Историята на Хипократ
Ако сте решили да прочетете тази публикация, носеща заглавието Историята на Хипократ, евентуално малко ще ви разочароваме, тъй като за нея в действителност се знае прекомерно малко. Тя е забулена от мистичност и се основава на догатки и догадки, а не на потвърдени исторически данни. Все отново ще се опитаме да хвърлим малко светлина върху живота на този човек, прочут и като Баща на медицината.
Хипократ е роден през 460 година прочие Хр. (или към тази година) на остров Кос, гръцки остров, намиращ се напълно покрай познатия ни през днешния ден турски курорт Бодрум. Той израства като част от Асклепиадите. Това е общество от лекари, носещи името на Асклепий, прочут от времето на Омир, които предават медицинските си знания от потомство на потомство, обвързвайки се с клетва това да се случва и отсега нататък.
Първоначалните си медицински знания Хипократ наследява от своя татко, лекарят Хераклит, както и от цялото общество на Асклепиадите. Знае се, че Хипократ доста е пътувал през живота си в търсене на нови медицински знания, както се знае и че има синове, на които ги предава.
По времето, когато е живял Хипократ, са съществували две основни посоки в медицината - школата на остров Кос и школата на остров Книд. Докато школата на остров Книд разглеждала здравословното положение на индивида в скица, Коската школа имала строго самостоятелен метод.
Онова, с което Хипократ съдействал към нейния напредък, е, че той упорствал болесттите на болните да се преглеждат самостоятелно, както и не вярвал на това, че те са породени от зли духове или пък вълшебства. Както се смятало по това време.
Хипократ бил уверен, че нарушеното човешко здраве може да се дължи или на съответни атмосферни въздействия (студено време, прекомерно горещо и т.н.), или да има унаследен темперамент, или да има персонален темперамент, като към персоналния темперамент вземал под внимание най-много с какво се храни болният, дали е подложен на тежък физически труд и така нататък И въпреки да считал медицината за изкуство, с помощта на него тя се отделя като независима просвета.
Хипократ умира към 370 година прочие Хр. в Лариса, оставяйки след себе си към 70 научни труда. Няма през днешния ден по какъв начин да се знае какъв брой от тях са в действителност негови и какъв брой на почитателите му, само че големият му принос към медицината е неоспорим!
Животът е къс, занаятът лишава време, опцията е мимолетна, опитът е подвеждащ, а преценката - сложна. Това е известно изказване на Хипократ, чиято работа оказва върху здравната мисъл, в продължение на повече от 2000 години, въздействие, сравнимо с това, което Аристотел оказва върху философията.
Хипократ става прочут рано. Говори се, че един ден той бил извикан от жителите на град Абдерос в Тракия да се погрижи за философа Демокрит, който се смеел на всичко и бил считан за вманиачен. Хипократ слиза от кораба, намира Демокрит под чинар, покрай поток, заобиколен от книги и животни, които е дисектирал, и по-късно схваща, че смехът на философа, надалеч не е симптом на полуда, е симптом на мъдрост.
Хипократ сред медицината и философията
Връзката на медицината с философията, както се появяват в трактатите на Хипократ, е разнообразна, само че за доста коментатори реакцията против философската медицина се смята за огромната заслуга на Хипократ. В началото изкуството на медицината се счита за част от философията.
Поради тази причина намираме доста философи, измежду които най-известни са Питагор, Емпедокъл и Демокрит, познати в медицината. Но това е Хипократ от Кос, възпитаник на Демокрит - съгласно някои - първият, който заслужава да бъде прочут на поколението - той отделя медицината от философията. От този миг здравното изкуство стартира да се трансформира лека-полека в просвета. Но дано не забравяме, че положителният доктор е и мъдрец.
Какво още би трябвало да знаем за живота на Хипократ? В младостта си, с цел да се освободи от обтегнати фамилни връзки и да задълбочи медицинските си знания, той отпътува за Египет, където лечители са достигнали високо равнище на специализация в медицинско-хирургичната област. Завръщайки се в Кос през 438 година прочие Н. Е., Хипократ е предан на възобновяване на здравното учебно заведение в града, развивайки поредност от усещания, потребни за здравната специалност, като съблюдаване на хигиеничните правила, разговор с пациента в по този начин наречените " инкубационни " стаи или проучване околната среда и въздействието на климата върху хората.
Хипократ има вяра, че тялото би трябвало да се третира като цяло, а освен като поредност от елементи. Той е първият, който тъкмо разказва признаците на болестта, в това число признаците на пневмония, епилепсия при деца.
Във визията на Хипократ лекарят е трябвало да оказва помощ непосредствено на болните, да познава техните привички и, като деликатно изследва телата им, да не се крие зад неразбираеми божествени теории. Той има вяра, че тялото се разболява, когато се появи дисбаланс в четирите субстанции от човешкото тяло: черна жлъчка, жълта жлъчка, кръв и лимфа. Всяко от тези субстанции е директно обвързвано с детайл от Вселената и с атмосферно качество.
Следователно задачата на медицината е да възвърне салдото. Друга идея на Хипократ е, че всяка болест доближава положение на „ рецесия “, след което или регресира, или се утежнява, което в последна сметка води до гибелта на пациента. Той също по този начин твърди, че човешкото тяло има силата да лекува или да възвръща салдото сред четирите настроения, което изисква отмора, здравословна диета, чист въздух и добра хигиена.
Хипократ е първият, който характеризира заболяванията като остри, хронични, ендемични и епидемиологични. Той включи редица нови медицински термини, в това число рецидив, рецесия, разрешаване и обостряне.
Хипократовият корпус, с които е прочут Хипократ, е сбирка от над 60 произведения, макар че някои от тях в действителност са написани от негови възпитаници.
Хипократ е първият документиран гръден хирург и откритията му са към момента годни.
Той обръщал огромно внимание на почистването на пациента и употребявал вода и вино за разчистване на раните. Най-важното достижение на Школата на Хипократ обаче е, че то е предиздвикало лекарите да водят явен доклад за наблюденията и методите за всеки пациент, с концепцията, че тези записи могат да бъдат потребни за бъдещите генерации.
По този метод той слага основите на клиничната медицина. След няколко наблюдения той има вяра, че заболяванията могат да бъдат тясно свързани със фамилното завещание, естествената среда, метода на живот и питателните привички.
Неговите клинични способи се употребяват до седемнадесети век, когато медицината стартира да се развива още веднъж като просвета. Освен съвременен мироглед за медицината, учреден на деликатно наблюдаване на пациента и неговата среда, Хипократ дава изчерпателен честен урок посредством текст, прочут като Хипократовата клетва. Въпреки че някои модерни откриватели спорят дали този труд е написан в действителност от Хипократ, или по-скоро от негови почитатели, едно е несъмнено - той има огромна мощ.
В Хипократовата клетва са изброени моралните правила, които всеки доктор би трябвало да съблюдава при практикуване на специалността си:
- задължението да съобщи добитите познания на възпитаници и студенти, положили една и съща клетва, с цел да разреши на медицината да прогресира;
- задължението да прави всичко допустимо да се излекува всеки пациент;
- възбрана за приложимост на субстанции и лекувания, които могат да навредят на пациента;
- съблюдаване на професионална загадка: лекарят може да не разкрива на друго лице какво е чул или видял, до момента в който е посещавал пациента.
Мъдри мисли от Хипократ
- Както стана ясно, Хипократ е човек, който е извънредно умен. Той е пътувал, чел и практикувал доста. На това изискуем и записани негови мъдрости, които постоянно ще са настоящи. Ето някои от тях;
- Душата е идентична при всички живи същества, макар че тялото на всяко е различно;
- Природните сили в нас са същинските лечители на болести;
- Ако можехме да дадем на всеки човек нужното количество храна и извършения, не прекомерно малко и не прекалено много, щяхме да намерим най-безопасния път към здравето;
- Лекарят би трябвало да може да каже на предшествениците, да знае сегашното и да предсказва бъдещето - би трябвало да посредничи за тези неща и да има два специфични обекта предвид на заболяването, а точно да прави положително или да не вреди.
