Насочват ли се САЩ към война с Китай в Тайван?
Ако Вашингтон желае да възпре Китай от поглъщането на Тайван, той би трябвало да се обърне към Конгреса, а не към президентството.
Тайван най-сетне се зае по-сериозно с защитата си, като удължи периода на наборната работа до една година и усили бюджета си за защита, с цел да закупи нови военни качества, в това число безпилотни самолети и противокорабни ракети. Той минава от дългогодишния акцент върху тежките оръжия и методите за стандартна война към по-асиметрични, дикоравно насочени отбранителни тактики, написа за The National Interest пенсионираният интернационален юрист Рамон Маркс.
Дали всичко това ще се случи в точния момент, следва да разберем. Военните анализатори се притесняват, че Китай може да нахлуе в Тайван още през 2027 година Ако се стигне до война, вярата и упованията на Тайван са, че Съединените щати ще влязат в борбата. Военните игри сочат, че в случай че това се случи, бойните дейности и загубите ще бъдат скъпи, в това число и заплахата от евентуална ескалация до нуклеарна война.
Големият въпрос е дали Съединените щати ще защитят Тайван или не. Експертите по външна политика приканват Съединените щати да пазят Тайван - непредвидена обстановка, за която INDOPACOM се приготвя, спазвайки условията на Закона за връзките с Тайван, който изисква такова обмисляне на непредвидени обстановки.
Президентът Байдън няколко пъти обществено съобщи, че Съединените щати ще пазят острова, в случай че бъде атакуван от Китай. По силата на член II, раздел 2 от Конституцията президентът има пълномощията на висш главнокомандващ да подреди потреблението на военна мощ, изключително в отговор на нахлуване.
Съединените щати нямат боен контракт с Тайван. Нито Законът за връзките с Тайван, нито който и да е различен федерален закон задължава Съединените щати да го пазят. Законът за връзките с Тайван стига единствено до такава степен, че задължава Съединените щати да „ запазят потенциала си да се съпротивляват на всяко прибягване до мощ или други форми на насила, които биха заплашили сигурността или обществената или икономическата система на народа на Тайван “.
Конгресът в никакъв случай не е приемал резолюция, призоваваща за отбрана на страната. Анкетите неведнъж демонстрират, че американското болшинство не поддържа битката за Тайван, а вместо това избира актуалното двусмислено статукво. Въпреки това Вашингтон и Пекин остават в рисково придвижване към война.
Съединените щати могат да се върнат към война при разнообразни сюжети. С американски военни кораби и самолети, които постоянно патрулират водите покрай Тайван, може ненадейно да избухне огромен спор с китайските военноморски сили. Адмирал Стравидис и Елиът Акерман написаха разказ за това по какъв начин един-единствен морски случай в Южнокитайско море може да ескалира в замяна на нуклеарни оръжия с Китай. Ако Китай сложи под карантина или блокира Тайван, Съединените щати елементарно биха могли да се окажат в пердах, в случай че президентът подреди на Военноморски сили на Съединени американски щати да ескортират търговски кораби, преминаващи през линиите на китайския флот.
Ситуацията, пред която е изправен Вашингтон в Тайван, е невиждана. За разлика от всички предходни военни спорове след Втората международна война, в случай че избухне война, Съединените щати ще се изправят против нуклеарна мощ, с цел да защитят страна, с която Вашингтон няма защитителен ангажимент. Когато Съединените щати влязоха във война в Корея през 1950 година, те го направиха според резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Те участваха във войната във Виетнам според резолюцията за Тонкинския залив.
Войната в Персийския залив през 1990 година се организира според закон, признат от Конгреса, наименуван „ Управление за приложимост на военна мощ “ (AUMF).
Кампаниите в Босна и Косово се организираха под егидата на разнообразни резолюции на Организация на обединените нации. След 11 септември, закон на Конгреса позволи военната интервенция на Съединени американски щати в Афганистан и войната против тероризма, „ Разрешение за приложимост на военна мощ от 2001 година “ Войната в Ирак се организира под егидата на Резолюцията за позволение за приложимост на военна мощ против Ирак от 2002 година Нито една от тези страни не беше нуклеарна мощ.
Ако Китай открие огън по кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати, президентът е акредитиран с прерогатива на главнокомандващ да реагира бързо. Той може да подреди на въоръжените сили да подхващат дейности, в това число евентуални ескалиращи удари, при изискване че бъдат в допълнение съветвани с Конгреса според Закона за военните пълномощия.
Разбирателството сред Пекин и Вашингтон по отношение на статута на Тайван датира от 1972 година и Шанхайското официално съобщение. И двете страни признаха, че „ всички китайци от двете страни на Тайванския пролив настояват, че има единствено един Китай и че Тайван е част от Китай “. След официалното съобщение Съединените щати дипломатически признаха Китайската национална република и затвориха посолството си в Тайван. След това Конгресът одобри Закона за връзките с Тайван, който откри правната рамка за новите връзки на Вашингтон с Тайпе.
Съединените щати са в деликатна позиция. Целта им е да възпрат Китай от нахлуване против Тайван. Сигнализирането на някаква подготвеност, колкото и неразбираема да е, за отбрана на Тайпе поддържа тази цел, само че би трябвало да има граници. Доставянето на военно оръжие в поддръжка на самостоятелния статут на Тайван е едно, само че предварителното обвързване на Съединените щати да водят война с Китай, в случай че той нападне Тайван, е напълно друго. Конституционните пълномощия на президента тук не са безгранични. Да се обещае авансово да се пази Тайпе, учредено само на ролята на президента в провеждането на външните работи и като главнокомандващ, е прекомерно тънка правна основа. Конституцията изисква американският народ също да има думата по въпроса посредством Конгреса.
Тайван най-сетне се зае по-сериозно с защитата си, като удължи периода на наборната работа до една година и усили бюджета си за защита, с цел да закупи нови военни качества, в това число безпилотни самолети и противокорабни ракети. Той минава от дългогодишния акцент върху тежките оръжия и методите за стандартна война към по-асиметрични, дикоравно насочени отбранителни тактики, написа за The National Interest пенсионираният интернационален юрист Рамон Маркс.
Дали всичко това ще се случи в точния момент, следва да разберем. Военните анализатори се притесняват, че Китай може да нахлуе в Тайван още през 2027 година Ако се стигне до война, вярата и упованията на Тайван са, че Съединените щати ще влязат в борбата. Военните игри сочат, че в случай че това се случи, бойните дейности и загубите ще бъдат скъпи, в това число и заплахата от евентуална ескалация до нуклеарна война.
Големият въпрос е дали Съединените щати ще защитят Тайван или не. Експертите по външна политика приканват Съединените щати да пазят Тайван - непредвидена обстановка, за която INDOPACOM се приготвя, спазвайки условията на Закона за връзките с Тайван, който изисква такова обмисляне на непредвидени обстановки.
Президентът Байдън няколко пъти обществено съобщи, че Съединените щати ще пазят острова, в случай че бъде атакуван от Китай. По силата на член II, раздел 2 от Конституцията президентът има пълномощията на висш главнокомандващ да подреди потреблението на военна мощ, изключително в отговор на нахлуване.
Съединените щати нямат боен контракт с Тайван. Нито Законът за връзките с Тайван, нито който и да е различен федерален закон задължава Съединените щати да го пазят. Законът за връзките с Тайван стига единствено до такава степен, че задължава Съединените щати да „ запазят потенциала си да се съпротивляват на всяко прибягване до мощ или други форми на насила, които биха заплашили сигурността или обществената или икономическата система на народа на Тайван “.
Конгресът в никакъв случай не е приемал резолюция, призоваваща за отбрана на страната. Анкетите неведнъж демонстрират, че американското болшинство не поддържа битката за Тайван, а вместо това избира актуалното двусмислено статукво. Въпреки това Вашингтон и Пекин остават в рисково придвижване към война.
Съединените щати могат да се върнат към война при разнообразни сюжети. С американски военни кораби и самолети, които постоянно патрулират водите покрай Тайван, може ненадейно да избухне огромен спор с китайските военноморски сили. Адмирал Стравидис и Елиът Акерман написаха разказ за това по какъв начин един-единствен морски случай в Южнокитайско море може да ескалира в замяна на нуклеарни оръжия с Китай. Ако Китай сложи под карантина или блокира Тайван, Съединените щати елементарно биха могли да се окажат в пердах, в случай че президентът подреди на Военноморски сили на Съединени американски щати да ескортират търговски кораби, преминаващи през линиите на китайския флот.
Ситуацията, пред която е изправен Вашингтон в Тайван, е невиждана. За разлика от всички предходни военни спорове след Втората международна война, в случай че избухне война, Съединените щати ще се изправят против нуклеарна мощ, с цел да защитят страна, с която Вашингтон няма защитителен ангажимент. Когато Съединените щати влязоха във война в Корея през 1950 година, те го направиха според резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Те участваха във войната във Виетнам според резолюцията за Тонкинския залив.
Войната в Персийския залив през 1990 година се организира според закон, признат от Конгреса, наименуван „ Управление за приложимост на военна мощ “ (AUMF).
Кампаниите в Босна и Косово се организираха под егидата на разнообразни резолюции на Организация на обединените нации. След 11 септември, закон на Конгреса позволи военната интервенция на Съединени американски щати в Афганистан и войната против тероризма, „ Разрешение за приложимост на военна мощ от 2001 година “ Войната в Ирак се организира под егидата на Резолюцията за позволение за приложимост на военна мощ против Ирак от 2002 година Нито една от тези страни не беше нуклеарна мощ.
Ако Китай открие огън по кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати, президентът е акредитиран с прерогатива на главнокомандващ да реагира бързо. Той може да подреди на въоръжените сили да подхващат дейности, в това число евентуални ескалиращи удари, при изискване че бъдат в допълнение съветвани с Конгреса според Закона за военните пълномощия.
Разбирателството сред Пекин и Вашингтон по отношение на статута на Тайван датира от 1972 година и Шанхайското официално съобщение. И двете страни признаха, че „ всички китайци от двете страни на Тайванския пролив настояват, че има единствено един Китай и че Тайван е част от Китай “. След официалното съобщение Съединените щати дипломатически признаха Китайската национална република и затвориха посолството си в Тайван. След това Конгресът одобри Закона за връзките с Тайван, който откри правната рамка за новите връзки на Вашингтон с Тайпе.
Съединените щати са в деликатна позиция. Целта им е да възпрат Китай от нахлуване против Тайван. Сигнализирането на някаква подготвеност, колкото и неразбираема да е, за отбрана на Тайпе поддържа тази цел, само че би трябвало да има граници. Доставянето на военно оръжие в поддръжка на самостоятелния статут на Тайван е едно, само че предварителното обвързване на Съединените щати да водят война с Китай, в случай че той нападне Тайван, е напълно друго. Конституционните пълномощия на президента тук не са безгранични. Да се обещае авансово да се пази Тайпе, учредено само на ролята на президента в провеждането на външните работи и като главнокомандващ, е прекомерно тънка правна основа. Конституцията изисква американският народ също да има думата по въпроса посредством Конгреса.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ