едно да се родиш марула някъде в тропика. Цяло метро, цялостно със смеещи се хора на някакви извънредно неразрешени неща. Но, както сподели Рики Джарвес- към момента можем да се смеем.
Ако на някой от нас му било обидно от всичко това…да си върнел билета на касата. Нямало проблем. Щял да си му го изплати. Големият проблем, споделя нечовешкият човек в черната тениска, е, в случай че 30 години по-късно ви осъдят за нещо, което си споделил преди 30 години. По дяволите, кой е подобен екстрасенс, че да планува след 30 години какво ще е неуместно, да бъде казано през днешния ден?!?
“You know, fish, chips, cup of tea, bad food, worse weather, Mary-fucking-Poppins. London! "
Познаваме я от знаковите функции в някои от най-популярните български филми и сериали през последните години - " Под прикритие ", " Дървото на живота ", " Дяволското гърло ", " Вездесъщият " и други.
Днес ще я представим в друга светлина. Публикуваме без редакторска интервенция, пътепис на актрисата от визитата й в Лондон:
" Пътуваме към Лондон, имаме билети за Рики Джарвес. От неспокойствие имам възприятието, че аз карам самолета. Не трепнах ни на турболенциите, ни на простотиите на част от сънарадноците ни. Желязо. Ще виждам Рики Джарвес, въпреки всичко.
Приятелката ми, която живее в Лондон от хиляда години ме пита- страхуваш ли се от Ковид? Щото тука е като след войната предишния век- всички са изтрещели, всички са по улиците. Викам й, ти добре ли си, аз пристигам от Гомората на Ковид, мене няма какво да ме уплаши.
В метрото към Уембли е фраш, жив човек с маска няма. Само аз. Гледам хората и се чувствам по какъв начин съм в някакъв спокоен, умствен ужас- не бе, ти вманиачен ли си, за какво пипаш тази ръкохватка, не бе, недей, не се докосвай там, не, не, не, не си бъркай след това в носа…, къде за Бога са ви дезинфектантите, кой въобще е вашия британски Мутафчийски и на какво ви е научил до в този момент?!?
Стефан ми споделя, че в случай че не се успокоя и още единствено един път го пръсна с дезинфектант- слиза на идната спирка и на шоуто ще си вървя сама. Това ме респектира. Не желая да вървя сама.
Влизаме в Уембли. 20 000 индивида. 20 000. Никой не е с маска. Никой не е и през стол. 20 000 един до друг, ред до ред. Излиза подгряващият комедиант. Всички се смеят, единствено аз се пробвам да се сетя по кое време тъкмо се отделяха повече вирусни частици- при пеене или при смях. Решавам, че по моите отскорошни вирусоложки знания е от смях. Вече не ми е смешно. Погледът ми се размазва и като че ли виждам милиарди вирусни точки в генералска борба за носа ми. Викам си, край. Ей в този момент ще стане ясно дали съм едно от десет- нали, скорошните ми google вирусоложки знания сочат, че един от 10 имунизирани се разболява.
Излиза Рики Джарвес. На празна сцена. По черна тениска и дънки. С леке на тениската. Това няма да го не помни. Толкова не му пука. Започва. Дезинфектант потъва някъде във вътрешността в чантата ми. Забравям за бацилния въздух. Все отново човек не може да мисли за две неща по едно и също време.
Цялото ми внимание е единствено в едно- да му схвана ши_ания британски акцент и да му хвана смешките. На половина съумявам. Брутален е. Скандален. Не остави нищо свято - Бог, гибел, напреднала възраст, дебели, Африка, гейове, спин, рак, лезбийки, бебета, майки, Хитлер…Викам си, добре де, на всички тия 20 000 индивида, най-малко две от тия тематики са им пъклен важни- по какъв начин ще го изтърпят, че и да се смеят на тях? Смеят се. Смея се и аз. На моите си значими две. Срам ме, че ми е смешно и от това ми става два пъти по-смешно.
Влизам назад в метрото. Без маска. Всички там очевидно сме от Джарвес. Продължават да се смеят и да разискват нещо на красивия си език. Дори го играят смешно. В метрото. Викам си- то в случай че в Англия не се родиш с обичайно положително възприятие за комизъм, то е все едно да се родиш марула някъде в тропика. Цяло метро, цялостно със смеещи се хора на някакви извънредно неразрешени неща. Но, както сподели Рики Джарвес- към момента можем да се смеем.
Ако на някой от нас му било обидно от всичко това…да си върнел билета на касата. Нямало проблем. Щял да си му го изплати. Големият проблем, споделя нечовешкият човек в черната тениска, е, в случай че 30 години по-късно ви осъдят за нещо, което си споделил преди 30 години. По дяволите, кой е подобен екстрасенс, че да планува след 30 години какво ще е неуместно, да бъде казано през днешния ден?!?
“You know, fish, chips, cup of tea, bad food, worse weather, Mary-fucking-Poppins. London! "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ