Ако търсим отговор на въпроса има ли все по-явни пресечни

Ако търсим отговор на въпроса има ли все по-явни пресечни точки сред политическата среда и действието на българската прокуратура, тъжният отговор е, че слагането на прокуратурата на политически терен стартира ясно да се вижда по времето на мандата на предходния основен прокурор и закупи изключително безапелационни измерения по времето на настоящия основен прокурор. Това счита доцент Христо Христев, учител по европейско право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Пред БНР той разяснява, че даже няма сходен формат, в който през днешния ден се организира Националното заседание на прокурорите в правната рамка.

"Такъв вид събиране на забележителен брой прокурори би било целесъобразно при нужда от образование или уеднаквяване на процедура, „ в случай че под някаква форма ще се синхронизира работата на държавното обвиняване, само че в границите на неговите пълномощия “, съобщи доцент Христев.

И разясни:

"Ако проучваме има ли проблеми в България, в порядък, тежък, съотносим към член 7 от Договора за Европейски Съюз (темата на националното заседание е отдадена на риска от тежко нарушаване на върховенството на закона според член 7 от Договора за Европейския съюз - бел. ред. ), има ли проблеми във действието на правовата страна – те би трябвало да се търсят в това съществуват ли опасности за независимостта на съдилищата, на съдиите, в сегашната уредба на прокуратурата, в мястото ѝ в правосъдната система, във опцията ѝ да въздейства върху ръководството на съда посредством Висшия правосъден съвет ".