Ако в днешно време музиката и поезията се разглеждат като

...
Ако в днешно време музиката и поезията се разглеждат като
Коментари Харесай

Теодора Стоянова-Фрея: Съвременният метъл жанр е закърмен с ценностите на средновековието

Ако в днешно време музиката и поезията се преглеждат като две обособени изкуства, то през Средновековието е работил законът за хоровия синкретизъм - те са съществували като едно цяло и връзката им е била неразривна. Затова и средновековните бардове са изпълнявали своите поетични творби на музикален акомпанимент. Как обаче средновековният човек е възприемал музиката в един стадий от развиването на света, когато процесите на цивилизацията към момента са се формирали? По тематиката разговаряхме с Теодора Стоянова-Фрея – ученик на специалността „ Българска лингвистика ” в Пловдивския университет, а след това става докторант към Българска академия на науките по относително литературознание. Тя е щерка на пловдивския стихотворец Валентин Петров, от който наследява гения да написа лирика. А стиховете си вгражда в плановете на музикална група „ Фрея ”, която е основала дружно със брачна половинка си Добрин Стоянов за да възроди традициите на средновековната скандинавска и викингска музика и да разпространява полезностите й актуалната ни просвета. В момента в група " Фрея " работи още с музикантите Снежана Янкова и Лусия Велева. Освен на сцената на историческите фестивали групата е добре призната и на метъл сцената, където показва свои авторски спектакли с тематична сценография, въодушевена от полезностите на предишното.
Прочетете още
- Фрея, чака ни диалог за обичаи и традиции в средновековната музика, която от позиция на времето стои много по-назад от сегашното. Затова дано стартираме оттова по какъв начин в действителност се зароди интереса ти към тъкмо тази музика?

- Интересът на група „ Фрея ” към средновековната музика се зароди вследствие от присъединяване ни в средновековни фестивали с историческа устременост. Имахме щастието да се срещнем с български реенактори, измежду които цели организации или обособени експерти с доста опит в сферата. Сред тях е Петя Крушева, която е откривател в региона на средновековната кухня.

А като музиканти аз и брачният партньор ми сме работили в съвременни ъндърграунд жанрове като метъл. За нас беше едно извънредно предизвикателство първоначално да се откъснем от модерността, да използваме музиката такава, каквато сме привикнали да я възприемаме през днешния ден с сетивата, които има един човек от 21 век, и да се опитаме да погледнем света през призмата на средновековния човек. Постепенно започнахме да вникваме в метода на мислене на музиканта от междинните епохи и това стана посредством доста изследвания. За благополучие станах докторант и по този начин имах достъп до някои от лекторските часове на научния ми началник проф. Клео Протохристова, която в част от трудовете си е разглеждала тъкмо средновековната музика.



(Давидова лира, присъща за римската култура; фотография: Мая Арсова)

При връзката на музиката с поезията непроменяемо е работил законът за хоровия синкретизъм, музика и лирика са били едно и също изкуство. Но в този стадий на развиване, в действителност, поетичният текст е бил водещ. Музиката е била по-скоро акомпанимент. Това е традиция, която през днешния ден се пази от актуалните бардове, които са поетите с китара, и показват своите произведения.

Всъщност, с цел да се докоснем до средновековната музика, трябваше на първо място това да изследваме хоровия синкретизъм, връзката на поезията с музиката. Съответно това докара до необходимостта да изработим присъщите принадлежности за съответното време. Имаме реорганизация на Орфеева лира, която е по-скоро присъща за античността. Също по този начин Давидова лира, присъща за римската просвета, и други типове принадлежности. Те са създадени от лютиера Александър Начев. Друга част от инструментите пък са на моя брачен партньор, който по обучение също е лютиер, квалифициран в Канада.

Докосвайки се до тези принадлежности, започнахме да сътворяваме авторски произведения. За голямо страдание в по-ранни стадии няма непокътнати сведения, какво тъкмо са изпълнявали музикантите, само че по разнообразни описания в разнообразни текстове можем да се ориентираме какво е било озвучението, какъв е бил мотивът. И почти по тези сведения ние откриваме своето ентусиазъм, с цел да създадем една авторска комбинация. За цялостна достоверност за голямо страдание не можем да претендираме.

Друго наше ентусиазъм е щерка ни Владислава, която е на седем години. Понякога, до момента в който си играе, тя възпроизвежда звуци, които ни оказват помощ след това ние да сътворяваме композициите си. Освен всичко, тя свири и на арфа, от време на време излиза дружно с нас на сцената.



(Теодора Стоянова-Фрея, дружно с щерка си Владислава; фотография: Димитър Атанасов)

- А има ли жанрове в днешната музика, които да са повлияни от полезностите на средновековната музика?

- Повече от 15 години аз и брачният партньор ми Добрин Стоянов се занимаваме с музика в разнообразни жанрове и имахме щастието да сме от това потомство, в което имахме допир до литературата на Толкин, „ Властелинът на пръстените ”. Различни фентъзи и жанрове са ни вълнували и двамата. Съответно метал музиката също е доста повлияна от тези полезности. Защото сме харесвали групи, които творят в актуалния метал род, а той е откърмен с полезностите на средновековието, на рицарството, на викингите.

Когато започнахме да вървим на исторически фестивали, първоначално реконструирахме най-вече скандинавска музика, викингска просвета. Но последователно се отворихме и към готската, тракийската просвета, както и към римското ни завещание. Основна цел ни е да покажем връзката сред културите, които никога не би трябвало да бъдат обсъждани настрана. Все отново сред народите е имало доста контакти, дали посредством търговия, дали посредством странствуване, посредством пътешестване, войни, най-различни мотиви, по които тези култури да се смесват. Освен това България се намира на кръстопът от епохи, тъй че разделянето в тази ситуация е извънредно несвоевременно да се прави.



- А какво значи името Фрея и каква е неговата символика?

- Означава доста за нас, за мен съответно, тъй като това е мой артистичен псевдоним. Преди несъмнено 15 години се прикрепи непринудено към моето име, когато се отнася за изява на сцената. Това в действителност е скандинавската богиня на плодородието, любовта и войната в скандинавската просвета. За мен Фрея е знак на фертилността, на растящия живот, на благодатта, на рогът на изобилието. Всяка просвета има някакъв еквивалент на тази богиня.

- Сега, когато приказваме за Средновековието, засегнахме и религията. Както знаем, по това време най-разпространено е езичеството. Затова тук ми се желае да те попитам ти религиозна ли си и в какво вярваш?

- Аз имам вяра в съществуването на някаква божествена сила, която не персонализирам в някакъв съответен облик. Смятам също, че самият факт, че хората й дават облик, значи, че също са усетили тази сила. И несъмнено, употребявам тази сила в творчеството, тъй като имам вяра, че точно тя е в основата на всички песни, които са се случили в нашето схващане и композираме, на връзката ми с другите музиканти, които са били доста през годините. Защото хората, съгласно мен, не се срещат инцидентно. Те се срещат тогава, когато имат потребност да основат нещо. И това ентусиазъм, тази сила, тя идва при нас тъкмо с избрана концепция. Трябва просто да я трансформираме в творчеството.

(Автор на началната фотография: Metal Lens)
Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР