Епохата на Ренесанса
Ако би трябвало да дефинираме смисъла на другите исторически столетия в цялостното развиване на Европа, то Ренесансът сигурно ще заеме челното място. Буквалният превод на термина - прераждане припомня за облика на приказната птица Феникс, която е въплъщение на безконечното и непроменяемо възкресение.
Тази асоциация е вярна. Ренесансът - времето от XIV до XVI век в Италия, която се явява преходна ера от Средновековието до Новото време, е изпълнено с невероятни събития и е показано от брилянтни създатели. Ето повече за това чудно време в развиването на Стария континент.
Дефиниция и възникване на Ренесанса
Ренесансът е ера в историята на европейската просвета, която замества културата на Средновековието и предшества културата на Новото време. Приблизителната хронологична рамка на епохата е от XIV до XVI век.
Отличителна линия на Ренесанса е светският темперамент на културата и нейният антропоцентризъм, което се показва в интерес на първо място към индивида и неговите действия. Появява се интерес към античната просвета, минава се към нейното възобновление и по този начин се появява терминът.
Терминът Ренесанс към този момент се среща у италианските хуманисти, да вземем за пример у Джорджо Вазари, който се счита за учредител на това разбиране. В актуалния си смисъл терминът е въведен в всекидневието от френския историк от 19 век Жул Мишле. В наши дни терминът Ренесанс се е трансформирал в метафора за културен подем, като образец може да се уточни Каролингският Ренесанс от 9 век.
Ренесансът поражда в Италия, където първите му белези се виждат още през 13-ти и 14-ти век (в активността на Пизано, Джото, Оркани и други създатели, само че където е твърдо открит едвам от 20-те години на 15-ти век.
Във Франция, Германия и други страни това придвижване стартира доста по-късно. В края на 15 век Ренесансът доближава своя връх. През 16 век назрява рецесия на концепциите на епохата, която води до появяването на маниеризма и барока.
Периодизация на Ренесанса и терминологията на стадиите му
В Италия Ренесанса бележи своето начало, по тази причина там стадиите са по-детайлно разграничени.
- Ранен Ренесанс 1420 - 1500 година - Флоренция, Тоскана с представители Филипо Брунелески, Леон Батиста Алберти, Донатело, Мазачо и други;
- Разцвет на Ренесанса) 1500 - 1540 г.- Флоренция, Рим, Венеция с представители Донато Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело;
- Късен Ренесанс 16 век - Андреа Паладио, Джорджоне, Тициан, Паоло Калиари, Веронезе.
Логиката на развиване на Ренесанса го разделя в останалите европейски страни на 2 огромни интервала - ранен Ренесанс и късен/ зрял/ Ренесанс.
Ранният интервал е доминиран от визията за оптимистичния темперамент във възприемането на света, а през късния преимуществото е на страната на сериозното анализиране на човешкото съществуване.
Основните характерности и отличителни черти на Ренесанса
- Антропоцентризъм - съставлява виждане, съгласно което индивидът е висша полезност на битието и единствена мярка за всичко в близост. Около това виждане се заражда и идеологията на Ренесанса, наречена хуманизъм;
- Хуманизъм - разбирането за неговата същина се гради върху концепцията за самостоятелната човешка персона, отделена от църквата и религиозните предубеждения. Ренесансовият човек се самоизгражда, ползвайки моделите на античността и нейните правила и разбирания. В основата на хуманистичната концепция стои разбирането на индивида от ранния Ренесанс, че създател е единствено този, който има необятни и разностранни ползи във всички области на живота. Той е универсална човешка персона.
Основни фигури през стадиите на Ренесанса
Снимка: liviudanila За създател на ранния Ренесанс се смята флорентинският художник Мазачо, който поема традицията на Джото, реализира невероятна осезаемост на фигурите, които рисува, употребявайки правилата на линейната вероятност, отклонява се от условността на обрисуване на обстановката.
По-нататъшно развиване на живописта през 15 век продължава в учебните заведения на Флоренция, Умбрия, Падуа, Венеция при Липи, Венециано, Палайоло, Мантеня, Кривели, Ботичели и доста други създатели. През 15 век Ренесансовата статуя се ражда и развива с помощта на създатели като Гиберти, Донатело, Верокио и други. Донатело е първият, който основава независима кръгла скулптура, която не е обвързвана с архитектурата. Той е и първият създател, който изобразява голо тяло с израз на страст.
Абсолютен връх доближават през 15 век Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и други.
Фламандската школа е показана от Ян ван Ейк, Брьогел, Рубенс, испанската от Ел Греко, а в Германия Дюрер доближава същински висоти в изкуството.
Архитектурните мостри се показани от Брунелески, Алберти и други майстори на строителния талант на индивида. Знакови имена от 15 век като Алберти основават теорията на изобразителното изкуство и архитектурата.
Не по-малко значима е литературата на Ренесанса. Данте Алигиери с неговата Божествена комедия се явява предтеча на италиански Ренесанс, Франческо Петрарка и Джовани Бокачо са достойните му сподвижници на литературния хоризонт на Италия. Пиер дьо Ронсар и Франсоа Рабле господстват във Франция, Еразъм Ротердамски в Холандия, Сервантес в Испания, а Кристофър Марлоу, Бен Джонсън и Шекспир в Англия.
Мястото на Ренесанса в историческото развиване на европейските нации
Най-важното достолепие на културата на Ренесанса е, че тя за първи път разкрива вътрешния свят на индивида в неговата целокупност.
Вниманието към човешката персона и нейната уникалност се демонстрира безусловно във всичко: в лириката и прозата, в живописта и скулптурата. Във образните изкуства портретът и автопортретът станаха известни както в никакъв случай до момента. В литературата са необятно развити жанрове като биография и автобиография.
Изучаването на характерността, т.е. характерностите на характера и психологическия състав, които отличават една персона от друга, се трансформира в най-важната задача на културните дейци. Хуманизмът докара до многостранно запознаване с човешката характерност във всичките ѝ проявления. Цялата ренесансова просвета като цяло образува нов вид персона, чийто признак е индивидуализмът.
В същото време утвърждавайки високото достолепие на човешката персона, ренесансовият индивидуализъм води и до откриване на отрицателните му страни. И по този начин, един от историците означи „ завистта на известни персони, които се състезават между тях “, които трябваше непрекъснато да се борят за личното си битие. „ Веднага щом хуманистите стартират да се издигат “, написа той, „ те незабавно стават извънредно безразборни в средствата си по повод един към различен “. По време на Ренесанса заключава различен откривател, „ човешката персона, изцяло оставена на себе си, се отдава на властта на личните си егоистични ползи и покварата на морала става неизбежна “.
От края на 15 век стартира упадъкът на италианския хуманизъм. В атмосфера на разнородни спорове, присъщи за историята на 16 век, хуманистичната просвета като цяло рухва. Основният резултат от развиването на хуманизма е преориентирането на знанието към проблемите на човешкия живот на земята. Ренесансът като цяло е доста комплицирано и спорно събитие, което слага началото на модерния стадий в историята на Западна Европа.
Ренесанс - ера в живота на човечеството, белязана от колосалния напредък на изкуството и науката. Изкуството на Ренесанса, зародило на основата на хуманизма - потока на обществената мисъл, прокламиране на човек за най-висшата полезност на живота. В изкуството главната тематика беше красива, хармонично развита персона с безграничен нравствен и креативен капацитет. Изкуството на Ренесанса постави основите на европейската просвета на актуалната ера, промени радикално всички съществени типове изкуство.
Откритията, направени през Ренесанса, в региона на духовната просвета и изкуство са от огромно историческо значение за развиването на европейското изкуство през идващите епохи. Интересът към тях остава и в наше време.
Сега, в 21 век, може да наподобява, че всичко това е въпрос на отминали дни, античност, покрита с пълен пласт прахуляк, което не съставлява проучвателен интерес в нашата бурна ера, само че без да учим корените, по какъв начин ще разберем какво храни ствола, какво държи короната при смяна напразно?
Ренесансът безспорно е една от най-красивите столетия в историята на човечеството.
Вижте още: Смразяващи порядки от Викторианската ера.
