Ако в някой летен ден надникнем в панелната джунгла, ще

Ако в някой летен ден надникнем в панелната джунгла, ще забележим съвсем във всяка втора всекидневна едно и също нещо: прозорец, жарко слънце и... орхидея. Да, същото това цвете, което до преди десетилетие познавахме единствено от лъскави каталози и сватбени украшения, в този момент гордо замества мушкатото на баба и фикуса, който беше безконечният стожер в ъгъла на хола. Но времената се менят, а орхидеята се оказа освен красива, ами и изненадващо... устойчива.

От другарка (с която разделяме и разсад, и драмите на градското цветарство) знам — орхидеите били най-непретенциозните растения в семейството, написа " Фокус ". Може да заминеш на отмора, да забравиш да ги полееш 10 дни, да се върнеш с възприятие на виновност, а те – същите, царствени, с едно " добре пристигнал “ от високия си цветонос. Те просто не се впечатляват от неналичието ти. Едно леко напръскване с вода, малко обич и животът им отново поема с прелест.

Но в този момент, в този зной – нещата загрубяват

Слънчевата светлина? Да, те я обичат. Родом са от влажните тропици на Азия, Централна и Южна Америка – места, където слънцето е съвсем константа, само че! Важното конкретизиране: там светлината минава през облаци, влага, други растения. Тоест – разсеяна. А у нас? Юнско слънце, непосредствено през прозореца, и стъкло, което работи като увеличително стъкло за всяка листна повърхнина. Не че ще ги изпържиш изцяло, само че ще ги загориш най-малко.

И тъкмо тук идва оня колорит, който трансформира всичко. Да ги местим ли от перваза?

Ако прозорецът гледа на юг или запад – отговорът е изрично " да “. Листата ще почернеят, ще изсъхнат по краищата, а цветът... няма да издържи на тази светлинна офанзива. По-добре постави орхидеята на място с индиректна светлина – ярко, само че без " очен контакт “ със слънцето. Източният прозорец е съвършен, както и дълбочината на южната стая, където светлината към този момент се е охладила по пътя си.

И не, не е нужно да завиваш саксията с нещо екзотично или да я местиш по милиметър дневно. Просто я избави от юнското и юлското безмилостно печене. Все отново, в случай че тя ти прости неналичието на поливане, ти най-малко й елементарни слънчевия удар.

Защо толкоз обикнахме орхидеите ли? Защото се оказаха всичко, което модерният човек търси – красиви, издръжливи и без непотребна драма. Нито капризничат като розата, нито се разпълзяват безотговорно като папрат. Те са като онази гостенка, която желае да й сипеш кафе, само че няма потребност от пет типа захар. А и да си го кажем почтено – с тази им визия, грациозност и нежна екзотика, орхидеите победиха мушкатото в борбата за актуалния перваз. И фикуса. О, фикуса... той по този начин и не разбра какво се случи.

Така че – цветето на новото време може да не се трогва от липса на вода, само че слънчевите лъчи... те са подлият му зложелател. Спаси орхидеята. Премести я от огъня. Тя ще ти се отблагодари – не с вопли, а с още един цветонос. Като същинска кралица.