По следите на 6 хил. безотчетни лева, за които прокуратурата се ослуша
Ако за едно селско читалище 6000 лева са една сериозна сума, то за прокуратурата това очевидно не е по този начин. Два пъти прокурори отказват да проверяват изгубването на пари от Народно читалище „ Вельо Бурдашки “ - с. Извор във видинската община Димово. Дали поради дребната сума, или от безгрижие, Районната прокуратура в Белоградчик и Окръжната прокуратура във Видин считат, че неналичието на парите и харченето на " безотчетни " средства не съставлява интерес и не се нуждае от наказателно гонене.
Сигналът в прократурата е подаден от сегашния ръководител на читалището Румяна Василева, която в поредност от свои запитвания до читалищното настоятелство е открила, че в сметките му би трябвало да са постъпили въпросните средства от контракт за аренда. След като научава, че такива средства няма, тя алармира прокуратурата, която обаче два пъти отхвърля да проверява длъжностно заграбване и отхвърля да се занимава с това къде са парите.
Василева оспорва двете постановления пред Апелативната прокуратура в София. В резултат е разпоредено ново следствие - прокурор Чавдар Ангелов е счел, че по сигнала на Василева не е осъществена задълбочена инспекция, не са тествани обстоятелства и условия в сигнала ѝ, както и не се дава отговор на въпроса къде са и защо са изхарчени близо 6000 лева, постъпили в сметката на читалището.
Документи удостоверяват, че би трябвало читалището да е получавало пари. През септември 2014 година, преди да оглави читалището, Василева отправила питане до управлението му дали е отдавало лична земя под аренда и в случай че да - в продължение на какъв брой години. Секретарят на читалището Лиляна Кръстева дава отговор, че читалището има близо 50 дка земя, която не е арендувана. В същото тя показала, че имало „ сделка “ с частна компания – " Силвия 7 " ООД, земята да се отдаде под аренда, като компанията щяла да изплати и пари със задна дата – от 2013 година Тоест, в интервал, в който, съгласно отговора на читалището, не е имало подписан контракт за аренда.
Същият ден, когато е пратен отговорът – 7.10.2014 година, е извършено съвещание на читалищното настоятелство, на което е взето решение да се подписа контракт с въпросната компания, като в протокола от съвещанието е записано, че „ компанията е дала обещание да заплати аренда за 2013 година “ На съвещанието са присътвали Иван Александров - ръководител на читалището по това време, и членовете Пепа Михайлова, Маргарита Йорданова, Надка Петрова, Лилия Кръстева, Дамянка Павлова.
Любопитното в тази ситуация обаче е, че пред следовател Кръстева, Александров и Йорданова свидетелствали, че читалището е имало контракт с частната компания още от 2009 година.
„ Ако са знаели за това, че има подписан контракт за аренда, за какво на 7.10.2014 година членовете на настоятелството взимат решение за подписване на контракт за аренда, откакто това към този момент е реалност “, написа до апелативната прокуратура Василева, която по това време към момента не е в управлението на читалището.
Останалите членове на настоятелството обаче настояват, че не знаят да е имало подобен подписан контракт. Оказва се обаче, че в Агенцията по вписванията се съхранява копие от въпросния контракт от 2009 година. Това се удостоверява и от формален отговор на сдружението до сегашния ръководител на читалището.
От компанията декларират, че по сметки на читалището са преведени от 2009 до 2014 година няколко суми, в това число са предоставени и 356 кг. зърно, за чието местоположение все още не се знае нищо. От сдружението дават и копия от платежни документи, които са на обща стойност близо 6 хиляди лева Оказва се обаче, че по сметките на читалището такива средства не са регистрирани. Не са открити и съответните счетоводни документи.
От протоколите на съвещанията на настояелството на читалището от 2008 година до 2016 година излиза наяве, че на нито едно от тях не е взимано решение за подписване на контракт за аренда. Не са открити протоколи от съвещанията, на които настоятелството да е упълномощило секретарят на читалището Лилия Кръстева за подписването на контракт и надлежно – за подписването през 2013 година на анекс към него.
В ролята си към този момент на ръководител на читалището Василева привиква заседание на настоятелството на 12 септември 2015 година и пита Кръстева за какво няма копие от контракта с компанията, а тя отговря, че от компанията не били дали подобен.
Месец по-късно на ново съвещание Василева уведомява, че е намерила копие от контракта от службата по вписванията. Става ясно, че той е подписан от Лиляна Кръстева през окомври 2009 година В контракта се показва, че Кръстева е упълномощена от настоятелството на читалището от 2 септември 2009. На въпрос къде е протоколът от съвещанието тя дала отговор, че е предаден към контракта, само че нямало копие от него в читалището. " Т.е. Секретарят не оставя документ за архива, прецизира в сигнала си до Апелативната прокураура Василева.
В хода на личното ѝ следствие се оказва, че през март 2013 година подписан анекс към контракта. Според анекса Лиляна Кръстеа е упълномощена от читалищното настоятелство с протокол от 25 февруари 2013 година да го подпише. Копие от този протокол обаче също липсва в архива на читалището. При инспекция в тетрадката за проколи се вижда, че на тази дата, когато би трябвало да е извършено съвещанието - 25 февруари 2013 година, не е маркирано да е извършено съвещание.
На 8 януари 2016 година е направена проверка на документите на читалището. При инспекцията не е открит договорът за арендата, анексът към него, както и въпросните ордери от компанията. От настоятелството тогава изясняват, че парите въпреки всичко са изхарчени за ремонт на постройката на читалището, само че... три години по-рано.
На процедура ремонтът на читалището бил 2006-2007 година Документи потвърждават, че средствата за тези действия са отпуснати от община Димово.
Поредица от нарушавания са открити и в касовите книги на читалището, където постъпленията от аренда също не са маркирани.
Окръжна прокуратура Видин отхвърля да образува досъдебно производсво само въз основата на устните показания на някогашния ръководител на читалището Иван Александров, някогашен секретар Лиляна Кръстева и членовете на настоятелството - Маргарита Цветкова (според сигнала - родственик на Кръстева), Иван тошев – още веднъж съгласно сигнала родственик на секретаря на учебното заведение, и Даниела Вълчева, която е близка другарка на Кръстева.
От прокураурата обаче регистрират единствено незначителни счетоводни пропуски - липсва образец от оговора от 2009 година, както и протоколи от заседаниято на читалищното ръководство и на разходооправдателни документи за изразходвани суми, приемо-предавателни протоколи за наличните в читалището документи при пенсионирането на Кръстева и встъпването в служба на новия секретар Дамянка Павлова.
Стига се до извода, че с изключение на деловодните и счетоводни пропуски, не са открити данни за закононарушение.
Според Софийската апелативна прокуратура, извършената инспекция от Министерство на вътрешните работи е официална и непълна. Първоначално служител на реда е разпитал единствено лицата, за които се твърди, че са взели участие в присвояването, обясненията им са повърхностни, неизчерпаелни и необективни и не е направена инспекция за истинността им. Не е отговорено на въпросите кой и по какъв начин е водил или не е водил докуменация и счетоводство и не е открито какви са все още приходито и разноските на читалището.
Изчезналите документи следва да бъдат издирени и от съконтрагентите на читалището, се показва в постановлението, както и Министерство на вътрешните работи би трябвало да откри защо са харчени парите за интервала 2009 – 2015 година, в това число и каква е ориста на зърното. Прокурорът разпорежда и да се отговори на въпроса с какви средства са извършвни ремонтите на читалището през 2006 – 2007 година
Прокуратурата е упълномощила и спомагателна инспекция по случая като би трябвало да бъде извършена счетоводна експертиза за метода, по който са се харчили парите.
Според информация на жалбоподателката - все още срокът на следствието е продължен, само че експертиза по този начин и не е назначена. Тя твърди също, че по отношение на нея е окзван напън от сина на някогашния секретар на читалището Анатоли Вълов, който е чиновник на РПУ Видин.
Сигналът в прократурата е подаден от сегашния ръководител на читалището Румяна Василева, която в поредност от свои запитвания до читалищното настоятелство е открила, че в сметките му би трябвало да са постъпили въпросните средства от контракт за аренда. След като научава, че такива средства няма, тя алармира прокуратурата, която обаче два пъти отхвърля да проверява длъжностно заграбване и отхвърля да се занимава с това къде са парите.
Василева оспорва двете постановления пред Апелативната прокуратура в София. В резултат е разпоредено ново следствие - прокурор Чавдар Ангелов е счел, че по сигнала на Василева не е осъществена задълбочена инспекция, не са тествани обстоятелства и условия в сигнала ѝ, както и не се дава отговор на въпроса къде са и защо са изхарчени близо 6000 лева, постъпили в сметката на читалището.
Документи удостоверяват, че би трябвало читалището да е получавало пари. През септември 2014 година, преди да оглави читалището, Василева отправила питане до управлението му дали е отдавало лична земя под аренда и в случай че да - в продължение на какъв брой години. Секретарят на читалището Лиляна Кръстева дава отговор, че читалището има близо 50 дка земя, която не е арендувана. В същото тя показала, че имало „ сделка “ с частна компания – " Силвия 7 " ООД, земята да се отдаде под аренда, като компанията щяла да изплати и пари със задна дата – от 2013 година Тоест, в интервал, в който, съгласно отговора на читалището, не е имало подписан контракт за аренда.
Същият ден, когато е пратен отговорът – 7.10.2014 година, е извършено съвещание на читалищното настоятелство, на което е взето решение да се подписа контракт с въпросната компания, като в протокола от съвещанието е записано, че „ компанията е дала обещание да заплати аренда за 2013 година “ На съвещанието са присътвали Иван Александров - ръководител на читалището по това време, и членовете Пепа Михайлова, Маргарита Йорданова, Надка Петрова, Лилия Кръстева, Дамянка Павлова.
Любопитното в тази ситуация обаче е, че пред следовател Кръстева, Александров и Йорданова свидетелствали, че читалището е имало контракт с частната компания още от 2009 година.
„ Ако са знаели за това, че има подписан контракт за аренда, за какво на 7.10.2014 година членовете на настоятелството взимат решение за подписване на контракт за аренда, откакто това към този момент е реалност “, написа до апелативната прокуратура Василева, която по това време към момента не е в управлението на читалището.
Останалите членове на настоятелството обаче настояват, че не знаят да е имало подобен подписан контракт. Оказва се обаче, че в Агенцията по вписванията се съхранява копие от въпросния контракт от 2009 година. Това се удостоверява и от формален отговор на сдружението до сегашния ръководител на читалището.
От компанията декларират, че по сметки на читалището са преведени от 2009 до 2014 година няколко суми, в това число са предоставени и 356 кг. зърно, за чието местоположение все още не се знае нищо. От сдружението дават и копия от платежни документи, които са на обща стойност близо 6 хиляди лева Оказва се обаче, че по сметките на читалището такива средства не са регистрирани. Не са открити и съответните счетоводни документи.
От протоколите на съвещанията на настояелството на читалището от 2008 година до 2016 година излиза наяве, че на нито едно от тях не е взимано решение за подписване на контракт за аренда. Не са открити протоколи от съвещанията, на които настоятелството да е упълномощило секретарят на читалището Лилия Кръстева за подписването на контракт и надлежно – за подписването през 2013 година на анекс към него.
В ролята си към този момент на ръководител на читалището Василева привиква заседание на настоятелството на 12 септември 2015 година и пита Кръстева за какво няма копие от контракта с компанията, а тя отговря, че от компанията не били дали подобен.
Месец по-късно на ново съвещание Василева уведомява, че е намерила копие от контракта от службата по вписванията. Става ясно, че той е подписан от Лиляна Кръстева през окомври 2009 година В контракта се показва, че Кръстева е упълномощена от настоятелството на читалището от 2 септември 2009. На въпрос къде е протоколът от съвещанието тя дала отговор, че е предаден към контракта, само че нямало копие от него в читалището. " Т.е. Секретарят не оставя документ за архива, прецизира в сигнала си до Апелативната прокураура Василева.
В хода на личното ѝ следствие се оказва, че през март 2013 година подписан анекс към контракта. Според анекса Лиляна Кръстеа е упълномощена от читалищното настоятелство с протокол от 25 февруари 2013 година да го подпише. Копие от този протокол обаче също липсва в архива на читалището. При инспекция в тетрадката за проколи се вижда, че на тази дата, когато би трябвало да е извършено съвещанието - 25 февруари 2013 година, не е маркирано да е извършено съвещание.
На 8 януари 2016 година е направена проверка на документите на читалището. При инспекцията не е открит договорът за арендата, анексът към него, както и въпросните ордери от компанията. От настоятелството тогава изясняват, че парите въпреки всичко са изхарчени за ремонт на постройката на читалището, само че... три години по-рано.
На процедура ремонтът на читалището бил 2006-2007 година Документи потвърждават, че средствата за тези действия са отпуснати от община Димово.
Поредица от нарушавания са открити и в касовите книги на читалището, където постъпленията от аренда също не са маркирани.
Окръжна прокуратура Видин отхвърля да образува досъдебно производсво само въз основата на устните показания на някогашния ръководител на читалището Иван Александров, някогашен секретар Лиляна Кръстева и членовете на настоятелството - Маргарита Цветкова (според сигнала - родственик на Кръстева), Иван тошев – още веднъж съгласно сигнала родственик на секретаря на учебното заведение, и Даниела Вълчева, която е близка другарка на Кръстева.
От прокураурата обаче регистрират единствено незначителни счетоводни пропуски - липсва образец от оговора от 2009 година, както и протоколи от заседаниято на читалищното ръководство и на разходооправдателни документи за изразходвани суми, приемо-предавателни протоколи за наличните в читалището документи при пенсионирането на Кръстева и встъпването в служба на новия секретар Дамянка Павлова.
Стига се до извода, че с изключение на деловодните и счетоводни пропуски, не са открити данни за закононарушение.
Според Софийската апелативна прокуратура, извършената инспекция от Министерство на вътрешните работи е официална и непълна. Първоначално служител на реда е разпитал единствено лицата, за които се твърди, че са взели участие в присвояването, обясненията им са повърхностни, неизчерпаелни и необективни и не е направена инспекция за истинността им. Не е отговорено на въпросите кой и по какъв начин е водил или не е водил докуменация и счетоводство и не е открито какви са все още приходито и разноските на читалището.
Изчезналите документи следва да бъдат издирени и от съконтрагентите на читалището, се показва в постановлението, както и Министерство на вътрешните работи би трябвало да откри защо са харчени парите за интервала 2009 – 2015 година, в това число и каква е ориста на зърното. Прокурорът разпорежда и да се отговори на въпроса с какви средства са извършвни ремонтите на читалището през 2006 – 2007 година
Прокуратурата е упълномощила и спомагателна инспекция по случая като би трябвало да бъде извършена счетоводна експертиза за метода, по който са се харчили парите.
Според информация на жалбоподателката - все още срокът на следствието е продължен, само че експертиза по този начин и не е назначена. Тя твърди също, че по отношение на нея е окзван напън от сина на някогашния секретар на читалището Анатоли Вълов, който е чиновник на РПУ Видин.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ