&format=webp)
„Самураи на сакето“: Как Япония води битка с пиенето на уиски
Ако влезете в някой бар в Осака, ще установите, че изборът на питиета не е изключително богат. Може да поръчате чаша саке или шот от по-силното, както и обичайното пиво шочу.
Барманът може да ви предложи и нещо по-необичайно – хайбол.
„ Изобретено е във Англия, само че е усъвършенствано в Япония “, хвали коктейла един от тях пред The Wall Street Journal
Хайбол съставлява комбинация от алкохол и безалкохолна напитка – да вземем за пример чаша уиски със сода и лед. В Япония тази композиция става известна при започване на века. Уискито със сода се съчетава добре с локалната кухня, а и е чудесна напитка през горещите и влажни лета.
За интервала 2015-2020 година продажбите на уиски в Япония се усилват с 50%. През 2023 година локалните купувачи са похарчили 3.5 милиарда $ за тази напитка. Същевременно използването на саке спада стремглаво. От 70-те години до края на предишния век се регистрира 75% по-малко изпити количества. От началото на този век са регистрирани още към 30% спад, написа WSJ.
За сметка на това на японския пазар навлизат непознати или така наречен инвазивни типове алкохол – бира, само че най-вече уиски. В тази обстановка производителите на саке би трябвало да намерят метод да оцелеят.
Японските управляващи се пробваха да оказват помощ на западащия отрасъл със основаване на мрежа от бранители на обичайна напитка – така наречен „ саке самураи “. Те са нещо като посланици на японската просвета по света. Освен това бяха направени действия и сакето получи статут от ЮНЕСКО като част от международното културно завещание, сходно на френското шампанско и белгийската бира.
Освен това обаче локалните производители също се пробват да дадат отпор против задграничните питиета. Те опитват с нови предписания, добавяйки нетипични съставки, които трансформират усета. Един от тях даже сътвори саке „ Маргарита “, въодушевено от Италия с добавка сушени на слънце домати.
„ Искаме да пазим традицията, само че по едно и също време с това желаеме да сътворяваме и нови неща “, споделя Шухей Оказуми, създател на Японската асоциация на производителите на Craft Sake.
Това е организация на млади бизнесмени, чиято цел е да трансформират всеобщия образ на сакето – този на напитка от една отминала ера. Из Токио към този момент има питейни заведения за „ крафт саке “ и се провеждат фестивали, на които се показват нови разновидности на обичайна напитка. Интересът към тях е огромен.
„ Тези хора са нещо като новото пънкарско потомство в приготвянето на саке “, споделя Моника Самюелс, един от стотината, получили от японските управляващи документ за „ саке самураи “, т.е. тези, които го подготвят по обичайната рецепта и популяризират японската просвета по света.
„ Дълго време визията в Япония бе, че хората би трябвало да са част от всеобщия усет. Обясняваше им се, че не би трябвало да са скандални и отвън нормата. Движението „ крафт саке “ се пробва да промени това “, изяснява тя.
Променящите се настройки на потребителите се коренят в демографските промени, споделя Такеши Ниинами, изпълнителен шеф на най-голямата дестилерия в страната – Suntory. Тъй като популацията застарява бързо, цели им се трансформират. На първо място излизат здравословните въпроси, а сакето, с изключение на, че е алкохол, съдържа и огромни количества захар.
„ Ако изляза да хапвам суши, ще си поръчам хайбол. Защото сакето е доста вкусно, само че и с доста захар. Мога да изпия една чаша, само че пиенето в никакъв случай не завършва с една чаша “, изяснява Ниинами модела на мислене на потребителите.
Tой загатва и различен проблем – измененията при японските производители. Привлечени от опциите за облага, огромна част от тях се насочват към уискито. И за какво не? След като вътрешният пазар дава обещание потребеление, а в интернационален проект могат печелят влиятелни награди. През последните години ползата към японското уиски е огромен до толкоз, че бутилка отлежало 55 години Yamazaki на Suntory коства 1 млн. $.
Йоичиро Ниши е производител на саке осмо потомство. Неговата дестилерия Ontake Destilery работи от 2019 година Намира се в подножието на планината Онтаке, вторият по величина вулкан в Япония след Фуджи.
Ниши се пробва да съчетава новото и остарялото. Районът, в който работи, припомня със старите си здания на тогавашните чаени къщи в Киото. Но това е единствено първото усещане. В огромни дървени бъчви в дестилерията му отлежава 5-годишно уиски. Той пуска продукцията си на пазара за първи път през 2023 година и печели златен орден на влиятелен конкурс в Сан Франциско.
Да преминеш от производството на саке към уиски въобще не е лесна работа, споделя Ниши. Той твърди, че е бил удивен от концепцията, че уискито е по-добро, когато е отлежало.
„ Най-добре е да се пие саке, когато е прясно. И по тази причина уискито беше доста забавно като идея “, споделя той.
Но времето е пари. За да има облага, Ниши стартира да продава бъчви с уиски преди още да е отлежало. Докато клиентите чакат, могат да посетят дестилерията, да опитат продукцията и да поиграят голф. Всеки, който може да даде 50 хиляди $ за буре уиски, е добре пристигнал.
Ниши е измежду новаците в бизнеса. До 2016 година в Япония има едвам 10 дестилерии за уиски. Днес са съвсем 130. Изобилието обаче въздейства на износа, който след рекордно високи равнища през 2022 година стартира да спада. В целия този развой го има и терзанието за загуба на достоверността, тъй като се смесват локални и задгранични уискита и се продават с етикет, който твърди, че са създадени в Япония. Някои даже упорстват, че тези въпроси би трябвало да се контролират на законово равнище.
„ Креативността постоянно е била доста значима за японците. Не бива законите да се одобряват за нейна сметка “, споделя обаче писателят Брайън Ашкръфт, създател на многочислени изявления за използването на алкохол в страната.
На същото мнение наподобява са и мнозина от алкохолния отрасъл. Хората от „ крафт саке “ се надяват, че свежите хрумвания могат да съживят както търсенето на обичайна напитка в страната, по този начин и износа. Той се усилва от 2018 година, а дестилерии към този момент има в редица страни от Тайван до Мексико и Съединени американски щати. И всяка има свое виждане какво би трябвало да е сакето.
„ Понякога традицията се нуждае от иновация, с цел да стане световна “, обобщава очакванията на крафт придвижването Шухей Оказуми.
Барманът може да ви предложи и нещо по-необичайно – хайбол.
„ Изобретено е във Англия, само че е усъвършенствано в Япония “, хвали коктейла един от тях пред The Wall Street Journal
Хайбол съставлява комбинация от алкохол и безалкохолна напитка – да вземем за пример чаша уиски със сода и лед. В Япония тази композиция става известна при започване на века. Уискито със сода се съчетава добре с локалната кухня, а и е чудесна напитка през горещите и влажни лета.
За интервала 2015-2020 година продажбите на уиски в Япония се усилват с 50%. През 2023 година локалните купувачи са похарчили 3.5 милиарда $ за тази напитка. Същевременно използването на саке спада стремглаво. От 70-те години до края на предишния век се регистрира 75% по-малко изпити количества. От началото на този век са регистрирани още към 30% спад, написа WSJ.
За сметка на това на японския пазар навлизат непознати или така наречен инвазивни типове алкохол – бира, само че най-вече уиски. В тази обстановка производителите на саке би трябвало да намерят метод да оцелеят.
Японските управляващи се пробваха да оказват помощ на западащия отрасъл със основаване на мрежа от бранители на обичайна напитка – така наречен „ саке самураи “. Те са нещо като посланици на японската просвета по света. Освен това бяха направени действия и сакето получи статут от ЮНЕСКО като част от международното културно завещание, сходно на френското шампанско и белгийската бира.
Освен това обаче локалните производители също се пробват да дадат отпор против задграничните питиета. Те опитват с нови предписания, добавяйки нетипични съставки, които трансформират усета. Един от тях даже сътвори саке „ Маргарита “, въодушевено от Италия с добавка сушени на слънце домати.
„ Искаме да пазим традицията, само че по едно и също време с това желаеме да сътворяваме и нови неща “, споделя Шухей Оказуми, създател на Японската асоциация на производителите на Craft Sake.
Това е организация на млади бизнесмени, чиято цел е да трансформират всеобщия образ на сакето – този на напитка от една отминала ера. Из Токио към този момент има питейни заведения за „ крафт саке “ и се провеждат фестивали, на които се показват нови разновидности на обичайна напитка. Интересът към тях е огромен.
„ Тези хора са нещо като новото пънкарско потомство в приготвянето на саке “, споделя Моника Самюелс, един от стотината, получили от японските управляващи документ за „ саке самураи “, т.е. тези, които го подготвят по обичайната рецепта и популяризират японската просвета по света.
„ Дълго време визията в Япония бе, че хората би трябвало да са част от всеобщия усет. Обясняваше им се, че не би трябвало да са скандални и отвън нормата. Движението „ крафт саке “ се пробва да промени това “, изяснява тя.
Променящите се настройки на потребителите се коренят в демографските промени, споделя Такеши Ниинами, изпълнителен шеф на най-голямата дестилерия в страната – Suntory. Тъй като популацията застарява бързо, цели им се трансформират. На първо място излизат здравословните въпроси, а сакето, с изключение на, че е алкохол, съдържа и огромни количества захар.
„ Ако изляза да хапвам суши, ще си поръчам хайбол. Защото сакето е доста вкусно, само че и с доста захар. Мога да изпия една чаша, само че пиенето в никакъв случай не завършва с една чаша “, изяснява Ниинами модела на мислене на потребителите.
Tой загатва и различен проблем – измененията при японските производители. Привлечени от опциите за облага, огромна част от тях се насочват към уискито. И за какво не? След като вътрешният пазар дава обещание потребеление, а в интернационален проект могат печелят влиятелни награди. През последните години ползата към японското уиски е огромен до толкоз, че бутилка отлежало 55 години Yamazaki на Suntory коства 1 млн. $.
Йоичиро Ниши е производител на саке осмо потомство. Неговата дестилерия Ontake Destilery работи от 2019 година Намира се в подножието на планината Онтаке, вторият по величина вулкан в Япония след Фуджи.
Ниши се пробва да съчетава новото и остарялото. Районът, в който работи, припомня със старите си здания на тогавашните чаени къщи в Киото. Но това е единствено първото усещане. В огромни дървени бъчви в дестилерията му отлежава 5-годишно уиски. Той пуска продукцията си на пазара за първи път през 2023 година и печели златен орден на влиятелен конкурс в Сан Франциско.
Да преминеш от производството на саке към уиски въобще не е лесна работа, споделя Ниши. Той твърди, че е бил удивен от концепцията, че уискито е по-добро, когато е отлежало.
„ Най-добре е да се пие саке, когато е прясно. И по тази причина уискито беше доста забавно като идея “, споделя той.
Но времето е пари. За да има облага, Ниши стартира да продава бъчви с уиски преди още да е отлежало. Докато клиентите чакат, могат да посетят дестилерията, да опитат продукцията и да поиграят голф. Всеки, който може да даде 50 хиляди $ за буре уиски, е добре пристигнал.
Ниши е измежду новаците в бизнеса. До 2016 година в Япония има едвам 10 дестилерии за уиски. Днес са съвсем 130. Изобилието обаче въздейства на износа, който след рекордно високи равнища през 2022 година стартира да спада. В целия този развой го има и терзанието за загуба на достоверността, тъй като се смесват локални и задгранични уискита и се продават с етикет, който твърди, че са създадени в Япония. Някои даже упорстват, че тези въпроси би трябвало да се контролират на законово равнище.
„ Креативността постоянно е била доста значима за японците. Не бива законите да се одобряват за нейна сметка “, споделя обаче писателят Брайън Ашкръфт, създател на многочислени изявления за използването на алкохол в страната.
На същото мнение наподобява са и мнозина от алкохолния отрасъл. Хората от „ крафт саке “ се надяват, че свежите хрумвания могат да съживят както търсенето на обичайна напитка в страната, по този начин и износа. Той се усилва от 2018 година, а дестилерии към този момент има в редица страни от Тайван до Мексико и Съединени американски щати. И всяка има свое виждане какво би трябвало да е сакето.
„ Понякога традицията се нуждае от иновация, с цел да стане световна “, обобщава очакванията на крафт придвижването Шухей Оказуми.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ