Паметта: чудото на мозъка, което все още остава неразгадано
Ако би трябвало да си спомните нещо, нарисувайте го
Изследвания демонстрират, че рисуването е „ новата измама на джедаите “. Канадски откриватели, борещи се с заболяването на Алцхаймер, събират 48 доброволци, с цел да изследват по какъв начин рисунката обостря спомените у младежи. Половината от групата са към 20-годишни, останалите – на към 80.
Дават им думи и избор: или да запишат всяка дума, или да нахвърлят лист с атрибутите на думата, или да нарисуват изображение, обвързвано с нея. След къса отмора им оферират да си спомнят колкото може повече думи. Най-много думи запомнят тези, които са рисували.
За паметта рисуването може да се окаже по-важно от преписването или проучването на текста. Според откривателите успеваемостта на техниката е обвързвана със способността на мозъка да си спомня една и съща информация от разнообразни гледни точки – образно, словесно, пространствено, по смисъл, физически.
МАТЕМАТИКАТА УВРЕЖДА МОЗЪКА
Това възприятие е познато на мнозина: гледате уравнението и ви се коства, че мозъкът ви изключва. Хора, които изпитват усложнения при интервенции с числа, постоянно се считат за неспособни. Ако не изпълнявате изчисленията бързо и тъкмо, рискувате да бъдете оповестени за математически глупак.
Но истината е обнадеждаваща: множеството хора в действителност добре се оправят с математиката, включително и тези, които се обливат в студена пот по време на изпити (и в следствие се провалят на тях).
Къде е казусът? В страха. Страхът е първично възприятие, което блокира паметта, с цел да си мислите единствено за това, че приближаващият се пещерен лъв е рисков за живота. Страхът желае от вас просто да се покатерите на най-близкото дърво. Той не вижда разликата сред от дълго време изчезналите хищници и математическите задания. Когато човек изпадне в суматоха по време на урока по алгебра, страхът изключва паметта му, което прави изчисленията невъзможни.
АНТИПАМЕТ
Хранилището на спомените е обгърнато в загадка. Ако цялата информация оставаше в своя първичен тип, хората не биха могли да си спомнят последните събития – да вземем за пример къде са паркирали автомобила си.
Изследване, извършено през 2016 година, демонстрира съществуването на така наречен антизапомняне. Този развой оказва помощ на мозъка без проблеми да се запасява със свежи мемоари. Всичко се свежда до салдото сред два вида мозъчни кафези – неврони, които мощно се възбуждат, и неврони, които ги успокояват.
По време на зараждането на спомените възбуждащите се кафези откриват електрически връзки между тях. Но те не могат да работят на празни обороти. Изследователите считат, че такива свръхактивни неврони могат да доведат до възникването на епилепсия, шизофрения и аутизъм.
За да се възвърне салдото, съществуват успокояващи неврони, които започват процеса антизапомняне. Тези неврони също откриват съединения, само че по модел, тъкмо противопоставен на изходния.
Тестовете демонстрират съществуването на този уравновесяващ механизъм у доброволци. Чрез потискането успокояващите неврони връщат „ забравените “ мемоари. Те не са изтрити, а единствено се намират в „ латентен “ режим, с цел да не пречат на другите.
