Ставате ли бодри сутрин? Може да сте го наследили неандерталците
Ако заран нямате потребност от няколко кафета и най-малко един час за разсънване, това евентуално значи, че сте от хората, които действат съответно скоро след пробуждане.
Отдавна е известно, че това ненапълно дефинира личността. В англоговорящия свят такива хора се назовават “morning person ”, само че има и друго разделяне – сови, чучулиги и гълъби. Първият тип са тези, които по никакъв начин не обичат ранното ставане и са по-продуктивни следобяд и вечер. Чучулигите са тяхната диаметралност – разсънват се цялостни с сила, само че след пладне нормално се уморяват. Гълъбите са някъде по средата, те могат да стават рано, само че се уморяват по-бавно от чучулигите.
Въпросът за това по кое време човек е най-продуктивен е проучен подорбно. Сега ново изследване прави забавен извод – дейните заран (morning person) или чучулигите може да са наследили тези гени от неандерталците, написа The Wall Street Journal.
Човешкият организъм действа по така наречен циркадни ритми, известни още и като биологичен часовник, т.е. непрекъснато повтарящи се цикли на интензивност и отмора. Тази повтаряемост е обвързвана и с гените, наследени от нашите предшественици. Авторите на цитираното проучване настояват, че са разкрили генетичен код, стигнал до нас от далечните ни прадеди неандерталците, който е обвързван с навиците за сън.
„ Открихме разновидности, които могат да се свържат с това дали човек е деен заран. Техните резултати се демонстрират в подтекста на стотици други гени, само че може да се допусна, че имат значение “, споделя Тони Капра, експерт по еволюционна генетика от Калифорнийския университет в Сан Франциско и един от създателите на проучването.
Той и сътрудниците му съпоставят ДНК от модерни хора с това на неандерталци и на едва проучвания тип антични хора „ Денисов човек “, с цел да стигнат до цитираните заключения. Препдолага се, че кръстосването на ДНК от тези два типа евентуално е помогнало на предците ни да оцелеят в изменящите се условия при миграцията им в разнообразни елементи на света.
„ Генът на актуалния човек е оформян в продължение на хиляди години кръстосване и еволюция. Дори някои от тези групи да са изчезнали от дълго време, те са оставили нещо, което ни въздейства и до през днешния ден. “, споделя антропологът от университета в Йейл Серена Тучи.
Смята се, че актуалните хора от европейски и азиатски генезис имат към 2% завещание от неандерталците. Първите Хомо сапиенс се появяват в Африка преди към 300 хиляди години, а по-късно мигрират и по други елементи на света. Предполага се, че освен това „ пренасяне “ са се срещнали с неандерталци и денисови хора, които са оставили своя отпечатък.
Авторите на изследването са открили 246 гена, които са свързани с циркадните ритми. След изследване в базата данни за ДНК на Велиобритания те стигат до модерни хора, имащи разновидности като неандерталците. Именно такива хора споделят, че обичат да се разсънват рано и дефинират себе си като „ утринен човек “.
„ Възможно е някои наследени от неандерталците гени да въздействат на циркадните ритми на днешните хора “, споделя генетикът от университета в Принстън Джошуа Аки. Той обаче акцентира, че нещата със съня са много по-сложни и не може бодростта заран или неналичието ѝ просто да бъде приписана на неандерталско завещание.
Сходствата при съня и бодърстването не са единствените, които могат да бъдат свръзани с античните ни прародители, настояват учените. Друга аналогия е да вземем за пример реакцията на по-ниски равнища на О2 при огромна надморска височина и податливостта на някои болести.
Цитираното проучване е част от все по-нарастващия брой опити да се откри по-ясно по какъв начин влияят гените от древността върху човешкото здраве. Учените настояват, че това е огромна крачка напред.
„ Преди 10 години към момента се спореше дали въобще има генетична връзка сред днешните хора и неандерталците “, напомня Аки.
Но единствено преди година проучване на ДНК отпреди хилядолетия получи Нобелова премия.
Досгашните изследвания откриват, че хората, които си лягат и стават рано, нормално се приспособяват по-добре към промени в цикъла нощ/ден.
„ Ако биологичният часовник работи по-бързо, той елементарно може да открие разликите след измененията и да се настройки в сходство с новата конюнктура. Ефектът от това е, че се събуждате по-рано “, споделя генетикът Капра.
Подобна адаптивност към нови условия евентуално е била присъща за географските ширини, на които са живели неандерталците – да вземем за пример по-близо до Северния полюс, където светлината понижава осеаземо съгласно сезона и не толкоз за региона на Африка. След миграцията на Хомо сапиенс и срещите им с неандерталците те евентуално също са развили такива качества.
По-доброто познаване на развиването на геномите може да помогне при лекуването на разнообразни болести в наши дни. Днес живеем в свят на ярки светлини и непрекъснато се взираме в екрани. Това може да изкриви цикъла сън/събуждане, поради което пък е допустимо да се появят редица здравословни проблеми – както физически, по този начин и душевен.
„ В наши дни ние все по-малко оценяваме какъв брой нездравословен може да неправилният цикъл на организма във връзка с светлината и тъмнината “, споделя Капра.
Според него сходни проучвания дават скъпа информация за това по какъв начин хора с разнообразни генетични вариации реагират при смяна в циркадните ритми и надлежно какво би трябвало да вършат, с цел да се приспособяват към изменени условия.
Отдавна е известно, че това ненапълно дефинира личността. В англоговорящия свят такива хора се назовават “morning person ”, само че има и друго разделяне – сови, чучулиги и гълъби. Първият тип са тези, които по никакъв начин не обичат ранното ставане и са по-продуктивни следобяд и вечер. Чучулигите са тяхната диаметралност – разсънват се цялостни с сила, само че след пладне нормално се уморяват. Гълъбите са някъде по средата, те могат да стават рано, само че се уморяват по-бавно от чучулигите.
Въпросът за това по кое време човек е най-продуктивен е проучен подорбно. Сега ново изследване прави забавен извод – дейните заран (morning person) или чучулигите може да са наследили тези гени от неандерталците, написа The Wall Street Journal.
Човешкият организъм действа по така наречен циркадни ритми, известни още и като биологичен часовник, т.е. непрекъснато повтарящи се цикли на интензивност и отмора. Тази повтаряемост е обвързвана и с гените, наследени от нашите предшественици. Авторите на цитираното проучване настояват, че са разкрили генетичен код, стигнал до нас от далечните ни прадеди неандерталците, който е обвързван с навиците за сън.
„ Открихме разновидности, които могат да се свържат с това дали човек е деен заран. Техните резултати се демонстрират в подтекста на стотици други гени, само че може да се допусна, че имат значение “, споделя Тони Капра, експерт по еволюционна генетика от Калифорнийския университет в Сан Франциско и един от създателите на проучването.
Той и сътрудниците му съпоставят ДНК от модерни хора с това на неандерталци и на едва проучвания тип антични хора „ Денисов човек “, с цел да стигнат до цитираните заключения. Препдолага се, че кръстосването на ДНК от тези два типа евентуално е помогнало на предците ни да оцелеят в изменящите се условия при миграцията им в разнообразни елементи на света.
„ Генът на актуалния човек е оформян в продължение на хиляди години кръстосване и еволюция. Дори някои от тези групи да са изчезнали от дълго време, те са оставили нещо, което ни въздейства и до през днешния ден. “, споделя антропологът от университета в Йейл Серена Тучи.
Смята се, че актуалните хора от европейски и азиатски генезис имат към 2% завещание от неандерталците. Първите Хомо сапиенс се появяват в Африка преди към 300 хиляди години, а по-късно мигрират и по други елементи на света. Предполага се, че освен това „ пренасяне “ са се срещнали с неандерталци и денисови хора, които са оставили своя отпечатък.
Авторите на изследването са открили 246 гена, които са свързани с циркадните ритми. След изследване в базата данни за ДНК на Велиобритания те стигат до модерни хора, имащи разновидности като неандерталците. Именно такива хора споделят, че обичат да се разсънват рано и дефинират себе си като „ утринен човек “.
„ Възможно е някои наследени от неандерталците гени да въздействат на циркадните ритми на днешните хора “, споделя генетикът от университета в Принстън Джошуа Аки. Той обаче акцентира, че нещата със съня са много по-сложни и не може бодростта заран или неналичието ѝ просто да бъде приписана на неандерталско завещание.
Сходствата при съня и бодърстването не са единствените, които могат да бъдат свръзани с античните ни прародители, настояват учените. Друга аналогия е да вземем за пример реакцията на по-ниски равнища на О2 при огромна надморска височина и податливостта на някои болести.
Цитираното проучване е част от все по-нарастващия брой опити да се откри по-ясно по какъв начин влияят гените от древността върху човешкото здраве. Учените настояват, че това е огромна крачка напред.
„ Преди 10 години към момента се спореше дали въобще има генетична връзка сред днешните хора и неандерталците “, напомня Аки.
Но единствено преди година проучване на ДНК отпреди хилядолетия получи Нобелова премия.
Досгашните изследвания откриват, че хората, които си лягат и стават рано, нормално се приспособяват по-добре към промени в цикъла нощ/ден.
„ Ако биологичният часовник работи по-бързо, той елементарно може да открие разликите след измененията и да се настройки в сходство с новата конюнктура. Ефектът от това е, че се събуждате по-рано “, споделя генетикът Капра.
Подобна адаптивност към нови условия евентуално е била присъща за географските ширини, на които са живели неандерталците – да вземем за пример по-близо до Северния полюс, където светлината понижава осеаземо съгласно сезона и не толкоз за региона на Африка. След миграцията на Хомо сапиенс и срещите им с неандерталците те евентуално също са развили такива качества.
По-доброто познаване на развиването на геномите може да помогне при лекуването на разнообразни болести в наши дни. Днес живеем в свят на ярки светлини и непрекъснато се взираме в екрани. Това може да изкриви цикъла сън/събуждане, поради което пък е допустимо да се появят редица здравословни проблеми – както физически, по този начин и душевен.
„ В наши дни ние все по-малко оценяваме какъв брой нездравословен може да неправилният цикъл на организма във връзка с светлината и тъмнината “, споделя Капра.
Според него сходни проучвания дават скъпа информация за това по какъв начин хора с разнообразни генетични вариации реагират при смяна в циркадните ритми и надлежно какво би трябвало да вършат, с цел да се приспособяват към изменени условия.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




