Месото не е било на почит в менюто на австралопитека, показва ново проучване
Сподели
Месото не е било на респект в менюто на австралопитека, считан за античен предходник на човешкия жанр, съобщи Ройтерс, като цитира нови изследвания.
Включването на продукта в хранителния режим е било значим стадий от човешката еволюция, евентуален катализатор на достижения като увеличение на размера на мозъка.
Учените обаче се затрудняват да дефинират по кое време е почнала потреблението и кой пръв е опитал месото.
Новите проучвания дават първите директни доказателства, че австралопитекът е консумирал доста малко или никакво месо, като е разчитал на растителна диета. Проучването дефинира въз основата на химическия състав на зъбния гланц хранителния режим на седем индивида от типа австралопитек от Южна Африка, датиращи отпреди 3,7 – 3,3 милиона години.
„ Месото евентуално е изиграло забележителна роля за увеличение на потенциала на черепа – за развиването на по-голям мозък, по време на човешката еволюция. Животинските запаси обезпечават висококонцентриран източник на калории и са богати на съществени хранителни субстанции, минерали и витамини, които са от решаващо значение за подхранването на огромния мозък “, споделя Тина Людеке от Института „ Макс Планк ” по химия в Германия и университета във Витватерсранд в Република Южна Африка. Тя е водещ създател на проучването, оповестено в списание „ Сайънс “.
„ Нашите данни оспорват догатката, че месото е било основен съставен елемент от диетата на австралопитека, макар че някои екземпляри са открити дружно с каменни принадлежности и кости с белези от нарязване “, споделя Людеке.
Констатациите допускат, че потреблението на месо е почнала на по-късен стадий, може би от следващи популации на разнообразни типове австралопитеци или от други типове в човешката еволюционна линия, наричани общо хоминини, отбелязва Ройтерс.
Австралопитеци са обитавали Източна и Южна Африка преди към 4,2 – 1,9 милиона години. Нашият тип Хомо сапиенс се появява преди към 300 000 години.
Седемте изследвани индивида са били вегетарианци.
„ Макар че е допустимо от време на време да са консумирали месо, сходно на актуалните нечовекоподобни примати като шимпанзетата и павианите, нашите данни демонстрират, че диетата им се е състояла най-вече от растителни запаси “, споделя Людеке.
Възможно е това да е включвало плодове, листа от дървета и някои цъфтящи растения в саваната, отбелязва изследователката.
Австралопитекът е имал маймуноподобни черти на лицето и мозък с размер към една трета от този на нашия тип, както и относително дълги ръце с извити пръсти, подобаващи за катерене по дърветата. Той е стоял на два крайници и е ходил изправен. „ Дава извънредно значими сведения за еволюцията на напредването на два крайници и ранното потребление на принадлежности. Въпреки че мозъците им са били по-малки от нашите, относителният им размер е бил малко по-голям от този на актуалните шимпанзета “, добавя Тина Людеке.
Най-известната вкаменелост на австралопитек, наименуван Луси, е открит в Етиопия през 1974 година и е на възраст към 3,2 милиона години, напомня Ройтерс. Индивидът евентуално е бил от женски пол, с височина към един метър. Мъжките са били малко по-големи. Луси е принадлежала към типа Австралопитекус афаренсис.
Седемте индивида в проучването евентуално са представители на близкородствения тип Австралопитекус афаренус.
Химичният състав на употребяваната храна се вгражда в тъканите, в това число в твърдите елементи като зъбния гланц, които са удобни за фосилизация. Изследователите са анализирали седем вкаменени молари, открити в пещерите Стеркфонтейн край Йоханесбург, част от южноафриканската област Люлка на човечеството, известна с откриването на фосили на ранни хоминини.
Съотношението на изотопи на детайла азот в зъбите на австралопитеците са оценени с фосили на тревопасни животни в същата екосистема като антилопи, а не с месоядни животни като хиени, леопарди и саблезъби котки, отбелязва Ройтерс.
Най-ранните доказателства за допустима консумация на месо при хоминините включват скотски кости със следи от рязане, датирани отпреди 3,4 милиона години в Етиопия. Спорно е дали съставляват разфасоване на месо, напомня Ройтерс.
Откритието, че австралопитекът, чийто мозък е по-малък от този на по-късните хоминини, „ не е консумирал обилни количества месо от бозайници, е в сходство с хипотезата, че смяната в метода на хранене е изиграла роля за увеличението на размера на мозъка “, споделя съавторът на проучването Алфредо Мартинес-Гарсия, началник на лабораторията по органична изотопна геохимия към Института „ Макс Планк “ по химия.
„ Ако бяхме открили, че австралопитекът е консумирал обилни количества месо, щяхме да сме на мнение, че последвалото разширение на черепния размер при други типове хоминини не се дължи на началото на потреблението на месо “, прибавя Мартинес-Гарсия.
Консумацията на месо може да е съдействала и за увеличението на физическия растеж, намаляването на размера на червата, обществената трудност и потреблението на принадлежности измежду хоминините.
„ Остават сериозните въпроси: кой пръв е почнал да яде месо, по кое време е почнал и по кое време то се е трансформирало в задоволително важен запас, с цел да подтиква морфологичните акомодации? “, отбелязва Людеке, представена от Ройтерс.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Месото не е било на респект в менюто на австралопитека, считан за античен предходник на човешкия жанр, съобщи Ройтерс, като цитира нови изследвания.
Включването на продукта в хранителния режим е било значим стадий от човешката еволюция, евентуален катализатор на достижения като увеличение на размера на мозъка.
Учените обаче се затрудняват да дефинират по кое време е почнала потреблението и кой пръв е опитал месото.
Новите проучвания дават първите директни доказателства, че австралопитекът е консумирал доста малко или никакво месо, като е разчитал на растителна диета. Проучването дефинира въз основата на химическия състав на зъбния гланц хранителния режим на седем индивида от типа австралопитек от Южна Африка, датиращи отпреди 3,7 – 3,3 милиона години.
„ Месото евентуално е изиграло забележителна роля за увеличение на потенциала на черепа – за развиването на по-голям мозък, по време на човешката еволюция. Животинските запаси обезпечават висококонцентриран източник на калории и са богати на съществени хранителни субстанции, минерали и витамини, които са от решаващо значение за подхранването на огромния мозък “, споделя Тина Людеке от Института „ Макс Планк ” по химия в Германия и университета във Витватерсранд в Република Южна Африка. Тя е водещ създател на проучването, оповестено в списание „ Сайънс “.
„ Нашите данни оспорват догатката, че месото е било основен съставен елемент от диетата на австралопитека, макар че някои екземпляри са открити дружно с каменни принадлежности и кости с белези от нарязване “, споделя Людеке.
Констатациите допускат, че потреблението на месо е почнала на по-късен стадий, може би от следващи популации на разнообразни типове австралопитеци или от други типове в човешката еволюционна линия, наричани общо хоминини, отбелязва Ройтерс.
Австралопитеци са обитавали Източна и Южна Африка преди към 4,2 – 1,9 милиона години. Нашият тип Хомо сапиенс се появява преди към 300 000 години.
Седемте изследвани индивида са били вегетарианци.
„ Макар че е допустимо от време на време да са консумирали месо, сходно на актуалните нечовекоподобни примати като шимпанзетата и павианите, нашите данни демонстрират, че диетата им се е състояла най-вече от растителни запаси “, споделя Людеке.
Възможно е това да е включвало плодове, листа от дървета и някои цъфтящи растения в саваната, отбелязва изследователката.
Австралопитекът е имал маймуноподобни черти на лицето и мозък с размер към една трета от този на нашия тип, както и относително дълги ръце с извити пръсти, подобаващи за катерене по дърветата. Той е стоял на два крайници и е ходил изправен. „ Дава извънредно значими сведения за еволюцията на напредването на два крайници и ранното потребление на принадлежности. Въпреки че мозъците им са били по-малки от нашите, относителният им размер е бил малко по-голям от този на актуалните шимпанзета “, добавя Тина Людеке.
Най-известната вкаменелост на австралопитек, наименуван Луси, е открит в Етиопия през 1974 година и е на възраст към 3,2 милиона години, напомня Ройтерс. Индивидът евентуално е бил от женски пол, с височина към един метър. Мъжките са били малко по-големи. Луси е принадлежала към типа Австралопитекус афаренсис.
Седемте индивида в проучването евентуално са представители на близкородствения тип Австралопитекус афаренус.
Химичният състав на употребяваната храна се вгражда в тъканите, в това число в твърдите елементи като зъбния гланц, които са удобни за фосилизация. Изследователите са анализирали седем вкаменени молари, открити в пещерите Стеркфонтейн край Йоханесбург, част от южноафриканската област Люлка на човечеството, известна с откриването на фосили на ранни хоминини.
Съотношението на изотопи на детайла азот в зъбите на австралопитеците са оценени с фосили на тревопасни животни в същата екосистема като антилопи, а не с месоядни животни като хиени, леопарди и саблезъби котки, отбелязва Ройтерс.
Най-ранните доказателства за допустима консумация на месо при хоминините включват скотски кости със следи от рязане, датирани отпреди 3,4 милиона години в Етиопия. Спорно е дали съставляват разфасоване на месо, напомня Ройтерс.
Откритието, че австралопитекът, чийто мозък е по-малък от този на по-късните хоминини, „ не е консумирал обилни количества месо от бозайници, е в сходство с хипотезата, че смяната в метода на хранене е изиграла роля за увеличението на размера на мозъка “, споделя съавторът на проучването Алфредо Мартинес-Гарсия, началник на лабораторията по органична изотопна геохимия към Института „ Макс Планк “ по химия.
„ Ако бяхме открили, че австралопитекът е консумирал обилни количества месо, щяхме да сме на мнение, че последвалото разширение на черепния размер при други типове хоминини не се дължи на началото на потреблението на месо “, прибавя Мартинес-Гарсия.
Консумацията на месо може да е съдействала и за увеличението на физическия растеж, намаляването на размера на червата, обществената трудност и потреблението на принадлежности измежду хоминините.
„ Остават сериозните въпроси: кой пръв е почнал да яде месо, по кое време е почнал и по кое време то се е трансформирало в задоволително важен запас, с цел да подтиква морфологичните акомодации? “, отбелязва Людеке, представена от Ройтерс.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ