Ако цената за руската тръба е да построим и Белене,

...
Ако цената за руската тръба е да построим и Белене,
Коментари Харесай

Мнения Daily - Винаги с ЕС, а пък в Русия с едно наум

Ако цената за съветската тръба е да построим и " Белене ", сметката може да излезе солена. Още по тематиката
Мнения Daily - Картелът на хитреците тъпче българската роза

И още: Къде е чистата изгода от съветските туристи; Трябва самостоятелен контрол върху банковата ни система
29 май 2018
Мнения Daily - АЕЦ " Белене " е зомби

И още: Отношението ни към Русия е хибридно; Властимащите мислят по руски
28 май 2018 Брюксел или Москва

Винаги с Европейски Съюз, а пък в Русия с едно мислено

От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "

Историята обича да си прави смешки: една фраза на Борис III, промълвена в тежък диалог с Рибентроп през лятото на 1942, е на път да се трансформира в лозунг на актуалната българска политика към Русия. А не трябва. Говорители и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия употребяват свободно въпросната фраза като обосновка за дейностите на нашата дипломация във връзка с Москва.

Дори да приемем безусловно изказванието на историци, че Борис III в действителност е споделил " Винаги с Германия и... (попарвайки доволната усмивка на Рибентроп) в никакъв случай срещу Русия ", това е изречение, което просто не е отговаряло на истината - както тогава, по този начин и през предходните и последващите десетилетия. През 1942 година България е била част от пакт (военен съюз), който към този момент е бил в жестока война с Русия. Фактът, че не сме пратили войски на източния фронт и сме запазили дипломатически канали за връзка, не значи, че не сме били срещу Русия. И когато Съюз на съветските социалистически републики идва до нашата граница, бързо " поправя " формалната липса на оповестена война.

Второ и по-важно: даже Борис III да е считал, че това е неговият лозунг, следването му не е довело до доста позитиви за страната. Третото българско царство е унищожено, огромна част от интелигенцията - също, а България губи суверенитет, ставайки руски спътник за 45 години. При тези резултати, да се афишира тъкмо този " лозунг " за актуален образец, е просто неуместно. Ако тази фраза продължи да възкръсва още веднъж и още веднъж, Бойко Борисов ще може да се похвали с нова тапия - този път от университета " Борис III " (след сполучливото довеждане докрай на конкурентните ВУЗ-ове " Живков " и " Сакскобургготски " ).

Но да оставим историята настрани. Медийното търкаляне на проблематичната фраза показва и надълбоко недоумение на същността на Европейски Съюз. Това не е обединяване под диктат на великите сили - Германия, Франция, Русия, Съединени американски щати или някой различен, та ние да би трябвало да " балансираме " сред техните ултиматуми. Борис III не е имал богат избор и е взимал решения с немски или съветски войски на границата. В такава обстановка лавирането, компромисите и лисичите хитрости са били наложителни, въпреки в последна сметка да не са довели до кой знае какво.

За разлика от ситуацията в тези години, Европейски Съюз е доброволна форма на интеграция на Европа. Никой не е насилван да влиза в Съюза (напротив, нормално има опозиция против нови страни-членки). И никой не е задължаван да остане в Общността, както демонстрира Брекзит. Затова е извънредно време да се спре с клеветите, че някой ни извива ръцете за нещо - да вземем за пример да не си дружим с Русия или да не си почитаме националната просвета и история. Когато обаче си декларирал суверенно, че искаш да си член на Европейски Съюз, че искаш да си сътрудник на останалите 27 страни-членки, имаш обвързване да се държиш като подобен.

Шумът към " доближаването " има за цел да убеди хората, че водата се е размътила и ние ще осезаем в нея доста съветска риба. Спор няма, добре би било турската газова тръба да мине и през България на път към Европа. Това ще носи приход от директни такси в размер на стотина милиона евро годишно, откакто изплатим оборудването. Но в случай че цената за тази тръба е да построим и АЕЦ " Белене ", сметката може да излезе солена, а китът може да се окаже цаца или даже пираня, която да опоска обществените ни финанси.

Затова вместо да залага на фразата на цар Борис III, Борисов би могъл да обмисли собствен, автентичен лозунг. Например този: " Винаги с Европейски Съюз, а пък в Русия с едно мислено ".

-------- КЕВР получава отговорности, за които не е екипирана.

Късо съединяване

Държавата може да бъде съдена за интервенция по договорката за ЧЕЗ

От коментар за Славчо Нейков за Mediapool.bg

Фотограф: Георги Кожухаров
Странното изменение в Закона за енергетиката от 8 май 2018 във връзка контрола на КЕВР върху договорката " ЧЕЗ-Инерком " към този момент основава институционални проблеми – изключително за поставения натясно енергиен регулатор. Трябва ли политиците да чакат да сътвори и финансови тежести за страната, с цел да го анулират?

По силата на текста в новата т.23а в чл.21 ал.1 от Закона за енергетиката (ДВ 43 от 8 май 2018) КЕВР се снабди с правото – и респ. и задължението – " да позволява дейности по предписание с дялове и акции, представляващи повече от 20 на 100 от капитала на търговски сдружения които реализират лицензионна активност по транспорт и систематизиране на електрическа, топлинна сила или газ, с оглед гарантиране сигурността на доставките, отбраната на националната сигурност и публичния ред ".

Независимо по какъв начин и за какво е признат, текстът в този му тип не трябва да се подценява от позиция на заплахите, които крие, и признаците, които показва. Всъщност, приемането му на напред и последващите дейности в тази връзка единствено акцентират няколко условия с кардинално значение.

На първо място е видно, че за някои хора думата " пазар " към момента е много нереална. Забравя се, че и в енергетиката тази дума може да се отнася освен да вземем за пример до търговията с ток, а и до смяна на собствеността на капитала. В публичното схващане – а очевидно и на политическо равнище - следва отчетливо да се схване мисълта, че въпросът кой тъкмо е притежателят на дадени активи може да има все по-променлив отговор – тържищата, на които се търгуват акции на сдружения, са за това. А и действително, в случай че се съблюдава законът, този въпрос би следвало да се възприема като все по-маловажен.

В този подтекст би трябвало да стане ясно и нещо друго - тези политици, които оправдават дейностите си с изказвания за нещо или някой, който се крие зад договорката, би трябвало най-сетне да посочат обстоятелства. Логично може да се напомнят и поставяните към този момент въпроси за какво сходен вид реакции липсваха при продажбата на активите на Е.ОН, както и на остатъчния пакет акции на ЕРП.

На второ място си коства да се уточни още веднъж, че неналичието на елементи за метода, по който да се упражнява правото за сходен надзор от страна на КЕВР слага институцията в ъгъла – а оттова дейностите са освен административно сложни, само че могат да се окажат и рискови поради неналичието на опция за правомерност и успеваемост. Така КЕВР получава отговорности, за които не е екипирана, само че неизпълнението или незаконното осъществяване на които може да докара и до съществени имуществени искания против страната.

Допълнително, като бонус КЕВР се снабди със задания и по преценката на тематики като отбраната на националната ни сигурност, че и на публичния ред. И това стана при съществуване на съответни действия точно от оправомощените за такива преценки институции във връзка договорката ЧЕЗ – Инерком, които бяха показани пред Народното събрание - освен това се обясни, че тези институции са си свършили работата, която не би трябвало да бъде неглижирана с лека ръка с голословно съмнение.

На трето място – в случай че нещата не бъдат изменени радикално - на този декор се обрисува рецесия на институционалната подготвеност, при която страната (чрез КЕВР) може да се окаже отговорна на база на арбитражни или правосъдни решения заради обстановка, която самата тя си е основала (чрез парламента).

----------- За мъртвите или нищо, или единствено истината.

In Memoriam

За Светлин Русев като за Харви Уейнстийн

От коментар на Емил Л. Георгиев за " Площад Славейков "

Фотограф: Юлия Лазарова
Представете си, че Харви Уайнстийн почине

Да напомним два обстоятелството за него. 1. Той е един от най-успешните американски и международни продуценти и филмите му са донесли няколко награди " Оскар ". 2. Отрича да е правил в миналото секс без взаимно единодушие, само че над 80 дами го упрекват в неприемливи полови похищения, а някои даже и в обезчестяване.

И в случай че на следващия ден Уайнстийн почине, дали ще се откри най-малко един уебсайт, вестник, списание или тв емисия, която ще заяви факт 1, заливайки читатели и фенове с несъмнените му достижения в света на кино, само че заради положително образование и от почитание към гибелта му ще премълчи факт 2?

Както е споделил поетът, " мъртвият не ни е към този момент зложелател ", по този начин и мъртвият Харви няма да тормози повече нито една жена. Смъртта му обаче няма по какъв начин да бъде опрощение за осъществените през живота му свинщини, а положителното образование не може да бъде опрощение за премълчаването на истината.

Смъртта на Светлин Русев провокира елейни талази в медиите и обществените мрежи, само че се появиха и сериозни отзиви за умрелия художник. Няма нищо по-нормално за човек, който в никакъв случай не бил еднопосочна фигура – нито като държавник, нито като админ в културата, нито даже като художник.

И в случай че до 1990-а Русев може да е получавал най-вече хвалби, постове и димитровски награди, през последните съвсем 30 години рецензиите против ролята му в българския културен живот не бяха малко. Смъртта му няма по какъв начин да стане мотив внезапно да изгрее целият в бяло и разногласията да приключат.

Напротив, гибелта е добър мотив за равносметка. Пред " За мъртвите единствено положително или нищо " избираме " За мъртвите или нищо, или единствено истината ". И няма по какъв начин да е " нищо ", тъй като мълчанието не е решение, изключително във времена на универсална машинация.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР