Заради какво поверие думата „Макбет” е забранена в театъра
Ако сте се занимавали с спектакъл или имате прочут, който играе на сцена, евентуално знаете, че произнасянето на думата „ Макбет ” в театъра е табу, с изключение на в случаите, когато артистите репетират тъкмо тази пиеса на Шекспир. Според тях, изричането на думата неизбежно притегля неприятния шанс и провокира бедствия. За да избегнат събуждането на проклятието, когато приказват за нещастието артистите избират да споделят „ Пиесата на Барда ” или „ Шотладнската пиеса ”, написа уеб сайтът на канал “History ”. Според националното творчество, историята с неприятния шанс на пиесата стартира от нейното първо слагане, някъде към 1606 година. Тогава един от актьорите, който трябвало да играе Лейди Макбет, ненадейно умрял и Шекспир трябвало да търси негов заместител.
През 17 век при режисура в Амстердам артистът, играещ крал Дънкан, бил погубен от същинска кама на сцената, тъй като по незнайни аргументи не било употребявано бутафорно оръжие.
По сходен метод артистът Харолд Норман, който не вярвал в суеверия, потърпевш откакто бойната сцена в постановката се оказала прекомерно реалистична и той умрял през 1947 година.
Освен това през годините постановките са предизвиквали протести в публиката, каквито са случаите през 1721 година в спектакъл „ Линкълнс ин фийлд” и през 1772 в „ Ковънт гардън”. През 1849 година продължителната омраза сред феновете на английския артист Уилям Чарлс Макреди и на американеца Едуин Форест ескалира конфликти по време на „ Макбет” в нюйоркската опера „ Астор”. В резултат на насилието 22 души са починали, а над 100 са ранени.
Някои хора имат вяра, че Шекспир самичък е заложил проклинание в личната си пиеса, тъй като е употребяват достоверни заклинания в сцената с трите вещици. Според други, пиесата, която е сложена преди повече от 400 години, е напълно обикновено да има моменти на неприятен шанс и механически проблеми. Въпреки това множеството хора на театъра не желаят да рискуват.
Има и вярване какво да се прави, при положение на инцидентно „ изпускане” на неразрешената думичка. Излизате от театъра, завъртате се три пъти, плюете през рамо и или рецитирате имитация от Шекспир или пък казвате една дебела ругатня.
През 17 век при режисура в Амстердам артистът, играещ крал Дънкан, бил погубен от същинска кама на сцената, тъй като по незнайни аргументи не било употребявано бутафорно оръжие.
По сходен метод артистът Харолд Норман, който не вярвал в суеверия, потърпевш откакто бойната сцена в постановката се оказала прекомерно реалистична и той умрял през 1947 година.
Освен това през годините постановките са предизвиквали протести в публиката, каквито са случаите през 1721 година в спектакъл „ Линкълнс ин фийлд” и през 1772 в „ Ковънт гардън”. През 1849 година продължителната омраза сред феновете на английския артист Уилям Чарлс Макреди и на американеца Едуин Форест ескалира конфликти по време на „ Макбет” в нюйоркската опера „ Астор”. В резултат на насилието 22 души са починали, а над 100 са ранени.
Някои хора имат вяра, че Шекспир самичък е заложил проклинание в личната си пиеса, тъй като е употребяват достоверни заклинания в сцената с трите вещици. Според други, пиесата, която е сложена преди повече от 400 години, е напълно обикновено да има моменти на неприятен шанс и механически проблеми. Въпреки това множеството хора на театъра не желаят да рискуват.
Има и вярване какво да се прави, при положение на инцидентно „ изпускане” на неразрешената думичка. Излизате от театъра, завъртате се три пъти, плюете през рамо и или рецитирате имитация от Шекспир или пък казвате една дебела ругатня.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ