Брадите, които мразеха жените
Ако в шивашко ателие се открият фешън списания, шивачът предстои на затвор. Ще бъде затворен и в случай че вземе ограничения на жена, с цел да ù ушие дреха.Това е извадка от „ Правила, декрети, закони и забрани на талибаните “ в Афганистан от 1996-а. Крайните ислямисти управляваха страната в интервала 1996–2001 година, а през август предходната година още веднъж взеха властта, обещавайки, че в този момент ще бъдат по-меки в ограниченията си за съблюдаване на шериата.И ето какво направиха тези меки, напряко нежни талибани. Като начало не разрешиха на дамите да спортуват. Женският спорт нито бил нужен, нито подходящ, тъй като можело да се случи по този начин, че в спортната битка да се открие лицето или част от тялото на дамата. В епохата на интернет медиите и видеоклиповете тези спортни срещи можело да станат обект на сластни погледи.Следващото значимо решение, опазващо морала, беше такситата да не качват дами с непокрити глави. Също да не качват пътнички, които желаят да пътуват повече от 72 километра без родственик от мъжки пол като компаньон. Сега, тези 72 километра много ме зачудиха. Как са ги определили? Проста информация демонстрира, че на 72 км от Кабул да вземем за пример е някой си град Падкхваб-е-Шанех. С Google се вижда, че най-отличаващото нещо там са трите джамии.Самолетът също не е алтернатива, в случай че жителката на Кабул желае да пътува сама на по-дълго разстояние, да вземем за пример на 496 км, с цел да се помоли в някоя от джамиите в Кандахар, ей по този начин, за многообразие. От март тази година талибаните са наредили на самолетните компании в Афганистан да не качват дами, в случай че не са съпроводени от техен непосредствен от мъжки пол.
Новото ограничаване пристигна дни след решението на талибаните да затворят за девойки междинните учебни заведения. Малко преди или по-късно – човек се обърква от тази интензивност – Министерството за поощряване на добродетелта и битка с порока подреди телевизионните говорителки да покриват главите си, а на малките екрани – да не излъчват филми и сапунени сериали с дами. Това, несъмнено, основава нова ниша пред стрийминг платформите и турската кино индустрия. „ Двама мъже и половина с бради “, „ Последният ергенски запой с айрян “, „ Някои го избират с калашник “, „ Мъже с тюрбани в черно “ може би са част от бъдещето на развлекателната промишленост, което идва на първо време в Афганистан.
Очевидно момчетата с бради (Добродетелното министерство задължи всички държавни чиновници да си пуснат бради вид неподстриган храст) не стопират да мислят за богатството на дамите. Така че не се забави и идващото свястно решение – че по никакъв начин не е редно двата пола да се разхождат едновременно в парковете. Така в сряда, четвъртък, петък и събота алеите, пейките, сенките и храстите са непокътнати за мъжете, а в неделя, понеделник и вторник – за дамите. Именно тогава те могат да се разхождат по бурки, без да подтичват или неоснователно да приклякват, тъй като това може да бъде сметнато за спортуване.Някой някъде беше описал какво е да носиш бурка в горещината и прахта на Афганистан. Тази еднолична женска палатка запарва тялото и основава особена ароматна аура на притежателката си, даже когато не спортува, а просто носи пазарски мрежи, съпроводена, несъмнено, от собствен родственик. Защото Онова министерство в последно време подреди дамите да излизат от къщи единствено при нужда. Купуването на ориз за пилаф и овчи бут са в разрешителния лист.Впрочем не желая да съм на мястото на момчетата от Министерството на добродетелта. Всеки ден би трябвало да измислят по нещо, а човек се изморява, даже когато измисля идиотщини – знам го от личен опит. А в случай че се пада сряда, четвъртък, петък или събота, би трябвало и да се разхождат в парка. Как устоят – не знам. Днес си измислил оная работа със 72-ата километра, отлично, автентично, свежо, само че на следващия ден отново чакат от теб нещо ново. Питайте текстописците дали е елементарно.А и няма по какъв начин днешните талибани да не се съпоставят с креативната мощност на своите татковци, вуйчовци и чичовци от 90-те, които се бяха сетили да вземем за пример, че по време на нощните наряди мъжете лекари като нищо ще влизат за щяло и нещяло в женските стаи, и прозорливо го бяха забранили, в случай че самите пациентки не ги повикат. Оставаше въпросът какво се случва, в случай че пациентките са неми или в безсъзнание – само че тогавашните не се занимаваха с такива детайлности. Освен това бяха наредили болничният личен състав да не пропуща молебствия и не одобряваха смешни извинения от рода на „ но тогава оперирах “.С трагизма си Афганистан е страна, която ражда огромни литературни истории. „ Перлата, която се освободи от черупката си “ на Надя Хашими, „ Кабулският книжар “ на Осне Сейерстад и най-хубавите – „ Ловецът на хвърчила “, „ Хиляда сияйни слънца “, „ А планините ехтяха “ на Халед Хосейни. Афганистан е задоволително надалеч от нас, та историите му да ни звучат като приказки, въпреки и страшни. Но кое е в действителност страшното? Поуката, че предишното може да се връща отново и отново. И едвам си мислим, че сме надрасли най-примитивната свирепост, войните и изтезанията могат да се върнат. По-точно – върнаха се.През 2016 година, в която се случиха огромните терористични офанзиви от джихадисти в Брюксел и Ница, в България се събираха подписи под петиция за възбрана на бурките и никабите. Оказа се, че петицията се поддържа основно от дами. Тогава Милена Фучеджиева разяснява за EVA, че не е изненада, че българските мъже са, общо взето, безразлични към казуса, даже считат, че щом нечия вяра изисква сходно облекло, то не би трябвало да се не разрешава.Мъжът не е застрашен даже и във фантазията си, че може да бъде принуден принудително да носи бурка, написа Фучеджиева, до момента в който всяка естествена европейска жена би трябвало да изпитва смут от сходна вероятност.Да, всичко на този свят е релативно. Но въпреки всичко има някои неща като въртенето на Земята към оста ѝ, играещите деца, раззеленяването на дърветата (за мен в тази редица са и еклерите на майка ми), за които можем да кажем – това е положително, това е обикновено, това би трябвало да бъде по този начин. Въпросът е дали ни пука, когато нещо не е. Независимо дали до него има 72 или 7200 километра.
Новото ограничаване пристигна дни след решението на талибаните да затворят за девойки междинните учебни заведения. Малко преди или по-късно – човек се обърква от тази интензивност – Министерството за поощряване на добродетелта и битка с порока подреди телевизионните говорителки да покриват главите си, а на малките екрани – да не излъчват филми и сапунени сериали с дами. Това, несъмнено, основава нова ниша пред стрийминг платформите и турската кино индустрия. „ Двама мъже и половина с бради “, „ Последният ергенски запой с айрян “, „ Някои го избират с калашник “, „ Мъже с тюрбани в черно “ може би са част от бъдещето на развлекателната промишленост, което идва на първо време в Афганистан.
Очевидно момчетата с бради (Добродетелното министерство задължи всички държавни чиновници да си пуснат бради вид неподстриган храст) не стопират да мислят за богатството на дамите. Така че не се забави и идващото свястно решение – че по никакъв начин не е редно двата пола да се разхождат едновременно в парковете. Така в сряда, четвъртък, петък и събота алеите, пейките, сенките и храстите са непокътнати за мъжете, а в неделя, понеделник и вторник – за дамите. Именно тогава те могат да се разхождат по бурки, без да подтичват или неоснователно да приклякват, тъй като това може да бъде сметнато за спортуване.Някой някъде беше описал какво е да носиш бурка в горещината и прахта на Афганистан. Тази еднолична женска палатка запарва тялото и основава особена ароматна аура на притежателката си, даже когато не спортува, а просто носи пазарски мрежи, съпроводена, несъмнено, от собствен родственик. Защото Онова министерство в последно време подреди дамите да излизат от къщи единствено при нужда. Купуването на ориз за пилаф и овчи бут са в разрешителния лист.Впрочем не желая да съм на мястото на момчетата от Министерството на добродетелта. Всеки ден би трябвало да измислят по нещо, а човек се изморява, даже когато измисля идиотщини – знам го от личен опит. А в случай че се пада сряда, четвъртък, петък или събота, би трябвало и да се разхождат в парка. Как устоят – не знам. Днес си измислил оная работа със 72-ата километра, отлично, автентично, свежо, само че на следващия ден отново чакат от теб нещо ново. Питайте текстописците дали е елементарно.А и няма по какъв начин днешните талибани да не се съпоставят с креативната мощност на своите татковци, вуйчовци и чичовци от 90-те, които се бяха сетили да вземем за пример, че по време на нощните наряди мъжете лекари като нищо ще влизат за щяло и нещяло в женските стаи, и прозорливо го бяха забранили, в случай че самите пациентки не ги повикат. Оставаше въпросът какво се случва, в случай че пациентките са неми или в безсъзнание – само че тогавашните не се занимаваха с такива детайлности. Освен това бяха наредили болничният личен състав да не пропуща молебствия и не одобряваха смешни извинения от рода на „ но тогава оперирах “.С трагизма си Афганистан е страна, която ражда огромни литературни истории. „ Перлата, която се освободи от черупката си “ на Надя Хашими, „ Кабулският книжар “ на Осне Сейерстад и най-хубавите – „ Ловецът на хвърчила “, „ Хиляда сияйни слънца “, „ А планините ехтяха “ на Халед Хосейни. Афганистан е задоволително надалеч от нас, та историите му да ни звучат като приказки, въпреки и страшни. Но кое е в действителност страшното? Поуката, че предишното може да се връща отново и отново. И едвам си мислим, че сме надрасли най-примитивната свирепост, войните и изтезанията могат да се върнат. По-точно – върнаха се.През 2016 година, в която се случиха огромните терористични офанзиви от джихадисти в Брюксел и Ница, в България се събираха подписи под петиция за възбрана на бурките и никабите. Оказа се, че петицията се поддържа основно от дами. Тогава Милена Фучеджиева разяснява за EVA, че не е изненада, че българските мъже са, общо взето, безразлични към казуса, даже считат, че щом нечия вяра изисква сходно облекло, то не би трябвало да се не разрешава.Мъжът не е застрашен даже и във фантазията си, че може да бъде принуден принудително да носи бурка, написа Фучеджиева, до момента в който всяка естествена европейска жена би трябвало да изпитва смут от сходна вероятност.Да, всичко на този свят е релативно. Но въпреки всичко има някои неща като въртенето на Земята към оста ѝ, играещите деца, раззеленяването на дърветата (за мен в тази редица са и еклерите на майка ми), за които можем да кажем – това е положително, това е обикновено, това би трябвало да бъде по този начин. Въпросът е дали ни пука, когато нещо не е. Независимо дали до него има 72 или 7200 километра. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ