Нарцистичната майка и нейното дете
Ако вие сте нейно дете, ще пораснете без опори.
Една от аргументите за чувство на безтегловност е това, че до момента в който растете до мама, като че ли ви няма. Разбира се мама ви обича, само че в никакъв случай не можете да видите себе си в нейните очи. Защото мама употребява вас като огледало. Дали е задоволително хубава, интелигентна, кажи огледалце?
Може трудно да се пробвате да спечелите уважението на мама или цененето или най-малко зачитането на персоналните ви граници. Тя ще ви обича, да, само че постоянно ще имате чувството, че сте транспарантен. Гледайки вас, тя вижда единствено себе си. Ще се блъскате в мъчителни усеща на обич и ненавист – въпреки всичко тя е толкоз значима за вас. Да ви види, да усетите насладата и за вас, да чувствате, че сте обособен, действителен, друг от мама. Имате потребност да получите тези блага от нея. Всичко това ще се блъска в една лъскава, невидима бариера, а мама ще повтаря, че ви обича.
Майката нарцис не може да се потопи в прекарванията на детето си и да го види като обособена персона. Ако тя мисли по някакъв метод, това е само вероятния метод на мислене и няма по какъв начин вие да мислите нещо друго. Или даже да мислите друго, това няма стойност. Ако тя усеща нещо, би трябвало и вие да го чувствате по този начин. Майките, които търсят да поддържат себеоценката посредством децата си се трансформират в тежък затвор за чедата си. Защото те не могат да дадат най-важния знак на децата си – че детският яд ще бъде признат и изискан.
Любовта, която е зряла устоя гнева, не се разпада и не изчезва, и търси неговия смисъл. Здравата майка дава сигнали на детето си, че приема неговия яд, схваща го и няма да се „ разпадне “ под негово влияние. Той е позволен и не опонира на любовта. Зрялата майка умерено устоя детската амбивалентност, без да афишира детето за неприятно.
Нарцистичната майка е нежна и чуплива, тя зависи от облика си, отразен в доста огледала, които съставляват за нея очите на близките.
Мнението на нейното дете за нея самата може да бъде прекомерно значимо. Затова тя не може да допусне, че детето носи спорни усеща и че от време на време нейното лично държание ги поражда.
Ако сред вас и майка ви възникне спор, не очаквайте самопризнание за нейните неточности. Не очаквайте да ви каже – „ да, аз не се интересувах от теб като обособен човек “ или „ елементарни ми, че не зачитах твоите усеща “. Вие ще бъдете неприятен.
Майката с нарцистични проблеми ще пожертва детето си, само че не и себе си. Тя ще разцепи облика на детето в мозъка си и ще го трансформира в „ неприятно “. Нещо, което детето ще стартира последователно да има вяра за себе си. Защото на кого да има вяра, в случай че не на мама?
Малкият човек ще се изтезава от личните си двойствени усеща, тъй като знае, че би трябвало да обича мама и че тя е изворът на живота. И той в действителност я обича буйно. Но какво да прави в моментите, когато я ненавижда, че е като една лъскава огледална стена и в никакъв случай не вижда кой е той, какъв е.
Той толкоз копнее да бъде забелязан, свестен, скъп точно от нея и от никого другиго. Защото тя е неговото начало, а и първа обич. И той ще порасне вътре в себе си подобен – раздвоен на две – от време на време добър, само че по-често неприятен. Защото е сърдит на мама. Ще се усеща радикално развален, строшен, неподобаващ. Защото е протегнал ръка на мама. И ще носи отровен позор, бездънен като пъкъла. Защото в него като човек има нещо изначално неприлично.
Порасналите деца на нарцистичната майка имат потребност от човек, който да издържи на техния яд и да остане без да се прекърши до тях и да им помогне да съединят облика на положителното и неприятното дете, което е яростно на мама и което я обича. Те имат потребност от някого, който да им разреши да преживеят възприятията си до дъно, достоверно и да тъгуват за несбъдната връзка с майката. Да изградят своите граници, да усетят измеренията на своята неповторима персона, друга и самостоятелна от тази на майката.
Тази роля би могъл да изиграе квалифицираният психотерапевт, който да подкрепи клиента по пътя на излекуване от токсичния позор и виновност и на създаване на крепко себеуважение.
Някой ден, когато клиентът преодолее контузията на своето детство и укрепне задоволително, може би ще настъпи мига да прозре, гледайки своята майка, че тя самата е била… транспарантно дете.
Инфо: http://annakabakova.com
