Как изнесените отрови се връщат в Европа
Ако зависеше единствено от Европейски Съюз, тези субстанции от дълго време не би трябвало да се употребяват: неоникотиноидите са измежду най-опасните пестициди, създадени от химическите концерни. В Европейски Съюз тяхната приложимост навън е неразрешена още от 2013-а година, откакто няколко проучвания потвърждават нездравословното им влияние върху пчелите и други инсекти, които опрашват растенията. Намаляването на популацията на насекомите се прави оценка от организациите за издръжка и земеделие към Организация на обединените нации като " сериозна опасност за обезпечаването на международната издръжка ".
Въпреки това субстанциите имидалклоприд на " Байер ", клотиандин ( " Байер " и BASF) и тиаметоксам на " Сингента " не престават да попадат в природата - въпреки и отвън Европа. Това демонстрира следствие на швейцарската Неправителствени организации " Public Eye ", както и на английската група за следствия " Unearthed ", която е част от Грийнпийс. От септември 2020-а година износът на тези вещества би трябвало да се рапортува. Затова проверяващите са поискали от формалните управляващи съответната експортна документи. Така са открили, че бизнесът с невротоксични субстанции от Европа за света продължава. Най-много такива вещества Старият континент изнася за страни като Бразилия, Русия, Украйна, Аржентина или Иран.
Германски концерни са измежду водещите експортьори
Само в интервала септември-декември 2020-а година е регистриран експорт на съвсем 3900 тона неоникотиноидови артикули, за което европейските управляващи са издали 299 позволения. " Това количество е изцяло задоволително да бъде напръскана с въпросните вещества цялата земеделска повърхност на страна като Франция ", споделя за немската социална телевизия ARD Клара Хойнкес от " Public Eye ".
Най-големият европейски експортьор е швейцарският агрохимически тръст " Сингента ", следван от " Байер " и BASF. Въпросните химически вещества са създадени главно в Белгия, Франция и Германия. Най-големият вносител на неоникотиноиди е Бразилия - страната, в която се намира към 20 % от международното биоразнообразие, и която пред идващите години желае фрапантно да усили износа на аграрни артикули. Техни вносители са страни със междинни или ниски равнища на приходите, в които законодателните разпореждания по отношение на пестицидите са не толкоз строги, колкото в Европа.
Отровите се връщат назад в Европа
Употребените неоникотиноиди не изчезват просто по този начин, а посредством земеделските артикули могат да се върнат назад в Европа - да вземем за пример с внасяните царевица, соя, манго или авокадо. " Този кръговрат би трябвало да бъде пресечен ", споделя по този мотив Карла Хойнкес от " Public Eye ". Исканията на неправителствените организации добиват още по-голяма тежест с помощта на резултатите от активността на група учени от Германия, Австрия, Швеция и Англия. Те вършат извода, че субстанцията имидаклоприд, създавана от концерна " Байер ", въздейства освен на нервната система на насекомите, а и на тази на индивида - нападна нервните кафези. Учените са на мнението, че с храната човек би могъл да поеме количества от тези токсини, които да се отразят на нервната му система, сходно на различен прочут невротоксин - никотина.
Мозъчните увреждания не са изключени
Особено тревожни, съгласно откривателите, са данните за вероятни отблясъци в процеса на формиране на мозъка на зародиша по време на бременността, както и при новородените деца. Производителят " Байер " не вижда учредения за преоценка на препарата и напомня, че той се употребява сполучливо от години. От компанията прецизират, че земеделието продължава да има потребност от неоникотиноидите, без които реколтата би претърпяла съществени загуби.
Критиците упорстват за по-строги правила при износа на пестициди. Германското държавно управление към този момент не вижда юридически благоприятни условия за това, защото решаващо в тази ситуация е законодателството в страните-вносителки на въпросните препарати. Франция обаче от идната година няма да разрешава износа на неразрешени пестициди.
Въпреки това субстанциите имидалклоприд на " Байер ", клотиандин ( " Байер " и BASF) и тиаметоксам на " Сингента " не престават да попадат в природата - въпреки и отвън Европа. Това демонстрира следствие на швейцарската Неправителствени организации " Public Eye ", както и на английската група за следствия " Unearthed ", която е част от Грийнпийс. От септември 2020-а година износът на тези вещества би трябвало да се рапортува. Затова проверяващите са поискали от формалните управляващи съответната експортна документи. Така са открили, че бизнесът с невротоксични субстанции от Европа за света продължава. Най-много такива вещества Старият континент изнася за страни като Бразилия, Русия, Украйна, Аржентина или Иран.
Германски концерни са измежду водещите експортьори
Само в интервала септември-декември 2020-а година е регистриран експорт на съвсем 3900 тона неоникотиноидови артикули, за което европейските управляващи са издали 299 позволения. " Това количество е изцяло задоволително да бъде напръскана с въпросните вещества цялата земеделска повърхност на страна като Франция ", споделя за немската социална телевизия ARD Клара Хойнкес от " Public Eye ".
Най-големият европейски експортьор е швейцарският агрохимически тръст " Сингента ", следван от " Байер " и BASF. Въпросните химически вещества са създадени главно в Белгия, Франция и Германия. Най-големият вносител на неоникотиноиди е Бразилия - страната, в която се намира към 20 % от международното биоразнообразие, и която пред идващите години желае фрапантно да усили износа на аграрни артикули. Техни вносители са страни със междинни или ниски равнища на приходите, в които законодателните разпореждания по отношение на пестицидите са не толкоз строги, колкото в Европа.
Отровите се връщат назад в Европа
Употребените неоникотиноиди не изчезват просто по този начин, а посредством земеделските артикули могат да се върнат назад в Европа - да вземем за пример с внасяните царевица, соя, манго или авокадо. " Този кръговрат би трябвало да бъде пресечен ", споделя по този мотив Карла Хойнкес от " Public Eye ". Исканията на неправителствените организации добиват още по-голяма тежест с помощта на резултатите от активността на група учени от Германия, Австрия, Швеция и Англия. Те вършат извода, че субстанцията имидаклоприд, създавана от концерна " Байер ", въздейства освен на нервната система на насекомите, а и на тази на индивида - нападна нервните кафези. Учените са на мнението, че с храната човек би могъл да поеме количества от тези токсини, които да се отразят на нервната му система, сходно на различен прочут невротоксин - никотина.
Мозъчните увреждания не са изключени
Особено тревожни, съгласно откривателите, са данните за вероятни отблясъци в процеса на формиране на мозъка на зародиша по време на бременността, както и при новородените деца. Производителят " Байер " не вижда учредения за преоценка на препарата и напомня, че той се употребява сполучливо от години. От компанията прецизират, че земеделието продължава да има потребност от неоникотиноидите, без които реколтата би претърпяла съществени загуби.
Критиците упорстват за по-строги правила при износа на пестициди. Германското държавно управление към този момент не вижда юридически благоприятни условия за това, защото решаващо в тази ситуация е законодателството в страните-вносителки на въпросните препарати. Франция обаче от идната година няма да разрешава износа на неразрешени пестициди.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ