Иван Кръстев: Европейците вече си дават сметка, че войната в Украйна е война срещу Европа
Ако на следващия ден Русия реши да прекъсне бойните дейности, това е краят на войната, а в случай че Украйна реши да прекъсне бойните дейности, това ще е краят на Украйна, разяснява в " Панорама " политологът Иван Кръстев.
Прочетете още
Според Иван Кръстев европейците все по-ясно си дават сметка, че войната в Украйна е война за Европа. Смята, че най-малко в идващите 12 месеца по-скоро ще ескалира, в сравнение с ще се успокоява и това се усеща от всички. Прочетете интревюто на Иван Кръстев пред Българска национална телевизия:
Бойко Василев: От кого зависи тази война да свърши?
Иван Кръстев: Вижте, с цел да стартира война е задоволителна една мощ. Не е задоволителна, с цел да приключи. И разликата е в това, че в случай че на следващия ден Русия реши да прекъсне бойните дейности, това е краят на войната. Ако Украйна реши да прекъсне бойните дейности, това е краят на Украйна. В този смисъл обстановката най-малко в идващите 6, 8, 10, 12 месеца по-скоро ще ескалира, в сравнение с ще се успокоява и мисля, че това го усещат всички. Предполагам, сте гледали деликатно обръщението на съветския президент от преди три дни. Там не става дума за това, че войната би трябвало да спре. Става дума за това, че бойците имат право на две седмици отпуска на всеки шест месеца. Това е известие за война, която няма да спре. И друго, което не знам дали ви е направило усещане, един от съветските блогъри сподели, че нито един от хората, които са били в залата, до момента в който президентът Путин чете своята тирада, няма наследник или щерка, които да се бият в Донбас.
Бойко Василев: Преди година вие казахте, че силата ще бъде на страната на този, които издържи повече болежка. Сега при кого е силата – при Русия или при Украйна?
Иван Кръстев: През тази една година станаха доста неща, които сякаш човек тогава не можеше да си ги показа. Ако бяхме водили този диалог преди една година, какъв брой от нас щяха да кажат, че Украйна може да издържи една година? Почти никой, това е истината. И това е в това число хора, които мощно поддържат Украйна, не имаха вяра, че това е допустимо. Ако в миналото, преди една година някой беше споделил, че Германия няма да получава никакъв съветски газ и ще успее макар хубавото време, което, несъмнено оказва помощ, с 20% да понижи потреблението си на сила, какъв брой индивида щяха да го повярват?
От друга страна истината е, че съветската стопанска система се оказа по-издръжлива, в сравнение с доста хора имаха вяра първоначално, когато се поставяха икономическите наказания. Не е свършила тази война и по тази причина този диалог е толкоз сложен, тъй като и двете страни са уверени, че в действителност биха могли… че времето работи за тях. И си мисля, че това е един от огромните проблеми, пред които сме изправени. Но, гледайки тези картини и заличавания, от ден на ден приказваме за войната като военни стратези. От друга страна, представете си следните неща – 15 млн. души сега не живеят в Украйна там, където са живели. Има градове, които просто ги няма. 90% от всички здания в Мариупол са унищожени. Според мен тази човешка страна, степента на разрушението, е нещо, което не е задоволително забавно на хората. Защото истината е, че ние първоначално внезапно се шокираме, само че по-късно тоя потрес ни идва повече и се опитваме да не приказваме за тия неща.
Бойко Василев: Сега дали огромната смяна не е това, че Западът се изправя против останалия свят? Говоря освен за Русия, приказвам за Китай, за Индия, за Турция даже. Говоря не толкоз за пряк конфликт, а за конфликт на публичните отзиви. Тези, които слушаха деликатно Байдън, против тези, които слушаха деликатно Путин.
Иван Кръстев: Голямо социологическо изследване направи Европейският съвет за външна политика и част от него бяха изследвания в Индия, в Китай, Русия, в Турция. И едно нещо е пределно ясно – за тези хора това не е тяхната война. Помислете си - какъв брой от нас наблюдават деликатно това, което става в Етиопия? А географията, историята трансформират доста неща. Разбира се, в доста страни - и в Африка, и в Латинска Америка, когато те гледат тази война, ние гледаме на нея като на имперска война и тя е такава, само че те виждат на страната на украинците някогашни колониални сили и по тази причина този вид реакция, която се следи в Европа, в Съединени американски щати, не е методът, по който реагира светът.
Светът не е на страната на Русия, светът просто желае тази война да свърши, без да се интересува по какъв начин тя ще свърши. И нямаме право даже да се сърдим на хората по тази причина, тъй като, помислете си, нормално европейските дипломати, когато отидат на далечно място, преди още да са видели какво става, оферират войната незабавно да свърши и да спре да се дава оръжие и на двете страни. В този смисъл това е европейска война и тя демонстрира още нещо, демонстрира, че Европа е изгубила чувството си за центъра – към този момент не всичко, което се случва в Европа, е световна политика.
От друга страна, също за последната една година, всички социологически изследвания демонстрират, че европейците от ден на ден си дават сметка, че тази война е не просто война в Европа, а значително е война против Европа. И едно от нещата, които постоянно забравяме, за какво Западът прави всичко това, в никакъв случай не забравяйте, че през 1994 година третата по величина нуклеарна мощ в света беше Украйна. И когато светът накара Украйна да даде нуклеарното си оръжие ѝ даде обещание, че ще резервира нейната териториална целокупност. Ако никой не се беше вдигнал в отбрана на Украйна, повярвайте ми след 20 години всички щяха да живеят в страни, които са прилежащи на нуклеарни страни. Не знам дали този свят ни харесва повече.
Бойко Василев: Вие самият участвахте в това огромно проучване и споменахте за тази топла зима, която отстрани страховете на германците и на огромна част от западноевропейците, най-големите им страхове от мраз. Въпросът е обаче могат ли общества, които треперят за сметките, да вземат решение въпросите на войната и мира, на живота и гибелта?
Иван Кръстев: Промяната е трагична и тя е обвързвана с нещо доста по-важно от сметките и икономическите проблеми, които Европа несъмнено вижда, освен това това не е първата рецесия, която Европа претърпява през последните 10 години. За Европа това, което става в Украйна, е краят на света както си го представяме. Цялата концепция на Европа за това по какъв начин наподобява светът, се базираше на обстоятелството, че икономическите връзки, в случай че мощно ти търгуваш с някого, шансът той да стартира война против теб е нула и, второ, че военната мощ няма значение. И европейците имаха положителни аргументи да мислим по този метод. Третото нещо, към което европейците някак не се отнасяха съществено, е силата на националистическия сантимент. В позитивния смисъл на думата. Вижте какво стана - Европа търгуваше интензивно с Русия, Русия несъмнено нарани и себе си, започвайки тази война. Но се оказа, че стопанската система не е единственото нещо, което стимулира избран вид държавници по какъв начин работят или по какъв начин не работят.
Второ, Европа се оказа, че е военно безусловно неподготвена за един свят. Третото, което се оказа, беше Украйна, когато гледах тези фрагменти, хората не си дават сметка, че афганистанската войска, денят, в които американците си потеглят от Афганистан, е по-добре въоръжена и подготвена от украинската войска. С всичките софтуерни неща. Само че с цел да се бориш, би трябвало да вярваш в това, което правиш. Всъщност това е, което накара европейците по различен метод да забележим и личното си място, личната си история. Ако погледнете по какъв начин се трансформира публичното мнение - за Германия това, което става, е просто смяна на идентичността. Германците бяха убедили себе си, че в случай че в едно нещо те няма да вземат участие в този свят, това е война. Те няма да дават оръжие; че в никакъв случай няма да виждат себе си като военна мощ. Първото нещо, което се случи след започването на тази война, е решението на немското държавно управление да влага 100 милиарда в своята защита. В този смисъл толкоз доста неща са се трансформирали за тази една година, толкоз бързо, че съгласно мен ни е по-трудно да забележим какво се е трансформирало и от самото начало приказваме какво ще се промени.
Бойко Василев: Да, тъй като даже си задаваме този въпрос - какво се е трансформирало след ковид за повторно за две години?
Иван Кръстев: Между другото и тези всички рецесии не са несвързани една с друга. Защото в случай че погледнете публичното мнение, непрестанно се случва нещо, което ти не си вярвал, че ще се случи. Непрекъснато пред държавните управления се изправят усещането… помислете си, по време на ковид всички са съсредоточени, всички хора взимат персонални решения, какво ще създадат, какво няма да създадат и главното нещо е, че най-важното е животът. Изведнъж стартира войната и се появява цяло едно потомство, като това момиче, което споделя за мен животът няма смисъл, в случай че няма да го пребивавам по метода, по който желая. Между другото, психически, ние сега приказваме основно за разрушени здания, за артилерия, защо става, какво не става. Давате ли си сметка, че се появява едно тотално друго потомство, за което тази война ще оформи тяхната душeвност? Това, което ми направи усещане, за първи път в Западна Европа внезапно децата стартират да желаят от родителите си да им дават като дарове оръжия играчки. В някои страни това беше неразрешено. Но всички украински деца, които идват в тези страни, и които от самото начало виждат танкове, от самото начало родителите им приказват за това ще има ли задоволително въоръжение или не, помислете си, че тези деца в детските градини към този момент не са същите, в страни доста надалеч от войната.
Бойко Василев: Можем ли най-после с едно изречение да кажем къде е България в този свят?
Иван Кръстев: Каквото и да кажем, няма да е изключително забавно. Проблемът на България е, че тя хем е в този свят, хем не е. Ние от една страна се държим, даваме си ясна сметка, че войната е доста близо и е доста важно… въпреки това имам чувството, че се държим, сякаш тя е на някакъв напълно различен континент. В страната няма сериозен диалог за това, което става. В страната единствената война е в никакъв случай несвършващата електорална война, в която всичко тече. И това е нещото, което, в случай че би трябвало да бъда почтен, доста ме плаши. Защото една от особеностите на това е да мислиш, че светът, в който живееш, ти си фен, и нищо не може да ти се случи, с изключение на да не те пуснат още веднъж на стадиона.
Прочетете още
Според Иван Кръстев европейците все по-ясно си дават сметка, че войната в Украйна е война за Европа. Смята, че най-малко в идващите 12 месеца по-скоро ще ескалира, в сравнение с ще се успокоява и това се усеща от всички. Прочетете интревюто на Иван Кръстев пред Българска национална телевизия:
Бойко Василев: От кого зависи тази война да свърши?
Иван Кръстев: Вижте, с цел да стартира война е задоволителна една мощ. Не е задоволителна, с цел да приключи. И разликата е в това, че в случай че на следващия ден Русия реши да прекъсне бойните дейности, това е краят на войната. Ако Украйна реши да прекъсне бойните дейности, това е краят на Украйна. В този смисъл обстановката най-малко в идващите 6, 8, 10, 12 месеца по-скоро ще ескалира, в сравнение с ще се успокоява и мисля, че това го усещат всички. Предполагам, сте гледали деликатно обръщението на съветския президент от преди три дни. Там не става дума за това, че войната би трябвало да спре. Става дума за това, че бойците имат право на две седмици отпуска на всеки шест месеца. Това е известие за война, която няма да спре. И друго, което не знам дали ви е направило усещане, един от съветските блогъри сподели, че нито един от хората, които са били в залата, до момента в който президентът Путин чете своята тирада, няма наследник или щерка, които да се бият в Донбас.
Бойко Василев: Преди година вие казахте, че силата ще бъде на страната на този, които издържи повече болежка. Сега при кого е силата – при Русия или при Украйна?
Иван Кръстев: През тази една година станаха доста неща, които сякаш човек тогава не можеше да си ги показа. Ако бяхме водили този диалог преди една година, какъв брой от нас щяха да кажат, че Украйна може да издържи една година? Почти никой, това е истината. И това е в това число хора, които мощно поддържат Украйна, не имаха вяра, че това е допустимо. Ако в миналото, преди една година някой беше споделил, че Германия няма да получава никакъв съветски газ и ще успее макар хубавото време, което, несъмнено оказва помощ, с 20% да понижи потреблението си на сила, какъв брой индивида щяха да го повярват?
От друга страна истината е, че съветската стопанска система се оказа по-издръжлива, в сравнение с доста хора имаха вяра първоначално, когато се поставяха икономическите наказания. Не е свършила тази война и по тази причина този диалог е толкоз сложен, тъй като и двете страни са уверени, че в действителност биха могли… че времето работи за тях. И си мисля, че това е един от огромните проблеми, пред които сме изправени. Но, гледайки тези картини и заличавания, от ден на ден приказваме за войната като военни стратези. От друга страна, представете си следните неща – 15 млн. души сега не живеят в Украйна там, където са живели. Има градове, които просто ги няма. 90% от всички здания в Мариупол са унищожени. Според мен тази човешка страна, степента на разрушението, е нещо, което не е задоволително забавно на хората. Защото истината е, че ние първоначално внезапно се шокираме, само че по-късно тоя потрес ни идва повече и се опитваме да не приказваме за тия неща.
Бойко Василев: Сега дали огромната смяна не е това, че Западът се изправя против останалия свят? Говоря освен за Русия, приказвам за Китай, за Индия, за Турция даже. Говоря не толкоз за пряк конфликт, а за конфликт на публичните отзиви. Тези, които слушаха деликатно Байдън, против тези, които слушаха деликатно Путин.
Иван Кръстев: Голямо социологическо изследване направи Европейският съвет за външна политика и част от него бяха изследвания в Индия, в Китай, Русия, в Турция. И едно нещо е пределно ясно – за тези хора това не е тяхната война. Помислете си - какъв брой от нас наблюдават деликатно това, което става в Етиопия? А географията, историята трансформират доста неща. Разбира се, в доста страни - и в Африка, и в Латинска Америка, когато те гледат тази война, ние гледаме на нея като на имперска война и тя е такава, само че те виждат на страната на украинците някогашни колониални сили и по тази причина този вид реакция, която се следи в Европа, в Съединени американски щати, не е методът, по който реагира светът.
Светът не е на страната на Русия, светът просто желае тази война да свърши, без да се интересува по какъв начин тя ще свърши. И нямаме право даже да се сърдим на хората по тази причина, тъй като, помислете си, нормално европейските дипломати, когато отидат на далечно място, преди още да са видели какво става, оферират войната незабавно да свърши и да спре да се дава оръжие и на двете страни. В този смисъл това е европейска война и тя демонстрира още нещо, демонстрира, че Европа е изгубила чувството си за центъра – към този момент не всичко, което се случва в Европа, е световна политика.
От друга страна, също за последната една година, всички социологически изследвания демонстрират, че европейците от ден на ден си дават сметка, че тази война е не просто война в Европа, а значително е война против Европа. И едно от нещата, които постоянно забравяме, за какво Западът прави всичко това, в никакъв случай не забравяйте, че през 1994 година третата по величина нуклеарна мощ в света беше Украйна. И когато светът накара Украйна да даде нуклеарното си оръжие ѝ даде обещание, че ще резервира нейната териториална целокупност. Ако никой не се беше вдигнал в отбрана на Украйна, повярвайте ми след 20 години всички щяха да живеят в страни, които са прилежащи на нуклеарни страни. Не знам дали този свят ни харесва повече.
Бойко Василев: Вие самият участвахте в това огромно проучване и споменахте за тази топла зима, която отстрани страховете на германците и на огромна част от западноевропейците, най-големите им страхове от мраз. Въпросът е обаче могат ли общества, които треперят за сметките, да вземат решение въпросите на войната и мира, на живота и гибелта?
Иван Кръстев: Промяната е трагична и тя е обвързвана с нещо доста по-важно от сметките и икономическите проблеми, които Европа несъмнено вижда, освен това това не е първата рецесия, която Европа претърпява през последните 10 години. За Европа това, което става в Украйна, е краят на света както си го представяме. Цялата концепция на Европа за това по какъв начин наподобява светът, се базираше на обстоятелството, че икономическите връзки, в случай че мощно ти търгуваш с някого, шансът той да стартира война против теб е нула и, второ, че военната мощ няма значение. И европейците имаха положителни аргументи да мислим по този метод. Третото нещо, към което европейците някак не се отнасяха съществено, е силата на националистическия сантимент. В позитивния смисъл на думата. Вижте какво стана - Европа търгуваше интензивно с Русия, Русия несъмнено нарани и себе си, започвайки тази война. Но се оказа, че стопанската система не е единственото нещо, което стимулира избран вид държавници по какъв начин работят или по какъв начин не работят.
Второ, Европа се оказа, че е военно безусловно неподготвена за един свят. Третото, което се оказа, беше Украйна, когато гледах тези фрагменти, хората не си дават сметка, че афганистанската войска, денят, в които американците си потеглят от Афганистан, е по-добре въоръжена и подготвена от украинската войска. С всичките софтуерни неща. Само че с цел да се бориш, би трябвало да вярваш в това, което правиш. Всъщност това е, което накара европейците по различен метод да забележим и личното си място, личната си история. Ако погледнете по какъв начин се трансформира публичното мнение - за Германия това, което става, е просто смяна на идентичността. Германците бяха убедили себе си, че в случай че в едно нещо те няма да вземат участие в този свят, това е война. Те няма да дават оръжие; че в никакъв случай няма да виждат себе си като военна мощ. Първото нещо, което се случи след започването на тази война, е решението на немското държавно управление да влага 100 милиарда в своята защита. В този смисъл толкоз доста неща са се трансформирали за тази една година, толкоз бързо, че съгласно мен ни е по-трудно да забележим какво се е трансформирало и от самото начало приказваме какво ще се промени.
Бойко Василев: Да, тъй като даже си задаваме този въпрос - какво се е трансформирало след ковид за повторно за две години?
Иван Кръстев: Между другото и тези всички рецесии не са несвързани една с друга. Защото в случай че погледнете публичното мнение, непрестанно се случва нещо, което ти не си вярвал, че ще се случи. Непрекъснато пред държавните управления се изправят усещането… помислете си, по време на ковид всички са съсредоточени, всички хора взимат персонални решения, какво ще създадат, какво няма да създадат и главното нещо е, че най-важното е животът. Изведнъж стартира войната и се появява цяло едно потомство, като това момиче, което споделя за мен животът няма смисъл, в случай че няма да го пребивавам по метода, по който желая. Между другото, психически, ние сега приказваме основно за разрушени здания, за артилерия, защо става, какво не става. Давате ли си сметка, че се появява едно тотално друго потомство, за което тази война ще оформи тяхната душeвност? Това, което ми направи усещане, за първи път в Западна Европа внезапно децата стартират да желаят от родителите си да им дават като дарове оръжия играчки. В някои страни това беше неразрешено. Но всички украински деца, които идват в тези страни, и които от самото начало виждат танкове, от самото начало родителите им приказват за това ще има ли задоволително въоръжение или не, помислете си, че тези деца в детските градини към този момент не са същите, в страни доста надалеч от войната.
Бойко Василев: Можем ли най-после с едно изречение да кажем къде е България в този свят?
Иван Кръстев: Каквото и да кажем, няма да е изключително забавно. Проблемът на България е, че тя хем е в този свят, хем не е. Ние от една страна се държим, даваме си ясна сметка, че войната е доста близо и е доста важно… въпреки това имам чувството, че се държим, сякаш тя е на някакъв напълно различен континент. В страната няма сериозен диалог за това, което става. В страната единствената война е в никакъв случай несвършващата електорална война, в която всичко тече. И това е нещото, което, в случай че би трябвало да бъда почтен, доста ме плаши. Защото една от особеностите на това е да мислиш, че светът, в който живееш, ти си фен, и нищо не може да ти се случи, с изключение на да не те пуснат още веднъж на стадиона.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ