Рафаел Сабатини - „Съдбата е интелигентна сила, която се движи с цел“
“Ако вятърната мелница се окаже прекомерно непреодолима, ще се помъча да видя какво може да се направи с вятъра. ”
Рафаел Сабатини е британски публицист с италиански генезис, създател на сантиментални и авантюристичен романи. Сред най-популярните му произведения са „ Морският ястреб “ (1915), „ Скарамуш “ (1921), „ Капитан Блъд “ (1922), „ Черният лебед “ (1932) и други През своята креативна кариера писателят съумява да издаде 31 романа, 8 сборника с къси истории, 6 фантастични книги, многочислени къси разкази и няколко пиеси.
Сабатини е роден на 29 април 1875 година в античния град Йези (Италия), който се намира покрай Адриатическо море и пристанището на Анкона. Родителите му са били известни оперни артисти: татко му е италианец – Винченцо Сабатини, а майка му Анна Трефорд е англичанка. Като момче Рафаел има огромен интерес към историята, буен четец е, а заради събитията научава и няколко езика – британски език учи от майка си, посещава учебно заведение в Португалия, а като младеж учи и в Швейцария. В резултат на това едвам 17-годишен, той владее цели шест езика. След като приключва образованието си, Сабатини работи в адвокатска фирма в Ливърпул, където близо 10 години се занимава старателно с комерсиална преписка и превод на документи.
“Само този, който не има нищо, няма врагове. ”
Започва да написа към 20-те си години, създавайки къси разкази и споделя пред свои близки хора, че написа историите си на британски, тъй като най-хубавите произведения са основани на този език. Младият създател стартира да продава своите творби като бързо се насочва към по-добре платените пазари. До 1899 година Рафаел продава свои истории на първокласни национални списания като „ Pearson's Magazine “, „ London Magazine “ и „ Royal Magazine “, а първият му разказ излиза през 1902 година
“Всъщност, случайността може да се дефинира като инструмент, употребен от вярата за оформяне на орисите на хора и нации ”
През 1905 година Рафаел подписва брак с Рут Диксън, една от дъщерите на търговец на книги от Ливърпул. Няколко години по-късно се ражда и техният наследник Рафаел-Анджело. След като се посвещава напълно на писането, Сабатини съумява да издава по една книга всяка година, деен създател е и на къси разкази. През годините той построява лоялна, въпреки и не толкоз огромна читателска общественост. По време на Първата международна война писателят става английски жител, когато е застрашен от наказване от италианската войска. Работи и в английското разузнаване като преводач.
“Литературата е душата на една ера, тази част от нея, която е безсмъртна ”
През 1921 година романът му „ Скарамуш “ е оповестен в Англия, както и в Америка, въпреки в началото да е бил отритнат от редица издатели. За изненада на всички, тази романтика на Френската гражданска война се трансформира в интернационален бестселър и се радва на огромен интерес. През 1922 година издаването на книгата „ Капитан Блъд “ се оказа още по-голям триумф. До 1925 година Рафаел е богат, а неговите книги са превърнати във филми и в пиеси - даже се приказва за операта, основана на романа му „ Скарамуш “. Статии за писателя има във всички вестници и списания.
“Истината толкоз постоянно е объркваща. ”
След интервал на напредък и тежка работа, Сабатини е доста отпаднал и лекарите го поучават да се отдръпна, с цел да се възвърне. Авторът се влюбва в провинциалните региони на Англия и Уелс, където наема къща, наслаждавайки се на хубостта на природата, занимава се и с лов на риба. Впоследствие остава там за непрекъснато. За страдание, единственият му наследник умира в автомобилна злополука. Със брачната половинка му Рут претърпяват доста тежко ужасната загуба. В този интервал създателят работи рядко като споделя, че всичко, което написа е като избавителен пояс за дълбоките му депресии. Рафаел и Рут се развеждат през 1931 година - те признават в съда, че бракът им е бил трагичен. След разтърсванията в персоналния живот и спад в писателската му кариера, животът му още веднъж се възстановява и на 60-годишна възраст Сабатини се дами наново за някогашната си снаха Кристин Диксън - ваятел с впечатляващ гений и живописен характер, който му подхожда.
“В последна сметка, последната оценка на човек за другите би трябвало да се базира на знанието му за самия себе си. ”
Книгите на Рафаел Сабатини са наситени с завършения и вълнуващи сюжети, а героите му са пъстри и запаметяващи се. „ Скарамуш “ е най-значимият и обичан разказ на създателя, името му идва от персонаж с маска от италианската комедия дел арте. Романтичен, дразнещ и трогателен, този разказ печели огромна известност измежду читателите. Артуро Перес-Реверте, испански публицист и публицист, декларира: „ В цялата история на приключенските романи няма начално изречение, което да се съпостави с това. За Сабатини „ Скарамуш “ е това, което „ Тримата мускетари “ са за Дюма. “ - „ Беше се родил с дарбата да се смее и с възприятието, че светът е подлудял. И това бе цялото му завещание “ (началното изречение на „ Скарамуш “).
Друга значима книга е „ Капитан Блъд “ – пиратска епопея, която съчетава в себе си действителни и исторически моменти, романтика и морски завършения, а героите, сцените и разговорите придвижват читателя в 17-ти век във време на политическа неустойчивост и диви морета. Роман, който към момента въздейства на всичко, обвързвано с пирати във всички форми на изкуството.
През зимата на 1950 година Сабатини се разболява от рак, умира през същата година - на 13 февруари. Погребан е в Аделбоден, Швейцария. Втората му брачна половинка Кристин сама основава скулптурата на надгробния му монумент. Като епитафия на него са издълбани думите, с които стартира романът му „ Скарамуш “.
“Беше се родил с дарбата да се смее и с възприятието, че светът е подлудял. ”
„ Скарамуш “ – превод Сидер Флорин
„ Капитан Блъд “ - превод Александър Хрусанов
Рафаел Сабатини е британски публицист с италиански генезис, създател на сантиментални и авантюристичен романи. Сред най-популярните му произведения са „ Морският ястреб “ (1915), „ Скарамуш “ (1921), „ Капитан Блъд “ (1922), „ Черният лебед “ (1932) и други През своята креативна кариера писателят съумява да издаде 31 романа, 8 сборника с къси истории, 6 фантастични книги, многочислени къси разкази и няколко пиеси.
Сабатини е роден на 29 април 1875 година в античния град Йези (Италия), който се намира покрай Адриатическо море и пристанището на Анкона. Родителите му са били известни оперни артисти: татко му е италианец – Винченцо Сабатини, а майка му Анна Трефорд е англичанка. Като момче Рафаел има огромен интерес към историята, буен четец е, а заради събитията научава и няколко езика – британски език учи от майка си, посещава учебно заведение в Португалия, а като младеж учи и в Швейцария. В резултат на това едвам 17-годишен, той владее цели шест езика. След като приключва образованието си, Сабатини работи в адвокатска фирма в Ливърпул, където близо 10 години се занимава старателно с комерсиална преписка и превод на документи.
“Само този, който не има нищо, няма врагове. ”
Започва да написа към 20-те си години, създавайки къси разкази и споделя пред свои близки хора, че написа историите си на британски, тъй като най-хубавите произведения са основани на този език. Младият създател стартира да продава своите творби като бързо се насочва към по-добре платените пазари. До 1899 година Рафаел продава свои истории на първокласни национални списания като „ Pearson's Magazine “, „ London Magazine “ и „ Royal Magazine “, а първият му разказ излиза през 1902 година
“Всъщност, случайността може да се дефинира като инструмент, употребен от вярата за оформяне на орисите на хора и нации ”
През 1905 година Рафаел подписва брак с Рут Диксън, една от дъщерите на търговец на книги от Ливърпул. Няколко години по-късно се ражда и техният наследник Рафаел-Анджело. След като се посвещава напълно на писането, Сабатини съумява да издава по една книга всяка година, деен създател е и на къси разкази. През годините той построява лоялна, въпреки и не толкоз огромна читателска общественост. По време на Първата международна война писателят става английски жител, когато е застрашен от наказване от италианската войска. Работи и в английското разузнаване като преводач.
“Литературата е душата на една ера, тази част от нея, която е безсмъртна ”
През 1921 година романът му „ Скарамуш “ е оповестен в Англия, както и в Америка, въпреки в началото да е бил отритнат от редица издатели. За изненада на всички, тази романтика на Френската гражданска война се трансформира в интернационален бестселър и се радва на огромен интерес. През 1922 година издаването на книгата „ Капитан Блъд “ се оказа още по-голям триумф. До 1925 година Рафаел е богат, а неговите книги са превърнати във филми и в пиеси - даже се приказва за операта, основана на романа му „ Скарамуш “. Статии за писателя има във всички вестници и списания.
“Истината толкоз постоянно е объркваща. ”
След интервал на напредък и тежка работа, Сабатини е доста отпаднал и лекарите го поучават да се отдръпна, с цел да се възвърне. Авторът се влюбва в провинциалните региони на Англия и Уелс, където наема къща, наслаждавайки се на хубостта на природата, занимава се и с лов на риба. Впоследствие остава там за непрекъснато. За страдание, единственият му наследник умира в автомобилна злополука. Със брачната половинка му Рут претърпяват доста тежко ужасната загуба. В този интервал създателят работи рядко като споделя, че всичко, което написа е като избавителен пояс за дълбоките му депресии. Рафаел и Рут се развеждат през 1931 година - те признават в съда, че бракът им е бил трагичен. След разтърсванията в персоналния живот и спад в писателската му кариера, животът му още веднъж се възстановява и на 60-годишна възраст Сабатини се дами наново за някогашната си снаха Кристин Диксън - ваятел с впечатляващ гений и живописен характер, който му подхожда.
“В последна сметка, последната оценка на човек за другите би трябвало да се базира на знанието му за самия себе си. ”
Книгите на Рафаел Сабатини са наситени с завършения и вълнуващи сюжети, а героите му са пъстри и запаметяващи се. „ Скарамуш “ е най-значимият и обичан разказ на създателя, името му идва от персонаж с маска от италианската комедия дел арте. Романтичен, дразнещ и трогателен, този разказ печели огромна известност измежду читателите. Артуро Перес-Реверте, испански публицист и публицист, декларира: „ В цялата история на приключенските романи няма начално изречение, което да се съпостави с това. За Сабатини „ Скарамуш “ е това, което „ Тримата мускетари “ са за Дюма. “ - „ Беше се родил с дарбата да се смее и с възприятието, че светът е подлудял. И това бе цялото му завещание “ (началното изречение на „ Скарамуш “).
Друга значима книга е „ Капитан Блъд “ – пиратска епопея, която съчетава в себе си действителни и исторически моменти, романтика и морски завършения, а героите, сцените и разговорите придвижват читателя в 17-ти век във време на политическа неустойчивост и диви морета. Роман, който към момента въздейства на всичко, обвързвано с пирати във всички форми на изкуството.
През зимата на 1950 година Сабатини се разболява от рак, умира през същата година - на 13 февруари. Погребан е в Аделбоден, Швейцария. Втората му брачна половинка Кристин сама основава скулптурата на надгробния му монумент. Като епитафия на него са издълбани думите, с които стартира романът му „ Скарамуш “.
“Беше се родил с дарбата да се смее и с възприятието, че светът е подлудял. ”
„ Скарамуш “ – превод Сидер Флорин
„ Капитан Блъд “ - превод Александър Хрусанов
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ