Красимир Вълчев: Фактологията в учебниците намалява за сметка на ценностния елемент
Ако в България има по-добро обучение, ще живеем измежду по-проспериращо и хармонично общество. Ефектите от образованието са с най-дългосрочен резултат.
Това съобщи Красимир Вълчев от ГЕРБ, някогашен министър на образованието и ръководител на Комисията по образованието и науката в 49-ото Народно заседание. Той взе присъединяване в спорен конгрес " Образованието - ключ за решаването на демографските проблеми ".
С най-голяма възвръщаемост са разноските за обучение, а у нас най-вече са разноските за предучилищното обучение, изясни Вълчев.
По думите му два параметъра дефинират понижението на популацията - коефициента на плодовитост и чистата външна миграция. Не е проблем, че дамите раждат малко, а че няма майки, счита Вълчев.
Българските дами раждат приблизително 1,7 деца, само че доста от майките емигрират. За сравнение- на европейско равнище коефициентът на раждаемост е към 1,2. Въпреки това съгласно Вълчев 80% от понижението на популацията е поради чистата външна миграция.
В същото време колкото по-образовани са дамите, толкоз по-малко раждат в международен мащаб. Има две групи у нас, при които тази функционалност е друга. Едната група са българи, при които колкото по-големи са приходите, толкоз е по-висока раждаемостта. Но има и друга група, на по-ниско образованите хора, които също имат повече от междинното за страната деца.
По думите на Вълчев, когато се доближи 70% приходи на паритетната покупателна дарба, се обръща чистата външна миграция. Ние сме на 59% по данни на Евростат от 2021 година, изясни той. Според него са нужни още към 5-10 години, с цел да се обърне чистата външна миграция.
Също по този начин езиковите паралелки дават причина за по-голяма миграция, счита той. Трябва да се опитаме да притеглим децата в инженерните и механически паралелки, уверен е Вълчев, съгласно който филантропичните също за значими.
Думата взе и Атанас Семов, член на Конституционния съд. Според него България се намира в демографска злополука. Образованието е ключ към решение на демографските проблеми и по тази причина са нужни радикални промени в него, безапелационен бе Семов. Образованието е основно и за стопанската система, счита той.
По думите му образованието не основава гражданска просвета и множеството от младежите не знаят правата си. Образованието е основно и за възстановяване на етническото и религиозното съгласие в България, уверен е Семов. В същото време качеството на образованието е решаващо дали хората ще решат да имат деца и да останат в страната.
Налице е обезбългаряване на учебните заведения, счита Семов и даде образец - в 5 клас за Държавата Израел има пет страници, само че в 7 клас за Бенковски има седем реда. В образователната стратегия не участва думата татковина, твърди Семов. Според него липсва и положително познаване на българската история. Той е призовал министъра на образованието и науката за радикални промени в учебниците.
Атанас Семов е безапелационен, че би трябвало да се предприеме правосъден иск пред Административния съд за това, че образователните стратегии по БЕЛ, История и География нарушават Закона за предучилищното и учебното обучение, който в член 5 категорично показва като една от главните цели на образованието построяването на национална памет и еднаквост у българските деца. Тази цел не е изпълнена и образователните стратегии опонират на ЗПУО, уверен е Семов.
Той упорства Министерство на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването също да вземат ограничения, само че във връзка с свободното пласиране на алкохол, цигари и опиати към учебните заведения.
Според отчет на доцент доктор Красимира Славева - член на УС на Съюза на учените в България, на разноските за обучение би трябвало да се гледа като на инвестиция. Това води до позитиви за стопанската система и обществената политика, счита Славева. За интервала на 2000-2022 се записва увеличение на каузи на висшистите, както и на магистрите.
В България има 51 висши учебни заведения, уточни проф. Стоян Денчев- ръководител на Общото заседание на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии в София. Твърденията, че би трябвало университети да се сливат и закриват, са неоснователни, уверен е той. В същото време обаче единствено към 60% от местата са заети, което значи, че би трябвало да има по-широк достъп до висше обучение, счита Денчев.
По думите му посредством неправилни политики в образованието се обезлюдяват крайните региони на България. Скоро ще намалеят и преподавателите в университетите, уверен е Денчев. Той настоя и за по-добри условия за задграничните студенти, най-много от трети страни. Денчев прикани още за нарастване на стипендиите, с цел да не се постанова студентите да работят, а да вървят на лекции.
Проф. д.н. Борислав Борисов - ръководител на УС на Камарата на преподавателите на висшето обучение (КПВО) също като Красимир Вълчев открои, че раждаемостта е висока при българите с най-ниско образованите и при хората с доста огромен статут. Той уточни и че над 55% от закононарушенията се правят от необразовани и необразовани хора.
Според доцент доктор Алексей Пампоров от Института по философия и социология към Българска академия на науките и учител в СУ " Св. Климент Охридски " пък няма демографска рецесия, а рецесия в човешките запаси. В поддръжка на тезата си, той уточни, че междинната дълготрайност на живота на българите се усилва. Затова и се получава застаряващо население, изясни той. По думите му детската смъртност у нас е на половина по отношение на 1989 година
Всички негативи в демографията, съгласно Пампоров, се дължат на миграцията на дамите на възраст 24-35, в родилна възраст. Младите дами не престават да излизат отвън страната, а тези, които идват, са над 55-годишна възраст, добави Пампоров. По думите му огромният проблем е, че образованите дами не раждат. Или раждат на към 30 години. Когато са необразовани, отново раждат 2-3 деца, само че на 15-годишна възраст и на 30 към този момент да баби. Интензитетът е по-голям, изясни Пампоров. Сериозен проблем той вижда и в детските бракове, за които страната не взима никакви ограничения и липсва правоприлагане.
Той е безапелационен, че част от целевите политики в образованието би трябвало да се насочат към съкращаване на детска и юношеска раждаемост. Да бъде налице селективна имиграционна политика, като и да не се орязват парите за трето и четвърто дете.
В рамките на форума думата взе и дипломат Владимир Данчев, който е ръководител на УС на Българо-финландско сдружение за другарство. Той предложи учителите да се обръщат към учениците на " Вие ", с цел да се повдигне самочувствието им и да се почувстват като жители. Той настоя и за повече взаимоотношение с сътрудници в образованието, както и да се подтиква творчеството на учениците.
Социологът Юрий Асланов предложи политическите сили в Народното събрание да се опитат да реализират национално единодушие, под каквато и да е форма, и да формулират 5-6 устойчиви политики в образованието, опазването на здравето и районното развиване, които да се съблюдават без значение кой е на власт. Да се организира демографска политика, настоя още Асланов.
В този подтекст Калоян Паргов, ръководител на УС на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания, който е и един от уредниците на форума, не пропусна да регистрира, че липсват представители на парламентарните групи в Народно събрание, като да вземем за пример Българска социалистическа партия. Тук са единствено от ГЕРБ и " Продължаваме промяната ", акцентира Паргов.
След като участниците във форума набелязаха главните проблеми в образованието, Красимир Вълчев добави, че учебното заведение и учителите са в неравностойна конкуренция с външния свят. Те се пробват да противодействат на филмите, видеоигрите с убийства и принуждение, даде образец Вълчев. Той не отхвърли, че се понижава фактологията в учебниците, само че би трябвало за нейна сметка да се ускори ценностния детайл. Не е допустимо и двете да бъдат на едно равнище, безапелационен е Вълчев.
На собствен ред Янка Такева- ръководител на Синдикат на българските учители, означи, че образованието в България не е приоритет. Образованието е полезност единствено за 45% от българите, сочат данни от изследване. Тя обърна внимание и на увеличаващия се брой деца със СОП, а в това време ресурсните учители са общо към 500. Затова учителят е воин, той е на първата линия, безапелационна бе Такева.
Всички търсят виновността у него, а тя би трябвало да се търси и у родителите, уверена е тя. По думите й децата са огледалния облик на обществото и на родителите.
Не съответно образованието е ключа към решаването на демографските проблеми у нас, открои друга доктрина Такева. Политиката и отношението на обществото към образованието ще решат тези проблеми, счита тя. Всички би трябвало да оказват помощ на учителя във възпитанието и образованието на децата, добави Янка Такева.
Дискусионният конгрес " Образованието - ключ за решаването на демографските проблеми " бе проведен от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания, Камарата на преподавателите от висшето обучение и Сдружение " Гражданска самодейност България 2050 ". Целта на форума бе да се прегледа както въздействието на образованието върху демографските процеси у нас, по този начин и отражението на демографската рецесия върху просветителната ни система.
Това съобщи Красимир Вълчев от ГЕРБ, някогашен министър на образованието и ръководител на Комисията по образованието и науката в 49-ото Народно заседание. Той взе присъединяване в спорен конгрес " Образованието - ключ за решаването на демографските проблеми ".
С най-голяма възвръщаемост са разноските за обучение, а у нас най-вече са разноските за предучилищното обучение, изясни Вълчев.
По думите му два параметъра дефинират понижението на популацията - коефициента на плодовитост и чистата външна миграция. Не е проблем, че дамите раждат малко, а че няма майки, счита Вълчев.
Българските дами раждат приблизително 1,7 деца, само че доста от майките емигрират. За сравнение- на европейско равнище коефициентът на раждаемост е към 1,2. Въпреки това съгласно Вълчев 80% от понижението на популацията е поради чистата външна миграция.
В същото време колкото по-образовани са дамите, толкоз по-малко раждат в международен мащаб. Има две групи у нас, при които тази функционалност е друга. Едната група са българи, при които колкото по-големи са приходите, толкоз е по-висока раждаемостта. Но има и друга група, на по-ниско образованите хора, които също имат повече от междинното за страната деца.
По думите на Вълчев, когато се доближи 70% приходи на паритетната покупателна дарба, се обръща чистата външна миграция. Ние сме на 59% по данни на Евростат от 2021 година, изясни той. Според него са нужни още към 5-10 години, с цел да се обърне чистата външна миграция.
Също по този начин езиковите паралелки дават причина за по-голяма миграция, счита той. Трябва да се опитаме да притеглим децата в инженерните и механически паралелки, уверен е Вълчев, съгласно който филантропичните също за значими.
Думата взе и Атанас Семов, член на Конституционния съд. Според него България се намира в демографска злополука. Образованието е ключ към решение на демографските проблеми и по тази причина са нужни радикални промени в него, безапелационен бе Семов. Образованието е основно и за стопанската система, счита той.
По думите му образованието не основава гражданска просвета и множеството от младежите не знаят правата си. Образованието е основно и за възстановяване на етническото и религиозното съгласие в България, уверен е Семов. В същото време качеството на образованието е решаващо дали хората ще решат да имат деца и да останат в страната.
Налице е обезбългаряване на учебните заведения, счита Семов и даде образец - в 5 клас за Държавата Израел има пет страници, само че в 7 клас за Бенковски има седем реда. В образователната стратегия не участва думата татковина, твърди Семов. Според него липсва и положително познаване на българската история. Той е призовал министъра на образованието и науката за радикални промени в учебниците.
Атанас Семов е безапелационен, че би трябвало да се предприеме правосъден иск пред Административния съд за това, че образователните стратегии по БЕЛ, История и География нарушават Закона за предучилищното и учебното обучение, който в член 5 категорично показва като една от главните цели на образованието построяването на национална памет и еднаквост у българските деца. Тази цел не е изпълнена и образователните стратегии опонират на ЗПУО, уверен е Семов.
Той упорства Министерство на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването също да вземат ограничения, само че във връзка с свободното пласиране на алкохол, цигари и опиати към учебните заведения.
Според отчет на доцент доктор Красимира Славева - член на УС на Съюза на учените в България, на разноските за обучение би трябвало да се гледа като на инвестиция. Това води до позитиви за стопанската система и обществената политика, счита Славева. За интервала на 2000-2022 се записва увеличение на каузи на висшистите, както и на магистрите.
В България има 51 висши учебни заведения, уточни проф. Стоян Денчев- ръководител на Общото заседание на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии в София. Твърденията, че би трябвало университети да се сливат и закриват, са неоснователни, уверен е той. В същото време обаче единствено към 60% от местата са заети, което значи, че би трябвало да има по-широк достъп до висше обучение, счита Денчев.
По думите му посредством неправилни политики в образованието се обезлюдяват крайните региони на България. Скоро ще намалеят и преподавателите в университетите, уверен е Денчев. Той настоя и за по-добри условия за задграничните студенти, най-много от трети страни. Денчев прикани още за нарастване на стипендиите, с цел да не се постанова студентите да работят, а да вървят на лекции.
Проф. д.н. Борислав Борисов - ръководител на УС на Камарата на преподавателите на висшето обучение (КПВО) също като Красимир Вълчев открои, че раждаемостта е висока при българите с най-ниско образованите и при хората с доста огромен статут. Той уточни и че над 55% от закононарушенията се правят от необразовани и необразовани хора.
Според доцент доктор Алексей Пампоров от Института по философия и социология към Българска академия на науките и учител в СУ " Св. Климент Охридски " пък няма демографска рецесия, а рецесия в човешките запаси. В поддръжка на тезата си, той уточни, че междинната дълготрайност на живота на българите се усилва. Затова и се получава застаряващо население, изясни той. По думите му детската смъртност у нас е на половина по отношение на 1989 година
Всички негативи в демографията, съгласно Пампоров, се дължат на миграцията на дамите на възраст 24-35, в родилна възраст. Младите дами не престават да излизат отвън страната, а тези, които идват, са над 55-годишна възраст, добави Пампоров. По думите му огромният проблем е, че образованите дами не раждат. Или раждат на към 30 години. Когато са необразовани, отново раждат 2-3 деца, само че на 15-годишна възраст и на 30 към този момент да баби. Интензитетът е по-голям, изясни Пампоров. Сериозен проблем той вижда и в детските бракове, за които страната не взима никакви ограничения и липсва правоприлагане.
Той е безапелационен, че част от целевите политики в образованието би трябвало да се насочат към съкращаване на детска и юношеска раждаемост. Да бъде налице селективна имиграционна политика, като и да не се орязват парите за трето и четвърто дете.
В рамките на форума думата взе и дипломат Владимир Данчев, който е ръководител на УС на Българо-финландско сдружение за другарство. Той предложи учителите да се обръщат към учениците на " Вие ", с цел да се повдигне самочувствието им и да се почувстват като жители. Той настоя и за повече взаимоотношение с сътрудници в образованието, както и да се подтиква творчеството на учениците.
Социологът Юрий Асланов предложи политическите сили в Народното събрание да се опитат да реализират национално единодушие, под каквато и да е форма, и да формулират 5-6 устойчиви политики в образованието, опазването на здравето и районното развиване, които да се съблюдават без значение кой е на власт. Да се организира демографска политика, настоя още Асланов.
В този подтекст Калоян Паргов, ръководител на УС на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания, който е и един от уредниците на форума, не пропусна да регистрира, че липсват представители на парламентарните групи в Народно събрание, като да вземем за пример Българска социалистическа партия. Тук са единствено от ГЕРБ и " Продължаваме промяната ", акцентира Паргов.
След като участниците във форума набелязаха главните проблеми в образованието, Красимир Вълчев добави, че учебното заведение и учителите са в неравностойна конкуренция с външния свят. Те се пробват да противодействат на филмите, видеоигрите с убийства и принуждение, даде образец Вълчев. Той не отхвърли, че се понижава фактологията в учебниците, само че би трябвало за нейна сметка да се ускори ценностния детайл. Не е допустимо и двете да бъдат на едно равнище, безапелационен е Вълчев.
На собствен ред Янка Такева- ръководител на Синдикат на българските учители, означи, че образованието в България не е приоритет. Образованието е полезност единствено за 45% от българите, сочат данни от изследване. Тя обърна внимание и на увеличаващия се брой деца със СОП, а в това време ресурсните учители са общо към 500. Затова учителят е воин, той е на първата линия, безапелационна бе Такева.
Всички търсят виновността у него, а тя би трябвало да се търси и у родителите, уверена е тя. По думите й децата са огледалния облик на обществото и на родителите.
Не съответно образованието е ключа към решаването на демографските проблеми у нас, открои друга доктрина Такева. Политиката и отношението на обществото към образованието ще решат тези проблеми, счита тя. Всички би трябвало да оказват помощ на учителя във възпитанието и образованието на децата, добави Янка Такева.
Дискусионният конгрес " Образованието - ключ за решаването на демографските проблеми " бе проведен от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания, Камарата на преподавателите от висшето обучение и Сдружение " Гражданска самодейност България 2050 ". Целта на форума бе да се прегледа както въздействието на образованието върху демографските процеси у нас, по този начин и отражението на демографската рецесия върху просветителната ни система.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ