Защо Слънцето не е най-голямата звезда, която познаваме
Ако към момента смятате, че Слънцето е най-голямата звезда в галактиката, то предлагаме да обърнете внимание и на още една, намираща се на хиляди светлинни години от Земята. Тъй като се намираме относително надалеч и към момента се радваме на лимитирана технология, постоянно можем да види съзвездия като Сириус, само че постоянно изпускаме и някои други по-далечни и по-сериозни звезди.
Слънцето сигурно е причина за живота на нашата планета, само че е надалеч от най-голямата звезда, която извършва същата функционалност. Според науката, нашият източник на топлота и светлина се счита на практика за междинен размер и не може да грабне купата за най-голяма звезда. Титлата се присъжда на UY Scuti. Това е най-голямата звезда, позната на човечеството до този миг. Наричат го колоса, тъй като до него даже познатите близки звезди наподобяват като джуджета. Scuti е прочут с това, че на практика има към 1700 пъти по-голям радиус от този на Слънцето.
Представете си, че има вероятен метод да сменим Слънцето с тази звезда, най-вероятно ще се наложи да отстрани от галактиката планети като Меркурий, Венера, Земята, Марс и даже Юпитер, с цел да можем да го съберем.
Тъй като това са размери, които до този миг не са били известни на останалите фенове, предстоящо е, че най-вероятно ще открием още доста информация.
Учените е трябвало да ревизират размерите на тази звезда и да ѝ извърнат повече внимание в динамичност, с цел да могат да доближат до заключението, че в действителност се движи.
Използват се съвременни телескопи, които могат да уловят следата на тази звезда. След това обръщат внимание на интензитета на светлина, комбинират данните от разнообразни телескопи и по-късно дефинират размера. Разбирайки по какъв начин тъкмо светлината въздейства в космоса, учените могат да дефинират температурата, композицията и придвижването, а това са детайли, които са от изключително значение за разкриване на точните размери.
Благодарение на телескопа Хъбъл, много от феновете могат да открият с изключително внимание и някои по-далечни звезди. В този миг той е пенсиониран с телескопа Джеймс Уеб, прочут с още по-добри лещи и качество на фотосите. Това са телескопи, които „ виждат “ оттатък Млечния път.
Чудовищните звезди, както ги назовават някои учени, се образуват, когато към тях е студено, обградени от големи облаци, наситени с газ и прахуляк. Когато една звезда премине през тях, гравитацията ѝ може да ги издърпа към себе си. Колкото повече материал бъде събран при прекосяването на голямото туловище, толкоз по-сериозна звезда ще бъде. Стигне ли се до колабиране на някои райони, предстоящо се случва нуклеарна реакция, която води до запалване на ядрата.
Процесът за по-големите звезди е още по-сложен, защото най-често се следи обединение на няколко по-малки звезди, които се дърпат една към друга. Този галактически танц скоро води до раждането на звезди като слънцето.
Появи ли се една такава звезда, възможностите за сформирането на вселена, не са по никакъв начин малко. Някои учени имат вяра, че тъкмо по този начин се е формирала и нашата слънчева система. Звезди като Eta Carinae се намират на към 7500 светлинни години, само че могат да заслепят Слънцето със своята мощ, освен това милиони пъти.
Нека не бъркаме размерът на една звезда с нейното тегло. Ако обърнем внимание на UY Scuti, той печели по размери, само че в тежка категория имаме друго небесно тяло – R136a1. Втората се намира на 165 хиляди светлинни години от Земята и е част от доста рядко срещан клас звезди. Шампионът тежи сред 170 и 230 пъти повече от Слънцето.
Благодарение на R136a1, учените имат по-голяма визия за сформирането на звезди, освен това в доста рискови положения. Досещате се, че сходно галактическо туловище се радва и на впечатляваща гравитация.
Това слага Слънцето в доста неравностойно състояние, само че пък въпреки това сме признателни, че точно тази звезда е повода за човешката еволюция и животът, какъвто го познаваме.
