Юлиан Войнов: Ако спадът на инфлацията се задълбочи, през 2025 г. можем да приемем еврото
Ако наклонността на спад на инфлацията, регистрирана от Национален статистически институт, се задълбочи, имаме всички учредения да считаме, че през 2025 година можем да влезем в еврозоната - в случай че не първоначално, в средата на годината, и единствено политическо решение може да наложи да изчакаме 1-ви януари 2026 година, тъй като няма страна, която да е приела еврото в средата на годината.
Тази прогноза направи пред БНР икономистът и финансов специалист Юлиан Войнов.
" Последните данни демонстрират, че се движим с много ускорени темпове за понижаване на инфлацията. По последните данни за април на Национален статистически институт инфлационният показател спада на месечна база и имаме месечна дефлация от 0,3% и годишната инфлация е 2,4%.... За да осъществим критериите за еврозоната, този спад ни доближава в доста сериозна степен. За момента още не изпълняваме този аршин. Ако наклонността на спад на инфлацията, която видяхме през април, се задълбочи, а аз не виждам аргументи да не се задълбочи, идващите 3-4 месеца най-вероятно ще осъществим този аршин ", изясни той.
Според него за конвергентният отчет, който ще излезе пред юни, евентуално няма да сме покрили условията за влизане в еврозоната, само че в случай че бъде пожелан спомагателен отчет до края на годината, възможностите са огромни.
Българската национална банка и банковият бранш ще бъдат изцяло подготвени до края на годината за въвеждане на еврото, само че това не е задоволително в чисто механически и логистичен проект, сподели през вчерашния ден на конференция за въвеждане на еврото шефът на Българска народна банка Димитър Радев и изясни:
" Има редица, на първо място осведомителни счетоводни системи, под контрола на изпълнителната власт и общините, които би трябвало да се приспособяват за работа в изискванията на еврозоната ".
В предаването " 12+3 " Юлиан Войнов изрече единодушие с констатациите, изтъкнати от гуверньора на Българска народна банка и разяснява:
" Банките в България се готвят 2 години за приемане на еврото и съвсем всички са подготвени.... Финансовият бранш - застрахователните сдружения, пенсионните фондове и така нататък Там липсва информация. Комисията за финансов контрол не е доста дейна и няма обществена информация дали се вършат някакви промени, с цел да могат да оперират с еврото, тъй като става дума за огромни финансови преводи.... Другата огромна тематика са държавните институции и общините, защото това е първият допир на хората до държавното ръководство и в случай че там има някакъв проблем, примерно с изплащането на пенсии, би могло да провокира сериозен прелом ".
Финансов специалист Юлиан Войнов разяснява, че при приемането на България в еврозоната лихвите по външните задължения на страната, общините и компании ще се намалят съществено, само че:
" Странният случай е, че всички лихвени проценти на банките се усилват, а само за ипотечните заеми трендът е противоположен - те понижават. Имаме банки в България, които са с майки в Европейски Съюз, при изискване, че минималната рента в еврозоната е 4%, ние даваме ипотечни заеми в България на рента 2,5 - 3%. Ясно е, че когато влезем в еврозоната и България бъде принудена да организира паричната политика на ЕЦБ, тези лихви не могат да останат по този метод. Въпросът е за какво българските банки поддържат толкоз ниски лихви по ипотечните заеми. И отговорът е, тъй като в България няма други пазари, които са задоволително ликвидни и развити, където хората да си държат парите, а хората имат средства, които желаят да влагат някъде, единственият ликвиден пазар е имотният. Цените на парцелите са доста високи ".
Той предизвести, че политиката на комерсиалните банки във връзка с ипотечното кредитиране ще се промени при влизане в еврозоната и хората би трябвало да се внимателни в своите финансови решения.
Войнов беше безапелационен, че когато България излъчва сигнали, че е постоянна и няма да промени евроатлантическата си ориентировка, доста по-лесно се беседва с сътрудниците в Европейски Съюз и НАТО:
" Политическата непоклатимост би трябвало да бъде в посока евроатлантическо държавно управление, което да пази устойчиво тези полезности ".
