Ако за Русия свикването на 300 000 запасняци е само

Ако за Русия свикването на 300 000 запасняци е единствено 1% от наличния капацитет, то у нас при цялостна готовност накрак могат да бъдат вдигнати половин милион бойци. По закон при положение на почнала война у нас следва да бъдат привикани всички мъже и дами от 18 до 55 година, които са минали военно образование. В това число влизат служилите в армията, миналите през казармата или непринудено военно образование. Страната ни все още разполага с запас от запасни и доброволци. Доброволният запас е лимитиран до 3000 души. Включилите се в него минават през 30-дневно образование, изпити и клетка, след което имената им попадат в запаса. Ежегодно минават и през още образования и курсове. Проблемът към сегашния миг е, че понижава с бърза скорост броят на българите, които следва да бъдат мобилизирани. За тяхна сметка се усилват тези, които в никакъв случай не са виждали оръжие. България се елементарни със наложителната казарма през 2007 година, като набор 1988 година изтегли късата съчка да бъде последният, заставен да мине през военна работа. Диабетът в действителност е липса на едно вещество в организма! Оздравявай Псориазисът изчезва за 7 дни! Проста рецепта Подаграта ще изчезне, колкото и огромна да е тя Не съм болен, тъй като разчиствам кръвоносните съдове. Напишете рецептата През миналите от този момент 15 години има близо половин милион младежи и мъже над 18 година, които си нямат хабер от военна подготовка. Сметките са съгласно данните, че приблизително всяка година се раждат 30 000 момчета. В момента при война ще бъдат привикани изкаралите военна работа от набор 1967, които в този момент са на пределната мобилизационна възраст от 55 година, до последните минали през казармата – набор 1988 г. Тоест служилите в границите на 21 години, което по груби калкулации прави към 600 000 мъже. Сред тях обаче има починали, заболели, инвалиди, както и от дълго време живеещи в чужбина, които са към 100 000 души. Това значи, че оптималната готовност тук ще е с граница до 500 000 души. Още политика: Решенията на президента на Руската федерация за частична готовност ще увеличи интензитета на бойните дейности, ще ескалира спора и е опасност за сигурността с мъчно предвидими последствия. Недопустимо е три десетилетия след края на студената война още веднъж да се разиграва нуклеарната карта, само че опасността не може да бъде подценявана. Това съобщи президентът Румен Радев след провелата се през днешния ден изключителна консултативна среща със служебните министри за последствията от ескалацията на войната в Украйна. На нея участваха министър-председателят Гълъб Донев, вицепремиерът по икономическите политики и длъжностен министър на превоза и известията Христо Алексиев, вицепремиерът по публичния ред и сигурност и длъжностен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, вицепремиерът и длъжностен министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров, министърът на защитата Димитър Стоянов, министърът на енергетиката Росен Христов, министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов, заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова, заместител началникът на защитата генерал-лейтенант Димитър Илиев, заместник-главният секретар на Министерство на вътрешните работи Станимир Станев, ръководителят на Държавна организация „ Национална сигурност “ Пламен Тончев, заместник-председателят на Държавна организация „ Разузнаване “ Асен Тутеков и шефът на Служба „ Военно разузнаване “ бригаден военачалник Венелин Венев. Румен Радев: България няма да признае резултатите от референдумите в Украйна Радев напомни, че още в първите часове на войната, избухнала на 24 февруари, България е жигосала съветската експанзия против Украйна като неприемлива и от този момент приканва за преустановяване на бойните дейности и за спокойно споразумяване на спора със средствата на дипломацията. По думите му стремежът към военна победа непременно е заглушил апелите за мир, а разсъдъкът е отстъпил на оръжията. Той уточни, че референдуми в зона на бойни дейности са юридически парадокс и България няма да ги признае. В изказването си пред медиите президентът уточни, че с оповестената от Русия готовност порастват рисковите за Европа и за света. Той акцентира, че за момента няма директна военна опасност за сигурността на България и по думите му страната ни работи интензивно за гарантиране на своята сигурност посредством подсилване на националния защитителен потенциал и осъществяване на своите задължения в НАТО. Радев въпреки всичко съобщи, че рисковете за България не се изчерпват единствено с военната сигурност. Той напомни, че като част от Европейския съюз страната ни поддържа санкционният режим към Русия, само че акцентира, че Европа е длъжна да търси механизми за минизиране на риска от тези наказания, тъй като по този метод сама заплашва своя промишлен потенциал и конкурентноспособност. Според президента цената на ескалацията ще се заплати от жителите, а България е от най-засегнатите. Ескалацията на спора може да засегне освен доставките на газ, само че и доставките на нефт и горива в България, предизвести Радев, съгласно който това ще докара до задълбочаване на икономическата и обществена рецесия. Служебното държавно управление поставя всички старания, с цел да смекчи резултатите от тези рецесии в своите времеми и норматични рамки, които постоянно изостават от динамичността на процесите заради липса на работещ парламент. Затова е сериозно значимо България да има парламент и стабилно постоянно държавно управление. Румен Радев Радев прикани политическите сили с упоритости да влязат в 48-мото Народно заседание да заявят ясно по какъв начин считат да ръководят политическата рецесия и към какво ще се сплотяват, с цел да реализиран управническо болшинство. „ Сега е моментът за обединяване “, съобщи Радев и добави, че партиите би трябвало да привлекат жителите да гласоподават, с цел да се реализира такава изборна интензивност, която да даде легитимност на идващия парламент. В изказването си Румен Радев zададе поредност от въпроси, по които политическите обединения, които считат да ръководят би трябвало да заявят позиции и стратегия. Той не пропусна да засегне тематиката за доставките на газ и попита дали ще продължат ли напъните за диверсификация на всички вероятни източници и направления посредством продължение на започнатите от служебното държавно управление „ открити и транспарантни търгове за доставка на тези първични материали “, както и дали ще продължи „ целенасочената политика към производителите и търговци на горива за понижаване на цената “. Държавният глава попита по кое време и по какъв начин България ще има енергийна тактика, която да даде предвидимост за бизнеса, ще продължат напъните на служебното държавно управление за възобновяване на строителството на автомагистралите „ Хемус “ и „ Струма “, по кое време образованието ще стане стратегически народен приоритет, по какъв начин ще защитим в учебниците нашата история, език и литература, по какъв начин ще се борим с опиатите, тютюнопушенето и затлъстяването на младежите, по какъв начин ще се борим с демографската рецесия, ще одобри ли идващото Народно заседание документите за модернизацията на армията, какви ще са напъните за влизането ни в Шенген, какви ще бъдат параметрите на дълго чаканата правосъдна промяна, с цел да имаме действителна битка с корупцията и за правда и др. Очаквам политичексите партии да имат ясна позиция по тези въпроси и да имат действителна мотивация за работа, приключи изказването си Радев.