Да оцелееш в космоса без защита е възможно, но за кратко
Ако би трябвало да се избере благонадежден метод за загиване, фантастите предлагат излизане посред галактическия вакуум – работи безотказно, без шансове за оцеляване.
Изхвърляте през шлюза вдигналия протест лейтенант или намирате неочаквана цепнатина в стъклото на скафандъра и ето по какъв начин жертвата на кино сценаристите умира бързо и умерено, въпреки и без експлоадиращите резултати, които по този начин обича Майкъл Бей.
В действителността обаче опитите с животни и случаите с присъединяване на хора са посочили, че човек може да издържи въздействието на вакуума в продължение на няколко минути.
Не можете да останете в схващане задоволително дълго, с цел да се спасите, само че в случай че инцидентно се окажете в сходно затруднено състояние, другите членове на екипажа може би ще имат време да ви спасят и да ви върнат към естественото налягане с дребни последици за здравето.
„ Във всяка система постоянно има опция оборудването да излезе отвън строя, което да докара до контузия или гибел. Това е нормален риск, с който се сблъсквате във враждебна среда, когато зависите от оборудването към себе си “, споделя професорът от Дармутската здравна школа и някогашен астронавт на NASA Джей Баки.
„ Но в случай че можете да се доберете до някого, добре. Често излизането в открития космос се реализира от двама астронавти, сред които има непрекъсната връзка. Затова, в случай че у някого зародят проблеми, другият да може да доближи до сътрудника и да го довлачи до съда “.
Вакуумът е в действителност гибелен: при доста ниско налягане на въздуха дробовете се запушват, уголемяват, раздират се нежните газообменни тъкани. Това става изключително, в случай че се задържи дишането или при надълбоко поемане при рухване на налягането.
Водата в меките тъкани на тялото се изпарява, което води до тежки отоци, въпреки плътната обвивка на вашата кожа да не разрешава тялото да се разлети на части. Очите също е малко евентуално да експлоадират, само че непрекъснатото приключване на пари газ и вода ще докара до бързо изстудяване на устата и дихателните пътища.
Водата и разтвореният газ в кръвта образуват мехури в главните вени, които се популяризират из цялата кръвоносна система и блокира кръвния поток. След към минута циркулацията стопира.
Недостатъчният О2 в мозъка ще ви прати в безсъзнание единствено за 15 секунди, а след това убие. „ Когато налягането падне доста ниско, кислородът просто не стига. Това е първият и най-съществен проблем “, споделя Баки.
Но гибелта не идва незабавно. Например едно проучване от 1965 година във военновъздушната база Брукс в Тексас посочило, че кучетата, изложени на въздействието на околовакуума, постоянно оцелявали до 90 секунди. По време на въздействието те били в безсъзнание и парализирани.
Газът, изтласкан от червата и стомаха, предизвиквал по едно и също време дефекация, уриниране и повръщане. Имало припадъци. Езиците постоянно се покривали с лед и кучетата се подували, заприличвайки на „ надут мех от козя кожа “, както пишели създателите на опита.
Но след повишение на налягането кучетата спадали, започвали да дишат и след едвам 10-15 минути моежли да вървят, въпреки частична слепота да ги спохождала малко по-късно.
Ако пък вкарвали кучетата в изискванията на вакуум, след две цялостни минути или повече, те постоянно загивали.
Шимпанзетата можели да устоят още по-дълго влияние. В две публикации на NASA от 1965 и 1967 година учените посочили, че шимпанзето може да преживее до 3,5 минути в околовакуумно положение без явни последици за мозъка, съдейки по комплексните задания, които провеждали по-късно.
Едно шимпанзе, което било във вакуум три минути, прочее, демонстрирало изменение в държанието си. Друго умряло, евентуално поради прекъсване на сърцето.
Въпреки че множеството познания за въздействието на резултатите на вакуумното влияние били получени в хода на опити с животни, имало също по този начин и няколко информативни, само че злокобни случаи на разхерметизация с присъединяване на хора.
През 1965 година механически помощник във вакуумната камера в Космическия център в Хюстън инцидентно разхерметизирал своя скафандър, спуквайки шланга. След 12-15 секунди той изгубил схващане. След 27 секунди, откакто костюмът му бил наново компресиран до половината от налягането на морското ниво, той пристигнал на себе си.
Мъжът разказал, че последното, което помни преди да се отключи, е по какъв начин влагата на края на езика му кипнала, поради което изгубил усета си за няколко дни, останалото било наред.
В общи линии, в случай че внезапно се окажете за малко в междузвездната среда, може да оцелеете, само че няма доста да ви хареса.
