Ако в страните - членки на Европейския съюз не се

Ако в страните - членки на Европейския съюз не се реализиран базови стандарти за правораздаване, то е застрашено потреблението на еврофондовете в идващия програмен интервал след 2020 година. Това сподели пред БНР във вторник Велислав Величков от Гражданската самодейност " Правосъдие за всеки ". Заедно с Центъра за оценка на въздействието на законодателството, организацията адресира до офиса на еврокомисаря по правораздаването Вера Юрова позиция по казуса за върховенството на закона и разбор за положението на правораздаването и битката с корупцията в България.

В документа се подчертава върху ролята на европейската прокуратура и функционалностите на националните прокуратури, разясни Величков.

“Европейската прокуратура, с цел да проработи сполучливо и да реализира мечтаните от Европа резултати, всички национални прокуратури на страните - членки, които ратифицират нейното въвеждане на своя територия, би трябвало да работят в сходство с европейските стандарти за правораздаване, защото на процедура те ще правят главната активност, обвързвана с следствията, да вземем за пример, за кражбите на пари от еврофондовете и злоупотребите с публични поръчки с тези пари”, разяснява Величков. По думите му в случай че прокуратурата на съответна страна - членка не работи качествено, и работи транспарантно, и не съумява да извърши предоставеното й, то изначално ще се заложи на неуспеха на единната европейска прокуратура.

Запитан по какъв начин биха обяснили пред европейските институции, че българската прокуратура не работи след вчерашната самодейност на основния прокурор да се ревизират притежателите на скъпи парцели и коли, Велислав Величков напомни случая “Комар”.

“Вие спомняте ли си, че през 1997-а година имаше една акция за скъпите коли в България - споделяше се " Комар ", когато служители на реда сваляха мутри от колите по българските кръстовища, отнемаха колите, закарваха ги на паркинги и започваха някакви следствия. Тях трябваше да ги организира прокуратурата. Спомняте ли си, че нямаше нито един наказан от тази акция и всички коли в следствие бяха или репатрирани, или върнати”, сподели той. И напомни, че акцията се е случила по времето на Богомил Бонев. “20 години по-късно ще умножим нулевия резултат на тази акция по нула. Защото следствието на скъпите коли, т.е. на възможен артикул на замогването посредством незаконни пари, не може да разкрие закононарушенията и да накаже хората, които са направили тези престъпления”, добави Величков.

Според него въпросът е за какво българската прокуратура, при съществуването на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество, до момента не си е свършила работата и не е проверила положението на някои родни политици, предприемачи и олигарси, “което е милиардно положение, незнайно по какъв начин насъбрано посредством техните приходи, при съществуване на тъжби в прокуратурата”. “Защо проверяваме скъпите коли, а не проверяваме многомилионните парцели на някои хора, които сякаш би трябвало да се устоят да вземем за пример с депутатска заплата”, добави той.