Ако трябва да се таргетират някакви политики, те трябва да

„ Ако би трябвало да се таргетират някакви политики, те би трябвало да са точно към тази част от популацията – работещи с ниско обучение, които работят нискоквалифициран труд. Който, надлежно, не е високо обезщетен. Колкото по-високо обучение имаш, толкоз по-малък е рискът за беднотия - това ще бъде наклонността за България в идващите години. Ясно е какво би трябвало да се прави. “

Така Йордан Димитров от Балканския институт за обществена политика разказа трудовия пазар в България, в частта му на „ работещите небогати “. Според него, решението за понижаване на този дял минава през политики за обучение и подготовка.

 

Ако се погледнат данните през последните 7-8 години, в това число на Евростат, може да се види, че по-скоро понижава делът на хората, които живеят под линията на бедността . Това се отнася освен за България, а и за Европейски Съюз и за всяка страна поотделно. В същото време България остава на челните позиции, дружно с Румъния – въпреки че в тази ситуация Румъния ни изпреварва, изключително когато приказваме за „ работещите небогати “.

Това не е някакъв феномен единствено за България. Даже, при работещите небогати с висше обучение, страната ни е с едни от най-ниските дялове в Европа . По-скоро проблемите са при работещите небогати с ниско обучение.

В страните с доста висок стандарт на живот междинните заплати може да се окажат незадоволителни и тогава има този риск от беднотия и обществена изолираност. Докато в България, в случай че човек работи и е с висше обучение, най-вероятно би се справял относително добре.

Линията на беднотия би трябвало да покрива инфлацията, тъй като с нея са свързани доста заплащания. Положително е, че преди половин година линията на беднотия беше обвързана с доста от обществените заплащания.

 

 

Цялото изявление вижте във видеото.