За дигиталните окови, маскирани като лукс
Ако на следващия ден Карл Маркс и Адам Смит се разсънят от гроба и влязат дружно в една съвременна българска компания, и двамата ще изпаднат в смут. Маркс ще види, че българските служащи към този момент не носят скъсани облекла. Имат най-новите айфони в джоба, купени на погашение, карат коли на лизинг и обядват в лъскави молове. Но когато огледа под повърхността, ще откри, че те са същите плебеи. Не на фабриканта, а на дълга. Роби на кредитната карта, на ипотеката за идващите 30 години, на заробващия бърз заем, който ги държи в клопката на безконечното послушание. Дигитални окови, маскирани като разкош.
Смит ще види, че „ невидимата ръка “ на пазара е брутално ампутирана. Той ще завари пазар, трансфорат в пленник на картели, монополи и тежка администрация. Вместо предприемачески дух, ще види олигополи по рафтовете в магазините, които изстискват българския производител и задушават всеки дребен бизнес в зародиш.
Живеем в действителност, в която системата възнаграждава притежанието, а не основаването. Капиталът към този момент не влага в действителни заводи, в просвета или в хора. Той влага в самия себе си.
Преди половин век великият икономист Джеймс Тобин предлага една гениална концепция - микроданък върху финансовите спекулации на Уолстрийт. Неговата цел беше да спре логаритмите, които печелят за една секунда повече, в сравнение с академик, откриващ лекарство за рак, за цялостен живот.
У нас нямаме Нюйоркска борса, само че имаме своя лична, изкривена спекулативна система. Замислете се. Днес у нас един търгаш купува 10 жилището " на зелено " в София единствено с цел да ги препродаде седмици след Акт 16 на двойна цена, без в миналото да е живял в тях. Той печели милиони за месеци, до момента в който един български доктор, преподавател или инженер не може да си разреши личен дом за цялостен живот.
Когато комерсиалните банки у нас генерират милиардни облаги, не като влагат в българското произвеждане, а като просто подвигат таксите за превод на заплатите ни, това не е стопанска система. Това е ценностен банкрут. Тогава трудът е обезценен. Реален артикул няма. Има просто преливане на пари от единия джоб в другия, до момента в който междинната класа изчезва. И тъй наречените
Ето ви предложение. Да сложим “пясък в колелата ” на българската далавера. Да приспособяваме " Тобин " за българската действителност, като наложим Данък върху спекулативните транзакции в секторите, които надуват балони и изпомпват приходите ни.
Например, заможен " Данък Тобин " - % върху покупко-продажбите при препродажба на жилище в границите на по-малко от 24 месеца от пазаруването му. Купуваш дом за фамилията си, данъкът е нула. Купуваш и препродаваш незабавно за бърза облага, плащаш налог за далавера.
Друг образец. Такса върху банковия картел. Облагане на непотребните доходи на банките от административни такси, с цел да финансираме с тези пари изцяло безвъзмездни банкови сметки за приемане на заплати, пенсии и стипендии. И тъй наречените Примери доста.
Нека капиталът заплаща за това, че паразитира върху действителната стопанска система и човешкия живот. Нека пазарът спре да бъде казино, в което елементарният работещ българин постоянно губи. Пазарът има потребност от правила, а капитализмът - от сърце и разсъдък.
Фейсбук
Смит ще види, че „ невидимата ръка “ на пазара е брутално ампутирана. Той ще завари пазар, трансфорат в пленник на картели, монополи и тежка администрация. Вместо предприемачески дух, ще види олигополи по рафтовете в магазините, които изстискват българския производител и задушават всеки дребен бизнес в зародиш.
Живеем в действителност, в която системата възнаграждава притежанието, а не основаването. Капиталът към този момент не влага в действителни заводи, в просвета или в хора. Той влага в самия себе си.
Преди половин век великият икономист Джеймс Тобин предлага една гениална концепция - микроданък върху финансовите спекулации на Уолстрийт. Неговата цел беше да спре логаритмите, които печелят за една секунда повече, в сравнение с академик, откриващ лекарство за рак, за цялостен живот.
У нас нямаме Нюйоркска борса, само че имаме своя лична, изкривена спекулативна система. Замислете се. Днес у нас един търгаш купува 10 жилището " на зелено " в София единствено с цел да ги препродаде седмици след Акт 16 на двойна цена, без в миналото да е живял в тях. Той печели милиони за месеци, до момента в който един български доктор, преподавател или инженер не може да си разреши личен дом за цялостен живот.
Когато комерсиалните банки у нас генерират милиардни облаги, не като влагат в българското произвеждане, а като просто подвигат таксите за превод на заплатите ни, това не е стопанска система. Това е ценностен банкрут. Тогава трудът е обезценен. Реален артикул няма. Има просто преливане на пари от единия джоб в другия, до момента в който междинната класа изчезва. И тъй наречените
Ето ви предложение. Да сложим “пясък в колелата ” на българската далавера. Да приспособяваме " Тобин " за българската действителност, като наложим Данък върху спекулативните транзакции в секторите, които надуват балони и изпомпват приходите ни.
Например, заможен " Данък Тобин " - % върху покупко-продажбите при препродажба на жилище в границите на по-малко от 24 месеца от пазаруването му. Купуваш дом за фамилията си, данъкът е нула. Купуваш и препродаваш незабавно за бърза облага, плащаш налог за далавера.
Друг образец. Такса върху банковия картел. Облагане на непотребните доходи на банките от административни такси, с цел да финансираме с тези пари изцяло безвъзмездни банкови сметки за приемане на заплати, пенсии и стипендии. И тъй наречените Примери доста.
Нека капиталът заплаща за това, че паразитира върху действителната стопанска система и човешкия живот. Нека пазарът спре да бъде казино, в което елементарният работещ българин постоянно губи. Пазарът има потребност от правила, а капитализмът - от сърце и разсъдък.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ