Ако значението на този или онзи велик син на нашия

Ако смисъла на този или оня популярен наследник на нашия народ остава мъчително съзнавано от необятните национални маси, от време на време даже и след епохи – когато изгодата от неговата предприемчивост се е трансформирала в един открит нравствен капитал на нацията – то смисъла на солунските братя, на равноапостолите Кирила и Методия, можем с категоричност да твърдим, че е налично и добре съзнавано освен от най-просветените, само че безусловно от целия народ, от всички българи. Те са висшите представители на най-важната ера, която българският народ е претърпял от своето появяване на света, та докато Бог му е отредил дни на земята; те стоят на върха на онази планина, която разделя езическия мир от християнския, българското безчовечие от българската просвета. И по тази причина са и ще бъдат забележими от всички генерации.

Каква културна картина представляваше България и въобще славянството преди Кирила и Методия? За да си представим това, задоволително е да си спомним класическите думи на летописеца Черноризец Храбър: " Прежде оубо словене не имеахон кънигъ, а чрътами и резами чътеахон и гатаахон – погани съще ". Ще рече все пак, че българите и други и други славянски нации са били съумели към този момент преди Кирила и Методия да образуват мощни господарства, тия нации при все туй са се намирали в своята предистория. Защото, както и различен път сме твърдели на това място, не е задоволително един народ да завладее обширни територии, а да има етичната мощ да образува и закрепи непоколебимо яка страна. Липсват ли тези условия, и най-силният народ в най-щастливия случай остава като оня мрачен спомен, който имаме за необозримата империя на хуните.

На старите българи и въобще на славяните липсваше таман това, което липсваше на хуните и на редица други безчовечен нации (кумани, печенеги, татари и пр.), които вършеха завоевания в Европа, без да бъдат в положение да образуват трайно господарство: липсваха им необятните морални хоризонти на християнската идеалистическа философия. И може би славяните и българите щеше да сполети същата орис на изчезналите през днешния ден гореспоменати нации, в случай че Кирил и Методий не преобразиха издъно моралния мир на първо място на Борисовата България, а след това посредством нея и на останалото славянство, което блуждаеше в огромния мрак на едно примитивно езичество, лишено от светлите митове на Египет, на юдейството, на Атина или Рим.

От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска страна и единствено в няколко десетилетия, във времето на цар Симеона, реализира едно такова държавно и културно развиване в кръга на концепциите на християнството, което развиване я слага наред с най-напредналите тогавашни страни. И в случай че нашата земя не беше на прага на Азия и на пътя на толкоз безчовечен нашествия; в случай че нам историята не беше предопределила тежката орис да загинем, спирайки с телата си тия нашествия, които застрашаваха да унищожат европейската култура, нашето държавно и културно развиване щеше да продължава даже и през днешния ден, и ние в този момент бихме представлявали един от най-големите върхове на международната цивилизация.

Ако българската книга и възприетото от славянството посредством България християнство послужиха колкото да да ни спасят от изгубване като народ, у другите славянски, па и неславянски земи, те дадоха скъпи плодове. С изобретената от Кирила и Методия славянска писменост и с книжовните писания на българските равноапостоли стартира културната история и на Русия, и на Моравия, и на Сърбия, а е известно, че и румънците до наскоро са си служили с нашата писменост и с нашия църковен език.