За романтиците и футбола
„ Ако сте футболен романтик, ще желаете Меси да стане международен първенец, тъй като той е най-забележителният футболист за последното десетилетие. На 35 години към момента показва изключителните си качества. ”
Това са думи на немския селекционер Ханзи Флик преди финала на катарския Мондиал. “Маншафтът ” може и да се провали, само че това не значи, че футболът не им е явен на германците. И животът.
Доста романтици очевидно са останали на планетата, освен в Аржентина и измежду почитателите на “Барселона ”. В моя квартал имаше заря след победната дузпа.
Лео Меси най-накрая завоюва Световното и като че ли към този момент в действителност няма подозрение в неговото непреходно великолепие, още повече по метода, по който го направи. Беше водач на аржентинците, бори се като лъв, вкара паметни голове и даде не по-малко паметни пасове. В някои мачове игра като в най-хубавите си дни, когато дирижираше освен Барса, а и целият клубен футбол.
И какво в този момент? Меси ли е най-великият в историята - “романтично ” по този начин? Нареди ли се до Диего Марадона, изпревари ли го?
Нека почнем от там, че и без международната купа Лео би бил огромен, доста огромен, измежду най-големите най-малко на нашето време. Визитката му приказва сама. И доста по-важни неща от нея - милионите деца, които почват да ритат топка поради него, този ореол, магията, караща толкоз доста хора да поставят екипа с 10 и неговото име на гърба. Което води и до промишленост към него.
Йохан Кройф, леки му висини, не стана международен отличник, само че никой не може да се усъмни в неговата непреходна класа и принос за… футболната романтика.
И въпреки всичко, международната купа - и още веднъж, методът, по който бе взета, вкарват Лео в друга лига. За богоизбрани. И тук някъде идват същинското чудо и образеца, тъй като пътят е значим, а не толкоз крайната цел, както гласи една цяла философия.
Представянето с Аржентина дълги години бе слабото място на гения. Нещо, за което съперниците го “кълвяха ”, а почитателите му не обичаха да приказват доста.
Световните шампионати си остават най-бляскавата сцена на футбола, а до Катар той не можеше да се похвали с нещо извънредно. В Южна Африка през 2010 година беше млад и се срина под тежестта на упованията. През 2014 година Аржентина стигна до финала, загуби с продължения, а Меси стана Футболист №1. Ала последното се случи по-скоро поради това, че Германия беше на първо място огромен тим, а не толкоз общ брой от характерности, колкото и да преливаше от гений. Въпросната премия май му завоюва повече врагове, в сравнение с последователи. Нито един мач от бразилския Мондиал не остана запомнен като “мача на Меси ”.
Лео беше като загубен в Русия, “албиселесте ” отпадна още на осминафинал. Във всичките тези години една от двете огромни латиноамерикански сили не успяваше да завоюва Копа Америка (Европейското на Южна Америка, както споделяше един футболен стратег). Изписаха се куп разбори и цели теории за какво Меси грееше блестящо в “Барселона ”, а в Аржентина мъждукаше. Все тимът трябваше да се нагажда към него и това все не ставаше.
Не щеш ли, един млад треньор и адаш на “десетката ” - Лионел Скалони, почнал със статута “временен ” след фиаското по съветските терени, откри път към сърцето и главата на идола. Началото бе мъчно и Аржентина като че ли продължи да затъва, само че във футболната федерация на страната в този момент евентуално предостатъчно си намигат задето няколко пъти застанаха зад Скалони и не го уволниха.
През предходната година Аржентина най-сетне завоюва Копа Америка и то против Бразилия на финала. В Бразилия. Още тогава пролича, че от плещите на Лео Меси падна огромна тежест. Преди Катар 2022 се заприказва по какъв начин плеймейкърът е подготвен да извърви пътя на Мондиал до дъно, тъй като е благополучен и освободен душевен.
Срещу Саудитска Арабия обаче Меси още веднъж изглеждаше загубен, лутащ се. И се случи нещо, което сме гледали неведнъж - аржентинската преса го разпъна. Дойде мачът с Мексико, в който Меси сподели, че може да се бори. Не му потегли играта, грешеше пасовете, дрибълът не се получаваше… Докато вкара следващия си брилянтен гол и по-късно във всеки мач беше най-хубавият на това Световно.
Освен с талантливост, трябваше да си проправя път с темперамент, “с нож сред зъбите ” и като доста по-отборен състезател. Не мина без типично аржентински изяви - обиди и провокации към противници (Нидерландия), журналисти… “Харесва ми този нов и неприятен Меси, разяснява някогашният му съотборник Пабло Сабалета. - Напомня ми на Диего Марадона. ”
Е, в случай че късането с имиджа на положително момче е оказал помощ за постигането на огромната фантазия, можем да му извиним. Не бяха приятни за гледане разменените реплики с Луис ван Гаал и някои нецензурни думи, само че никой не е единствено ангел (освен, несъмнено, Анхел ди Мария за едни 60-ина минути на финала). Най-малкото съотборниците на Лео видяха, че той е подготвен да се бори дружно с тях - до дъно и типично по аржентински. Което сигурно е оказало въздействие.
Та на въпроса от началото - къде застава Меси в историята, той ли е най-великият? Такова генерализиране не е обективно и заслужено, тъй като няма по какъв начин да се съпоставят разнообразни столетия във футбола. Нека приемем различен метод - Пеле е най-великият на 60-те години, Йохан Кройф на 70-те, Диего Марадона на 80-те, Зинедин Зидан на 90-те, бразилският Роналдо на идващото десетилетие (със поддържания и на двамата) и по-късно е Лео Меси. Вече 15-ина години.
Което ни води към един към този момент решен спор - Лионел Меси или Кристиано Роналдо. Окончателно решен, тъй като и преди Катар 2022 бе ясно кой е по-полезният за тимовете, в които играе. По-креативният, по-комплексният. Не е въпросът единствено кой какъв брой е играл и какъв брой гола е вкарал. Докато аржентинецът водеше гладиаторски борби за фантазията си, португалецът се изявяваше като себична примадона с безчет прищевки. То не бяха скалъпени пиарски изявленията пред английския аналог на българска водеща на “лайфстайлно ” предаване, редене на трансфер, овакантяване на тим, пререкания с треньори, прищявки, отводи, демонстрации…
Но най-после си видя кой-кой е в залеза на две фантастични кариери. А този път футболът победи бизнеса, а доказателство за това е епохалният край, в който на 35 години Лео Меси бе основен воин. В един миг бележеше или подаваше майсторски, а в различен чистеше топката в корнер с… глава.
Честито на Лео Меси и Аржентина - едната от двете най-футболни страни в света. В нея обичаната игра е метод на живот, с всичко което има в него - обич, ненавист, фанатизъм, война, необуздани пристрастености, възходи, падения и… романтика.
Още по темата
Това са думи на немския селекционер Ханзи Флик преди финала на катарския Мондиал. “Маншафтът ” може и да се провали, само че това не значи, че футболът не им е явен на германците. И животът.
Доста романтици очевидно са останали на планетата, освен в Аржентина и измежду почитателите на “Барселона ”. В моя квартал имаше заря след победната дузпа.
Лео Меси най-накрая завоюва Световното и като че ли към този момент в действителност няма подозрение в неговото непреходно великолепие, още повече по метода, по който го направи. Беше водач на аржентинците, бори се като лъв, вкара паметни голове и даде не по-малко паметни пасове. В някои мачове игра като в най-хубавите си дни, когато дирижираше освен Барса, а и целият клубен футбол.
И какво в този момент? Меси ли е най-великият в историята - “романтично ” по този начин? Нареди ли се до Диего Марадона, изпревари ли го?
Нека почнем от там, че и без международната купа Лео би бил огромен, доста огромен, измежду най-големите най-малко на нашето време. Визитката му приказва сама. И доста по-важни неща от нея - милионите деца, които почват да ритат топка поради него, този ореол, магията, караща толкоз доста хора да поставят екипа с 10 и неговото име на гърба. Което води и до промишленост към него.
Йохан Кройф, леки му висини, не стана международен отличник, само че никой не може да се усъмни в неговата непреходна класа и принос за… футболната романтика.
И въпреки всичко, международната купа - и още веднъж, методът, по който бе взета, вкарват Лео в друга лига. За богоизбрани. И тук някъде идват същинското чудо и образеца, тъй като пътят е значим, а не толкоз крайната цел, както гласи една цяла философия.
Представянето с Аржентина дълги години бе слабото място на гения. Нещо, за което съперниците го “кълвяха ”, а почитателите му не обичаха да приказват доста.
Световните шампионати си остават най-бляскавата сцена на футбола, а до Катар той не можеше да се похвали с нещо извънредно. В Южна Африка през 2010 година беше млад и се срина под тежестта на упованията. През 2014 година Аржентина стигна до финала, загуби с продължения, а Меси стана Футболист №1. Ала последното се случи по-скоро поради това, че Германия беше на първо място огромен тим, а не толкоз общ брой от характерности, колкото и да преливаше от гений. Въпросната премия май му завоюва повече врагове, в сравнение с последователи. Нито един мач от бразилския Мондиал не остана запомнен като “мача на Меси ”.
Лео беше като загубен в Русия, “албиселесте ” отпадна още на осминафинал. Във всичките тези години една от двете огромни латиноамерикански сили не успяваше да завоюва Копа Америка (Европейското на Южна Америка, както споделяше един футболен стратег). Изписаха се куп разбори и цели теории за какво Меси грееше блестящо в “Барселона ”, а в Аржентина мъждукаше. Все тимът трябваше да се нагажда към него и това все не ставаше.
Не щеш ли, един млад треньор и адаш на “десетката ” - Лионел Скалони, почнал със статута “временен ” след фиаското по съветските терени, откри път към сърцето и главата на идола. Началото бе мъчно и Аржентина като че ли продължи да затъва, само че във футболната федерация на страната в този момент евентуално предостатъчно си намигат задето няколко пъти застанаха зад Скалони и не го уволниха.
През предходната година Аржентина най-сетне завоюва Копа Америка и то против Бразилия на финала. В Бразилия. Още тогава пролича, че от плещите на Лео Меси падна огромна тежест. Преди Катар 2022 се заприказва по какъв начин плеймейкърът е подготвен да извърви пътя на Мондиал до дъно, тъй като е благополучен и освободен душевен.
Срещу Саудитска Арабия обаче Меси още веднъж изглеждаше загубен, лутащ се. И се случи нещо, което сме гледали неведнъж - аржентинската преса го разпъна. Дойде мачът с Мексико, в който Меси сподели, че може да се бори. Не му потегли играта, грешеше пасовете, дрибълът не се получаваше… Докато вкара следващия си брилянтен гол и по-късно във всеки мач беше най-хубавият на това Световно.
Освен с талантливост, трябваше да си проправя път с темперамент, “с нож сред зъбите ” и като доста по-отборен състезател. Не мина без типично аржентински изяви - обиди и провокации към противници (Нидерландия), журналисти… “Харесва ми този нов и неприятен Меси, разяснява някогашният му съотборник Пабло Сабалета. - Напомня ми на Диего Марадона. ”
Е, в случай че късането с имиджа на положително момче е оказал помощ за постигането на огромната фантазия, можем да му извиним. Не бяха приятни за гледане разменените реплики с Луис ван Гаал и някои нецензурни думи, само че никой не е единствено ангел (освен, несъмнено, Анхел ди Мария за едни 60-ина минути на финала). Най-малкото съотборниците на Лео видяха, че той е подготвен да се бори дружно с тях - до дъно и типично по аржентински. Което сигурно е оказало въздействие.
Та на въпроса от началото - къде застава Меси в историята, той ли е най-великият? Такова генерализиране не е обективно и заслужено, тъй като няма по какъв начин да се съпоставят разнообразни столетия във футбола. Нека приемем различен метод - Пеле е най-великият на 60-те години, Йохан Кройф на 70-те, Диего Марадона на 80-те, Зинедин Зидан на 90-те, бразилският Роналдо на идващото десетилетие (със поддържания и на двамата) и по-късно е Лео Меси. Вече 15-ина години.
Което ни води към един към този момент решен спор - Лионел Меси или Кристиано Роналдо. Окончателно решен, тъй като и преди Катар 2022 бе ясно кой е по-полезният за тимовете, в които играе. По-креативният, по-комплексният. Не е въпросът единствено кой какъв брой е играл и какъв брой гола е вкарал. Докато аржентинецът водеше гладиаторски борби за фантазията си, португалецът се изявяваше като себична примадона с безчет прищевки. То не бяха скалъпени пиарски изявленията пред английския аналог на българска водеща на “лайфстайлно ” предаване, редене на трансфер, овакантяване на тим, пререкания с треньори, прищявки, отводи, демонстрации…
Но най-после си видя кой-кой е в залеза на две фантастични кариери. А този път футболът победи бизнеса, а доказателство за това е епохалният край, в който на 35 години Лео Меси бе основен воин. В един миг бележеше или подаваше майсторски, а в различен чистеше топката в корнер с… глава.
Честито на Лео Меси и Аржентина - едната от двете най-футболни страни в света. В нея обичаната игра е метод на живот, с всичко което има в него - обич, ненавист, фанатизъм, война, необуздани пристрастености, възходи, падения и… романтика.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ