Възход и падение на турската икономика: Ще остане ли Ердоган на власт?
Ако турците смъкват президента Тайип Ердоган на изборите този месец, това значително ще се дължи на стопански поврат, при който просперитетът, равенството и способността им да задоволяват главните си потребности стартират да се срутват в средата на неговото ръководство, траяло близо две десетилетия, написа Reuters.
Изборите на 14 май, които ще се проведат по време на стогодишнината на Турската република, са най-големият тест за Ердоган до момента. Някои социологически изследвания демонстрират, че той изостава от опозиционния претендент Кемал Кълъчдароглу, който би преобърнал неговата неортодоксална и жестока икономическа политика.
Подкрепата на Ердоган понижа през последните няколко години, защото поредност от валутни сривове и задълбочаваща се рецесия на разноските за живот бяха провокирани от неговата политика на понижаване на лихвените проценти в лицето на растящата инфлация.
Но съгласно други ограничения за икономическо богатство спадът стартира по-рано, към 2013 година, което бележи поврат след десетилетие на висок напредък и разцвет при Ердоган и неговата партия с ислямски корени. Това беше годината, в която невижданите национални митинги против неговото държавно управление провокираха трайно угнетяване на гражданските свободи. В същото време световен поврат в пазарната ликвидност остави Турция и други нововъзникващи пазари гладни за финансиране.
От 2013 година задграничните вложители започнаха да изоставят турските активи, като в последна сметка оставиха валутните, кредитните и дълговите пазари мощно ръководени от страната в нововъзникващата пазарна стопанска система, която в миналото беше звезда измежду западните фондови мениджъри.
В предишното Ердоган можеше да се оправи с поддръжниците си. Но икономическата рецесия беше пагубна. Поддръжниците му към момента го харесват и даже го обичат, само че не са удовлетворени, че би трябвало да платят цената за това “, споделя Седа Демиралп, ръководител на катедрата по интернационалните връзки в университета Isik в Истанбул.
Ердоган резервира мощна поддръжка измежду консерваторите и националистите в селските региони и работническата класа. Той и неговата ръководеща коалиция към момента могат да надделеят на президентските и парламентарните избори, демонстрират социологически изследвания.
Правителството споделя, че намаляването на лихвените проценти е нараснало износа и вложенията.Той удвои минималната работна заплата през последните 18 месеца и изразходва рекордни равнища за обществена помощ, което спомага за поддържането на мощен стопански напредък от над 5% предходната година. Стимулът оказа помощ на безработицата да спадне до 10% от близо 14% през последните две години.
Но посредством понижаване на лихвения % до 8.5% от 19% от 2021 година насам, управляващите изпратиха инфлацията до най-високото си равнище под наблюдението на Ердоган до над 85% предходната година. За финален път годишната инфлация доближи формалната цел от 5% през 2011 година
През 2011 година неравенството стартира да нараства, съгласно показателя на Джини за разпределението на приходите и благосъстоянието. Тази наклонност се форсира през 2013 година, заличавайки огромните облаги, реализирани през 2006-2010 година по време на първото десетилетие от ръководството на Ердоган. Базираният в Обединеното кралство мозъчен концерн Legantum Institute класира Турция на 95-то място в международен мащаб по своя показател на разцвет, с 23 места надолу от 2011 година заради спад в ръководството и персоналната независимост.
Възход и проваляне
Нововъзникващата Партия на справедливостта и развиването на Ердоган (AKP) завоюва властта през 2002 година, когато стопанската система се възстановяваше от най-лошия си спад от 70-те години на предишния век, с обещанието да скъса с неприятното ръководство и рецесиите, които от дълго време разочароваха турците.
Той стана министър-председател тъкмо когато строгите икономии, наложени по програмата на Международния валутен фонд от 2001-2002 година, отслабнаха и той употребява това възобновяване и дипломатически завой към Запада, с цел да донесе десетилетие на разцвет.
Бедността и безработицата понижиха. Инфлацията, която беше трицифрена преди десетилетие, се охлади, повишавайки привлекателността на турската лира. Западните политики за лесни пари след финансовата рецесия от 2008-09 година доведоха до прилив на евтини задгранични заеми и подхраниха строителния взрив в Турция.
Ердоган изглеждаше недостижим.
Но нещата започнаха да се трансформират през 2013 година, когато митингите, съсредоточени в парка Гези в Истанбул, обгърнаха страната, предизвиквайки необятно публикувани конфликти, арести и отнемане от независимост. В същото време западните лесни пари пресъхнаха, предизвиквайки приключване на средства от Турция и ограничавайки нейния на ниска цена кредитен взрив.
Годините 2012-2013 година означиха повратна точка за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, който мери просперитета в доларово изражение, както и за заетостта и други измерители на икономическото богатство. Това беше най-високата граница за задгранични вложения, съгласно формалните статистики за притежаваните облигации и Turkey Data Monitor. Оттогава цената на лирата се срина - в това число с 80% по отношение на $ през последните пет години - подкопавайки покупателната дарба на турците.
Мурат Учер, консултант на Global Source Partners и учител в истанбулския университет Koc, споделя, че напредъкът в продуктивността, следена през ранните години на ПСР, стартира да се обръща след световната финансова рецесия от 2008-2009 година, като вместо това заемът се трансформира в главен мотор на растежа.
Това, съчетано с действителното обезценяване на лирата, което по-късно се наложи, е „ едно допустимо пояснение на този поврат в благосъстоянието на Турция от 2013 година насам – или за какво междинният турчин стартира да обеднява в щатски долари “, сподели той.
Резултати и изолираност
Ердоган шокира мнозина, когато държавното управление му потуши митингите в парка Гези през 2013 година
„ Протестите бяха по едно и също време отговор и спомагателен подтик за възходящия авторитаризъм на държавното управление на ПСР...и накара Ердоган да води тотална война против съперниците си, употребявайки целия държавен уред “, сподели Атеш Алтинорду, помощник по социология в университета Сабанчи.
Опитът за прелом от 2016 година, осъществен от елементи на армията и трансферираното обвиняване за това върху живеещия в Съединени американски щати свещеник Фетхуллах Гюлен, който отхвърля да е забъркан, по-късно провокира тежко изключително състояние, което, сподели Алтинорду, „ формализира персоналистичното ръководство на Ердоган, подкрепено от група съветници със съмнителни документи “.
Съвкупността от тези фактори сътвори идеалната политическа стихия за стопански неуспех “, добави той.
И въпреки всичко други основни ограничения в опазване на здравето, инфраструктура и достъп до пазара остават постоянни, откакто се усъвършенстваха фрапантно, откакто Ердоган встъпи в служба през 2003 година, което оказа помощ на неговата ПСР да завоюва повече от дузина следващи избори.
Ердоган има „ база от обожаващи и лоялни поддръжници (защото) жителите се радваха на доста по-добър витален стандарт от... през по-голямата част от 20-ти век “, написа Сонер Чагаптай в книгата си от 2021 година „ Султан през есента “.
Преди Ердоган да пристигна на власт детската смъртност в Турция беше сравнима с тази в Сирия отпреди войната, а в този момент е сходна на тази в Испания, написа той.
Но през последното десетилетие политическите разделения се ускориха в цялата страна, защото Ердоган се обърна към националистически съдружници, с цел да обезпечи болшинство в Народното събрание. По-късно той завоюва стеснен референдум за приемането на президентската система, която концентрира властта в неговия замък.
Някои основни стопански чиновници напуснаха AKP в съпротива на заграбването на властта. Анализатори споделят, че по-късно започнаха да се появяват пукнатини в нейните политики, в това число напън върху централната банка да понижи лихвите, даже когато лирата изпадна в рецесия през 2018 година и края на 2021 година
„ Всеки си спомня ранното държавно управление на Ердоган, когато се смяташе, че основава приобщаваща стопанска система. Но в действителност то остави невиждани елементи от обществото изцяло подвластни от държавното управление и това е неустойчиво “, сподели Бюлент Гюлтекин, някогашен шеф на турската централна банка, който е помощник професор в университета Уортън.
Ако Ердоган завоюва изборите и продължи икономическата си политика, в един миг ще се стигне до цялостен провал. Това е много мрачна картина ", сподели той. „ Можеш да отложиш нещата за известно време, само че най-после би трябвало да платиш сметката. “
Изборите на 14 май, които ще се проведат по време на стогодишнината на Турската република, са най-големият тест за Ердоган до момента. Някои социологически изследвания демонстрират, че той изостава от опозиционния претендент Кемал Кълъчдароглу, който би преобърнал неговата неортодоксална и жестока икономическа политика.
Подкрепата на Ердоган понижа през последните няколко години, защото поредност от валутни сривове и задълбочаваща се рецесия на разноските за живот бяха провокирани от неговата политика на понижаване на лихвените проценти в лицето на растящата инфлация.
Но съгласно други ограничения за икономическо богатство спадът стартира по-рано, към 2013 година, което бележи поврат след десетилетие на висок напредък и разцвет при Ердоган и неговата партия с ислямски корени. Това беше годината, в която невижданите национални митинги против неговото държавно управление провокираха трайно угнетяване на гражданските свободи. В същото време световен поврат в пазарната ликвидност остави Турция и други нововъзникващи пазари гладни за финансиране.
От 2013 година задграничните вложители започнаха да изоставят турските активи, като в последна сметка оставиха валутните, кредитните и дълговите пазари мощно ръководени от страната в нововъзникващата пазарна стопанска система, която в миналото беше звезда измежду западните фондови мениджъри.
В предишното Ердоган можеше да се оправи с поддръжниците си. Но икономическата рецесия беше пагубна. Поддръжниците му към момента го харесват и даже го обичат, само че не са удовлетворени, че би трябвало да платят цената за това “, споделя Седа Демиралп, ръководител на катедрата по интернационалните връзки в университета Isik в Истанбул.
Ердоган резервира мощна поддръжка измежду консерваторите и националистите в селските региони и работническата класа. Той и неговата ръководеща коалиция към момента могат да надделеят на президентските и парламентарните избори, демонстрират социологически изследвания.
Правителството споделя, че намаляването на лихвените проценти е нараснало износа и вложенията.Той удвои минималната работна заплата през последните 18 месеца и изразходва рекордни равнища за обществена помощ, което спомага за поддържането на мощен стопански напредък от над 5% предходната година. Стимулът оказа помощ на безработицата да спадне до 10% от близо 14% през последните две години.
Но посредством понижаване на лихвения % до 8.5% от 19% от 2021 година насам, управляващите изпратиха инфлацията до най-високото си равнище под наблюдението на Ердоган до над 85% предходната година. За финален път годишната инфлация доближи формалната цел от 5% през 2011 година
През 2011 година неравенството стартира да нараства, съгласно показателя на Джини за разпределението на приходите и благосъстоянието. Тази наклонност се форсира през 2013 година, заличавайки огромните облаги, реализирани през 2006-2010 година по време на първото десетилетие от ръководството на Ердоган. Базираният в Обединеното кралство мозъчен концерн Legantum Institute класира Турция на 95-то място в международен мащаб по своя показател на разцвет, с 23 места надолу от 2011 година заради спад в ръководството и персоналната независимост.
Възход и проваляне
Нововъзникващата Партия на справедливостта и развиването на Ердоган (AKP) завоюва властта през 2002 година, когато стопанската система се възстановяваше от най-лошия си спад от 70-те години на предишния век, с обещанието да скъса с неприятното ръководство и рецесиите, които от дълго време разочароваха турците.
Той стана министър-председател тъкмо когато строгите икономии, наложени по програмата на Международния валутен фонд от 2001-2002 година, отслабнаха и той употребява това възобновяване и дипломатически завой към Запада, с цел да донесе десетилетие на разцвет.
Бедността и безработицата понижиха. Инфлацията, която беше трицифрена преди десетилетие, се охлади, повишавайки привлекателността на турската лира. Западните политики за лесни пари след финансовата рецесия от 2008-09 година доведоха до прилив на евтини задгранични заеми и подхраниха строителния взрив в Турция.
Ердоган изглеждаше недостижим.
Но нещата започнаха да се трансформират през 2013 година, когато митингите, съсредоточени в парка Гези в Истанбул, обгърнаха страната, предизвиквайки необятно публикувани конфликти, арести и отнемане от независимост. В същото време западните лесни пари пресъхнаха, предизвиквайки приключване на средства от Турция и ограничавайки нейния на ниска цена кредитен взрив.
Годините 2012-2013 година означиха повратна точка за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, който мери просперитета в доларово изражение, както и за заетостта и други измерители на икономическото богатство. Това беше най-високата граница за задгранични вложения, съгласно формалните статистики за притежаваните облигации и Turkey Data Monitor. Оттогава цената на лирата се срина - в това число с 80% по отношение на $ през последните пет години - подкопавайки покупателната дарба на турците.
Мурат Учер, консултант на Global Source Partners и учител в истанбулския университет Koc, споделя, че напредъкът в продуктивността, следена през ранните години на ПСР, стартира да се обръща след световната финансова рецесия от 2008-2009 година, като вместо това заемът се трансформира в главен мотор на растежа.
Това, съчетано с действителното обезценяване на лирата, което по-късно се наложи, е „ едно допустимо пояснение на този поврат в благосъстоянието на Турция от 2013 година насам – или за какво междинният турчин стартира да обеднява в щатски долари “, сподели той.
Резултати и изолираност
Ердоган шокира мнозина, когато държавното управление му потуши митингите в парка Гези през 2013 година
„ Протестите бяха по едно и също време отговор и спомагателен подтик за възходящия авторитаризъм на държавното управление на ПСР...и накара Ердоган да води тотална война против съперниците си, употребявайки целия държавен уред “, сподели Атеш Алтинорду, помощник по социология в университета Сабанчи.
Опитът за прелом от 2016 година, осъществен от елементи на армията и трансферираното обвиняване за това върху живеещия в Съединени американски щати свещеник Фетхуллах Гюлен, който отхвърля да е забъркан, по-късно провокира тежко изключително състояние, което, сподели Алтинорду, „ формализира персоналистичното ръководство на Ердоган, подкрепено от група съветници със съмнителни документи “.
Съвкупността от тези фактори сътвори идеалната политическа стихия за стопански неуспех “, добави той.
И въпреки всичко други основни ограничения в опазване на здравето, инфраструктура и достъп до пазара остават постоянни, откакто се усъвършенстваха фрапантно, откакто Ердоган встъпи в служба през 2003 година, което оказа помощ на неговата ПСР да завоюва повече от дузина следващи избори.
Ердоган има „ база от обожаващи и лоялни поддръжници (защото) жителите се радваха на доста по-добър витален стандарт от... през по-голямата част от 20-ти век “, написа Сонер Чагаптай в книгата си от 2021 година „ Султан през есента “.
Преди Ердоган да пристигна на власт детската смъртност в Турция беше сравнима с тази в Сирия отпреди войната, а в този момент е сходна на тази в Испания, написа той.
Но през последното десетилетие политическите разделения се ускориха в цялата страна, защото Ердоган се обърна към националистически съдружници, с цел да обезпечи болшинство в Народното събрание. По-късно той завоюва стеснен референдум за приемането на президентската система, която концентрира властта в неговия замък.
Някои основни стопански чиновници напуснаха AKP в съпротива на заграбването на властта. Анализатори споделят, че по-късно започнаха да се появяват пукнатини в нейните политики, в това число напън върху централната банка да понижи лихвите, даже когато лирата изпадна в рецесия през 2018 година и края на 2021 година
„ Всеки си спомня ранното държавно управление на Ердоган, когато се смяташе, че основава приобщаваща стопанска система. Но в действителност то остави невиждани елементи от обществото изцяло подвластни от държавното управление и това е неустойчиво “, сподели Бюлент Гюлтекин, някогашен шеф на турската централна банка, който е помощник професор в университета Уортън.
Ако Ердоган завоюва изборите и продължи икономическата си политика, в един миг ще се стигне до цялостен провал. Това е много мрачна картина ", сподели той. „ Можеш да отложиш нещата за известно време, само че най-после би трябвало да платиш сметката. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ