Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за момент Бог не помни, че съм парцалена кукла и ми подари късче живот, може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля в този момент. Ще правя оценка нещата не по цената им, а по наличието. Ще бленувам доста. Ще дремя напълно малко, тъй като едно затваряне на очите лишава светлината за 60 секунди. Ще тичам, щом другите чакат. Ще чувам, щом другите приказват. Ще излапам с приятност огромен шоколадов сладолед.
Ако Бог ми подари късче живот... Ще обрисувам една картина – с цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, с цел да усетя болежка от бодлите им и деликатност от листенцата.
На всички хора ще им кажа, че постоянно съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са простаци, в случай че не желаят да се влюбят, тъй като били остарели. На старците ще обясня, че гибелта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, само че ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цялостен живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари късче живот… Ще се обличам напълно простичко, ще легна на слънце и ще разголя освен тялото, само че и душата си. И цялата си завист ще я извадя като парченце лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих прекалено много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки желае да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че с цел да окажеш помощ на другия, когато е в неволя, би трябвало да го гледаш изпод нагоре, а не противоположното. Научих толкоз доста от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в давност и ще погине, когато ме пандизите в куфара.
Винаги има едно на следващия ден и животът ни дава и други комфортни благоприятни условия, с цел да създадем нещата по този начин, както би трябвало. Но при положение, че направя неточност и ни остава единствено през днешния ден, бих желал да ти кажа какъв брой те обичам и че в никакъв случай няма да те не помни.
