10 любопитни факта за класиката „Господин за един ден“
Ако би трябвало да изредим кои са най-хубавите български филми , създавани в миналото, то " Господин за един ден " (1983) с незабравимия Тодор Колев в основната роля несъмнено ще бъде измежду тях. Забавен, проницателен и надълбоко трогателен, филмът продължава да радва феновете 40 години след премиерата му, написа.
Това е един от най-известните български филми, само че все пак сме уверени, че не знаете всичко за него. Историята към основаването на " Господин за един ден " е толкоз невероятна, че единствено за нея може да се направи обособен филм. Днес ще ви срещнем с някои малко известни и забавни обстоятелства към основаването на " Господин за един ден ", който можете да си припомните в.
Специалната видеотека на EON изобилства от остарели български филми като " Господин за един ден ", а това е най-хубавият метод да съчетаете положителното остаряло време с новите технологии и да изгледате тези класики по допустимо най-достъпния и комфортен за вас метод.
А в този момент, дано да се върнем обратно във времето и да надникнем към снимачната площадка на кино лентата " Господин за един ден ":
За появяването на необикновено смешната комедия “Господин за един ден ” би трябвало да благодарим на Свобода Бъчварова . Достолепната дама на българското кино прочита книгата на Никола Статков “Лъжата, че си живял ” и го кара да напише сюжет по два от разказите в нея – “Чуждоземецът ” и “Господинът ”. Върху текста на Статков се заедма да работи доста сериозен екип – самата Бъчварова като редактор, режисьорът Николай Волев и още Христо Илиев-Чарли и Рада Москова.
Волев няма никакво съмнение кой ще е в ролята на Пурко , както хората назовават своя съселянин Аспарух Кънчов. Няколко години по-рано режисьорът към този момент е спечелил лаври дружно с Тодор Колев в “Двойникът ” . Подкрепя го и сценаристът Никола Статков , който обича да споделя, че в случай че Тодор Колев е артист в някоя от западните кинематографии, щяло да има най-малко остров на негово име. За ролята на Пурковица Волев избира незнайната до тогава актриса от Сливенския спектакъл Йорданка Стефанова . Препоръчват му я като надарена, с ексцентрична визия и доста вътрешен огън. А на него му би трябвало достоверна жена, да наподобява естествено като селянка. Понеже тя е по-височка от екранния си брачен партньор, когато снимат двамата, Тодор Колев се качва на особено дървено ковчеже.
Основният сътрудник на Пурко в “Господин за един ден ” е Малкият слон от Странджа планина. Ролята извършва тримесечно шарено прасенце, порода “Полудива странджанска ”. И в случай че Николай Волев не е имал никакво съмнение за Тодор Колев като Пурко, намирането на Малкия слон му коства доста време, сили и нерви.
- Кое е първо: кокошката или яйцето?
- Яйцето.
- Видя ли.
- Ама кой го е снесъл?
- Кокошката.
- Видя ли.
- Пурко я кажи ти знаеш.
- Кокошката.
- Ами от кое място е пристигнала?
- Кокошка може да пристигна отвред...яйцето не може!
Тодор Колев - " Господин за един ден "
— Кибик (@fwRO0gywh3tWOAS)
Режисьорът обикаля дни наред с джип Странджанския регион , където прасетата са в полудиво насипно положение. Свинари ги отглеждат вдън горите дъбови поради жълъдите, които са главната им храна. Един прекрасен ден Волев най-сетне го намира. Харесва го от пръв взор, тъй като във физиономията му има нещо живо и одухотворено. Но прасето се оказа толкоз диво, че едвам съумяват да го уловят. Прасето се оказва превъзходен артист, само че за огромно страдание не получава заслужен край и компенсация за службата си. След фотосите екипът на кино лентата избира да види Малкия слон от Странджа не на сцената, а в тавата – красиво изпечен и с лимон в устата.
По сюжет прасето във кино лентата би трябвало да е доста ящно . Как другояче ще порасне до размерите на дребен слон?! Поне с такава гаранция Пурко го взема от пазара, като разменя за него единствената си коза. Малкият слон от Странджа професионално се оправя с ролята си и в епизода, когато би трябвало да изяде преди малко издигнатия втори войнишки монумент. Обаче режисьорът Волев и художникът Костадин Русаков му спретват малко лицемерен номер – държат го два дни гладно. А крайници на боеца от паметника художникът прави от твърдо бяло козе сирене. Като пускат изгладнялото прасе, то незабавно подушва сиренето и се нахвърля да яде паметника. След като го изяжда, стопанинът му Пурко застава на пиедестала и посреща идващия в селото народен представител. Облечен във войнишки облекла и шинел, омацан целият в цинквайс, Тодор Колев героичен устоя 40-градусовата горещина, до момента в който снимат епизода. А Волев обичал да снима доста повторения на всеки епизод.
Екипът дълго търси и шапка за основния воин . Косата на Тодор Колев към този момент била много оредяла по това време и Волев желае от самото начало той да играе с забавна шапка, с цел да наподобява по-млад. Двамата обикалят Киноцентъра, всички театри и най-после я намират в дъното на дрешника на спектакъл “София ”. Волев я кръщава “бивш каскет ”, защото козирката ѝ е отпрана. Но пък ужасно пасва на физиономията на Пурко.
Знаменити са фрагментите в “Господин за един ден ” , в които Тодор Колев и Георги Мамалев орат с мотоциклет . Екипът изравя отнякъде остарял съветски мотор ИЖ и го прави да наподобява още по-ретро, като от времето на Балканската война. За да пуши повече, поставят откъм гърба танкова димка. Решението е ефектно, само че и доста рисково, тъй като димката е покрай бензиновия контейнер. Снимат следващия дубъл и както си пуши, внезапно мотоциклетът пламва. Мамалев насмалко да изгори. Някой вика “Бягайте! ” и екипът хуква стремително. Избухналият контейнер би залял всички към снимачната площадка с пламнал бензин. Добре че един от локалните хора не губи хладнокръвие, сграбчва шуба и потушава огъня.
Георги Мамалев дава концепцията, когато орат, неговото и лицето на Тодор Колев да бъдат напрашени. Тъй като екипът няма от оня специфичен прахуляк, който се употребява в Холивуд, и на който Мамалев може би се надява, гримьорката хвърля в лицата им прахуляк от угарта или близкия черен път. Операторът Красимир Костов застопорява камерата и актьорите минават пред нея, орейки равнищата под жаркото слънце. Волев прави доста повторения, което изнервя актьорите, само че пък всичко се получава доста смешно. “Наистина, доста съм нечовечен от време на време ”, признава, въпреки и с половин уста, Николай Волев. А пред актьорите се оправдава с обстоятелството, че гениалният Чаплин от време на време е правил по 300 дубъла на един кадър. Защо той да не може да снима по 20-30?!
16.05.1983 година – Премиера на българския игрален филм " Господин за един ден " на режисьора Николай Волев, по сюжет на Никола Статков. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по разказите „ Чуждоземецът “ и „ Господинът “ на Никола Статков.
Снимки: dvd сбирка " Златни български филми "
— Човек на име Уве (@mihaylov_iliya)
Пет дни преди фотосите на епизодите с крайслера , с който столичните мошеници омайват Пурко , художникът в екипа оповестява, че контрактуваният автомобил не може да дойде, бил даден за друго „ мероприятие ”. Това хвърля екипа на кино лентата пред задънена улица. Една щастлива случайност обаче избавя ситуацията. “Господин за един ден ” е сниман главно в Кондолово и Българи, селца на трийсетина километра от Царево , където времето е спряло съвсем в края на ХIХ век. Само ден преди фотосите, както се разхожда тъмен из Царево, Волев внезапно вижда по какъв начин пред него се движи… превъзходно непокътнат ретро крайслер. Не може да повярва какво прави крайслер там. Собственикът, немски екскурзиант, се оказва фанатик на ретроавтомобили, които купува и възвръща, и в този момент се разхождал из Европа с най-новата си облага. “Що за въпрос? За мен ще бъде огромна чест автомобилът ми да се снима във вашия филм ”, споделя той на ошашавения режисьор. После философски устоя жегата и неудобствата на снимачната площадка и даже отхвърля предлагания хонорар.
Актьорът Павел Поппандов е щастливецът, който прави няколко кръгчета с рядката кола. А операторът Красимир Костов намазва филтрите на камерата с вазелин и по тази причина фрагментите с автомобила наподобяват размазани и малко нереални като в приказка.
Финалната сцена с кръчмата е снимана в с. Българи, където има антична черква, само че механа няма. Решават да преградят задната част на божия храм и се получава идеално, само че попът се запъва: " Трябва да питаме Старозагорския митрополит, не може да се скверни църквата. " Владиката великодушно отсъжда: " Щом е за изкуството, може! "
Тъкмо вземат решение казуса с църквата и скачат военните, които ги упрекват, че филмът се гаври и подиграва със славната българска войска. Спорът идва тъй като действието се развива по времето на войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна, а филмът стартира с това по какъв начин мъжете от селото на Пурко потеглят към фронта със флагове и бойни маршове, само че се връщат ранени, осакатени и с все по-рехави редици.
Точно поради тези фрагменти управлението на Българска народна армия спуска преграда пред готовия филм. С не изключително положително око на него гледа и отдел “Пропаганда ” в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Защото са показани депутати, които идват в селото на Пурко, с цел да открият паметника.
Тогава екипът прибягва до остроумен ход . В началото на кино лентата лепва няколко фрази от Димитър Благоев-Дядото, основателя на социалистическата партия в България . Ето първото от тях: “Българските буржоазни партии ограбиха България и заложиха цялото ѝ благосъстояние на империалистическите страни. ” И пътят на кино лентата към феновете е открит!
“Господин за един ден ” е първият български филм, показан в киномрежата на Италия. Самият Нино Манфреди озвучава ролята на Тодор Колев. Той споделя с Волев , че нормално не приема такива оферти, само че толкоз харесал кино лентата, че се съгласил да даде гласа си за Пурко. И той като героя му е роден в малко италианско селце със също подобен пейзаж и чукари. А и останал очарован от играта на сътрудника си Тодор Колев.
Внушителна видеотека в комфортно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD – част от, на вашето отдалечено. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията съгласно вашите ползи и желания. Те са комфортно разпределени в обособени жанрове. Каталогът се обновява непрестанно, тъй че в никакъв случай няма да скучаете. Филмовото наслаждение е обезпечено!
Това е един от най-известните български филми, само че все пак сме уверени, че не знаете всичко за него. Историята към основаването на " Господин за един ден " е толкоз невероятна, че единствено за нея може да се направи обособен филм. Днес ще ви срещнем с някои малко известни и забавни обстоятелства към основаването на " Господин за един ден ", който можете да си припомните в.
Специалната видеотека на EON изобилства от остарели български филми като " Господин за един ден ", а това е най-хубавият метод да съчетаете положителното остаряло време с новите технологии и да изгледате тези класики по допустимо най-достъпния и комфортен за вас метод.
А в този момент, дано да се върнем обратно във времето и да надникнем към снимачната площадка на кино лентата " Господин за един ден ":
За появяването на необикновено смешната комедия “Господин за един ден ” би трябвало да благодарим на Свобода Бъчварова . Достолепната дама на българското кино прочита книгата на Никола Статков “Лъжата, че си живял ” и го кара да напише сюжет по два от разказите в нея – “Чуждоземецът ” и “Господинът ”. Върху текста на Статков се заедма да работи доста сериозен екип – самата Бъчварова като редактор, режисьорът Николай Волев и още Христо Илиев-Чарли и Рада Москова. Волев няма никакво съмнение кой ще е в ролята на Пурко , както хората назовават своя съселянин Аспарух Кънчов. Няколко години по-рано режисьорът към този момент е спечелил лаври дружно с Тодор Колев в “Двойникът ” . Подкрепя го и сценаристът Никола Статков , който обича да споделя, че в случай че Тодор Колев е артист в някоя от западните кинематографии, щяло да има най-малко остров на негово име. За ролята на Пурковица Волев избира незнайната до тогава актриса от Сливенския спектакъл Йорданка Стефанова . Препоръчват му я като надарена, с ексцентрична визия и доста вътрешен огън. А на него му би трябвало достоверна жена, да наподобява естествено като селянка. Понеже тя е по-височка от екранния си брачен партньор, когато снимат двамата, Тодор Колев се качва на особено дървено ковчеже. Основният сътрудник на Пурко в “Господин за един ден ” е Малкият слон от Странджа планина. Ролята извършва тримесечно шарено прасенце, порода “Полудива странджанска ”. И в случай че Николай Волев не е имал никакво съмнение за Тодор Колев като Пурко, намирането на Малкия слон му коства доста време, сили и нерви. - Кое е първо: кокошката или яйцето?
- Яйцето.
- Видя ли.
- Ама кой го е снесъл?
- Кокошката.
- Видя ли.
- Пурко я кажи ти знаеш.
- Кокошката.
- Ами от кое място е пристигнала?
- Кокошка може да пристигна отвред...яйцето не може!
Тодор Колев - " Господин за един ден "
— Кибик (@fwRO0gywh3tWOAS)
Режисьорът обикаля дни наред с джип Странджанския регион , където прасетата са в полудиво насипно положение. Свинари ги отглеждат вдън горите дъбови поради жълъдите, които са главната им храна. Един прекрасен ден Волев най-сетне го намира. Харесва го от пръв взор, тъй като във физиономията му има нещо живо и одухотворено. Но прасето се оказа толкоз диво, че едвам съумяват да го уловят. Прасето се оказва превъзходен артист, само че за огромно страдание не получава заслужен край и компенсация за службата си. След фотосите екипът на кино лентата избира да види Малкия слон от Странджа не на сцената, а в тавата – красиво изпечен и с лимон в устата.
По сюжет прасето във кино лентата би трябвало да е доста ящно . Как другояче ще порасне до размерите на дребен слон?! Поне с такава гаранция Пурко го взема от пазара, като разменя за него единствената си коза. Малкият слон от Странджа професионално се оправя с ролята си и в епизода, когато би трябвало да изяде преди малко издигнатия втори войнишки монумент. Обаче режисьорът Волев и художникът Костадин Русаков му спретват малко лицемерен номер – държат го два дни гладно. А крайници на боеца от паметника художникът прави от твърдо бяло козе сирене. Като пускат изгладнялото прасе, то незабавно подушва сиренето и се нахвърля да яде паметника. След като го изяжда, стопанинът му Пурко застава на пиедестала и посреща идващия в селото народен представител. Облечен във войнишки облекла и шинел, омацан целият в цинквайс, Тодор Колев героичен устоя 40-градусовата горещина, до момента в който снимат епизода. А Волев обичал да снима доста повторения на всеки епизод. Екипът дълго търси и шапка за основния воин . Косата на Тодор Колев към този момент била много оредяла по това време и Волев желае от самото начало той да играе с забавна шапка, с цел да наподобява по-млад. Двамата обикалят Киноцентъра, всички театри и най-после я намират в дъното на дрешника на спектакъл “София ”. Волев я кръщава “бивш каскет ”, защото козирката ѝ е отпрана. Но пък ужасно пасва на физиономията на Пурко. Знаменити са фрагментите в “Господин за един ден ” , в които Тодор Колев и Георги Мамалев орат с мотоциклет . Екипът изравя отнякъде остарял съветски мотор ИЖ и го прави да наподобява още по-ретро, като от времето на Балканската война. За да пуши повече, поставят откъм гърба танкова димка. Решението е ефектно, само че и доста рисково, тъй като димката е покрай бензиновия контейнер. Снимат следващия дубъл и както си пуши, внезапно мотоциклетът пламва. Мамалев насмалко да изгори. Някой вика “Бягайте! ” и екипът хуква стремително. Избухналият контейнер би залял всички към снимачната площадка с пламнал бензин. Добре че един от локалните хора не губи хладнокръвие, сграбчва шуба и потушава огъня. Георги Мамалев дава концепцията, когато орат, неговото и лицето на Тодор Колев да бъдат напрашени. Тъй като екипът няма от оня специфичен прахуляк, който се употребява в Холивуд, и на който Мамалев може би се надява, гримьорката хвърля в лицата им прахуляк от угарта или близкия черен път. Операторът Красимир Костов застопорява камерата и актьорите минават пред нея, орейки равнищата под жаркото слънце. Волев прави доста повторения, което изнервя актьорите, само че пък всичко се получава доста смешно. “Наистина, доста съм нечовечен от време на време ”, признава, въпреки и с половин уста, Николай Волев. А пред актьорите се оправдава с обстоятелството, че гениалният Чаплин от време на време е правил по 300 дубъла на един кадър. Защо той да не може да снима по 20-30?! 16.05.1983 година – Премиера на българския игрален филм " Господин за един ден " на режисьора Николай Волев, по сюжет на Никола Статков. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по разказите „ Чуждоземецът “ и „ Господинът “ на Никола Статков.
Снимки: dvd сбирка " Златни български филми "
— Човек на име Уве (@mihaylov_iliya)
Пет дни преди фотосите на епизодите с крайслера , с който столичните мошеници омайват Пурко , художникът в екипа оповестява, че контрактуваният автомобил не може да дойде, бил даден за друго „ мероприятие ”. Това хвърля екипа на кино лентата пред задънена улица. Една щастлива случайност обаче избавя ситуацията. “Господин за един ден ” е сниман главно в Кондолово и Българи, селца на трийсетина километра от Царево , където времето е спряло съвсем в края на ХIХ век. Само ден преди фотосите, както се разхожда тъмен из Царево, Волев внезапно вижда по какъв начин пред него се движи… превъзходно непокътнат ретро крайслер. Не може да повярва какво прави крайслер там. Собственикът, немски екскурзиант, се оказва фанатик на ретроавтомобили, които купува и възвръща, и в този момент се разхождал из Европа с най-новата си облага. “Що за въпрос? За мен ще бъде огромна чест автомобилът ми да се снима във вашия филм ”, споделя той на ошашавения режисьор. После философски устоя жегата и неудобствата на снимачната площадка и даже отхвърля предлагания хонорар. Актьорът Павел Поппандов е щастливецът, който прави няколко кръгчета с рядката кола. А операторът Красимир Костов намазва филтрите на камерата с вазелин и по тази причина фрагментите с автомобила наподобяват размазани и малко нереални като в приказка.
Финалната сцена с кръчмата е снимана в с. Българи, където има антична черква, само че механа няма. Решават да преградят задната част на божия храм и се получава идеално, само че попът се запъва: " Трябва да питаме Старозагорския митрополит, не може да се скверни църквата. " Владиката великодушно отсъжда: " Щом е за изкуството, може! " Тъкмо вземат решение казуса с църквата и скачат военните, които ги упрекват, че филмът се гаври и подиграва със славната българска войска. Спорът идва тъй като действието се развива по времето на войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна, а филмът стартира с това по какъв начин мъжете от селото на Пурко потеглят към фронта със флагове и бойни маршове, само че се връщат ранени, осакатени и с все по-рехави редици.
Точно поради тези фрагменти управлението на Българска народна армия спуска преграда пред готовия филм. С не изключително положително око на него гледа и отдел “Пропаганда ” в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Защото са показани депутати, които идват в селото на Пурко, с цел да открият паметника.
Тогава екипът прибягва до остроумен ход . В началото на кино лентата лепва няколко фрази от Димитър Благоев-Дядото, основателя на социалистическата партия в България . Ето първото от тях: “Българските буржоазни партии ограбиха България и заложиха цялото ѝ благосъстояние на империалистическите страни. ” И пътят на кино лентата към феновете е открит!
“Господин за един ден ” е първият български филм, показан в киномрежата на Италия. Самият Нино Манфреди озвучава ролята на Тодор Колев. Той споделя с Волев , че нормално не приема такива оферти, само че толкоз харесал кино лентата, че се съгласил да даде гласа си за Пурко. И той като героя му е роден в малко италианско селце със също подобен пейзаж и чукари. А и останал очарован от играта на сътрудника си Тодор Колев. Внушителна видеотека в комфортно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD – част от, на вашето отдалечено. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията съгласно вашите ползи и желания. Те са комфортно разпределени в обособени жанрове. Каталогът се обновява непрестанно, тъй че в никакъв случай няма да скучаете. Филмовото наслаждение е обезпечено!
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ