Ако теорията, че черните дупки са портали към други вселени,

Ако теорията, че черните дупки са портали към други вселени, е вярна, то тя може да изясни по какъв начин е основана цялата материя в нашата Вселена и да промени теорията за Големия гърмеж.

Във Вселената има голям брой черни дупки, които притеглят материя и светлина към себе си, тъй че те да не изоставен нейните лимити. Гравитацията вътре в черната дупка изтегля материята зад границата, от която връщане обратно няма, наречена небосвод на събитията, и я уплътнява толкоз мощно, че известната ни физика там е безсилна, създавайки сингулярност. Тоест точка с безкрайна компактност.

Именно тази сингулярност тормози от много време физиците, защото слага под подозрение най-важните теории за Вселената.

С цел да даде пояснение на тези процеси още през 2010 година полският научен физик Никодем Поплавски допуска, че черните дупки може въобще да не съдържат сингулярност. Вместо това, съгласно теорията на физика, центърът на черна дупка може да съдържа път към друга галактика. Тази доктрина също по този начин демонстрира по какъв начин тъкмо е могла да бъде основана нашата Вселена. Въпреки че още тогава преди 14 години е привлякла огромно внимание, тя и до момента извънредно се разисква в задоволително стеснен кръг на теоретични физици, пише Popular Mechanics, представен от futurist.bg. 

Нова мощ във Вселената и бяла дупка

В основата на теорията на Поплавски за черните дупки лежи концепцията за мощ, наречена извъртане. Тази мощ се държи по същия метод, както гравитацията работи върху материята във Вселената. Учените имат вяра, че тази идея може да промени разбирането на физиката, защото космологичното извъртане може да отстрани безкрайностите и да направи физиката последна.

Според теорията на Поплавски, по този начин наречената друга страна на черна дупка не приключва в сингулярност, а вместо това е обвързвана посредством мост на Айнщайн-Розен или червеева дупка с нещо, наречено бяла дупка. Ако една черна дупка всмуква светлина и материя, то бялата дупка ги освобождава на открито.

Физикът счита, че при извънредно висока компактност усукването се явява като гравитационна, отблъскваща мощ и може да предотврати появяването на сингулярност. Поплавски счита, че този галактически тунел може да изясни основаването на цялата материя в нашата Вселена.

Според него, когато родителската Вселена на черната дупка се е свила с помощта на усукването, сингулярност не е зародила. Тъй като материята към този момент се е намирала в рамките на хоризонта на събитията и желала да се движи, тя решила да сътвори ново пространство, което всъщност се явява нашата Вселена.

Големият гърмеж се е случил в черна дупка

Поплавски счита, че детонацията на материята, настъпила от другата страна на черната дупка, се явява Големия гърмеж, който е основал нашата Вселена. Той, сходно на някои други учени, е последовател на теорията на Големия отскок. Тази доктрина допуска, че нашата Вселена се е зародила от друга Вселена, която се е свила и по-късно се е разширила. И това се случва постоянно.

Физикът счита, че първичният приток на материя от бялата дупка в новата Вселена е провокирал верижна реакция за основаване на милиард пъти повече материя и давайки подтик за разширението на нашата Вселена.

Един от най-големите проблеми с тази доктрина е, че е извънредно сложна за доказване. Деян Стойкович от Университета в Бъфало счита, че теорията на Поплавски е разумна, само че към момента среща съществени проблеми. Според него до момента физиците не са се сблъсквали с наблюдения, които да изискват въвеждането на космологичното извъртане. То може да поражда покрай типичен сингулярности, само че това към момента не може да се следи.

Как може да потвърди необикновената доктрина за черните дупки?

Стойкович счита, че Поплавски би трябвало да откри съответни доказателства, които да извадят теорията му от чисто хипотетичното и положение. За благополучие има няколко метода за това, споделя ученият. Според него проучването дали нашата Вселена е затворена и природата на първичното уголемение на пространството посредством проучването на галактическото микровълново фоново (реликтовото) лъчение, останало след Големия гърмеж, могат да потвърдят тази доктрина.