НАТО предизвиква Пекин. Отговорът на Китай е неочакван
Ако сте една от двете суперсили в света и получите ясно и съответно предизвикателство от другата, всъщност опасност за съществуването ви, по какъв начин ще отговорите? Китай направи това по непредвиден и доста китайски метод. Нещо от типа: не се знае кой от нас е по-силен, само че ние сме по-умни и по тази причина ще победим.
Говорим за случилото се на неотдавнашната среща на високо ниво НАТО във Вашингтон. И за завършилия в четвъртък „ трети пленум ” на Централен комитет на КПК, който беше разгласен авансово от съвсем всички международни медии като съдбоносно събитие за целия свят, освен за Китай.
Западняците, припомняме, за първи път сложиха Пекин пред Москва, като във финалната декларация оповестиха, че азиатската мощ „ оспорва ползите, сигурността и полезностите на НАТО “ и обрисуваха няколко ограничения за унищожаване на тази „ опасност “. Ясно е, че китайските дипломати откриха думите да отговорят. Но международната експертна общественост очакваше различен отговор, т.е. резултатите от същия този пленум - третият след партийния конгрес и обичайно отдаден на стопанската система. Факт е, че думите са си думи, само че съответните стъпки са по-сериозни.
Някой може би е чакал китайската стопанска система да бъде трансферирана на военна основа, с национализация на всичко, което можете да си визиите и съсредоточаване на напъните върху отблъскването на военната опасност и впрочем.? Факт е, че преди този момент в продължение на месеци се водеше осведомителна война към концепцията „ Китай се забавя и умира “. Те умират както поради безумните тригодишни карантини във връзка с вируса, по този начин и тъй като тъкмо през този интервал се ускори икономическата война на Съединени американски щати против световен съперник с тотално ограничение на всевъзможен високотехнологичен експорт от Китай към западните страни.
Тук би трябвало да се каже, че както срещата на върха на НАТО, по този начин и пленумът в Пекин са единствено скорошни епизоди от битката за международно водачество и тази битка стартира още през 2018 година, с първите ограничавания на администрацията на Доналд Тръмп против информационните системи на съперника. И от този момент светът следи всеки подробност от тази ескалираща борба. Това, което е ясно: съществуването на съвсем всички страни зависи от това. Няма значение коя е първата стопанска система и коя е втората (отговорът зависи от системата за преброяване), значимото е, че всяка от тях съставлява почти 18% от международния Брутният вътрешен продукт. И по тази причина даже видимо чисто вътрешни ограничения върху стопанската система, в Китай или Съединени американски щати, засягат безусловно всички. Важно е.
И още по-важното е, че през днешния ден всяка от противоборстващите страни предлага своя лична, към този момент ясно открита идеология за това по какъв начин би трябвало да бъде построен утрешният свят. Нещо повече, всяка страна работи интензивно, с цел да подсигурява, че нейната идеология, нейната визия за бъдещето печелят.
Колко съществени са желанията и залозите: не може да бъдат по-сериозни. Атакуващата страна – Съединени американски щати – счита, че тук не става въпрос кой е първи или втори, а за систематична рецесия на целия американски план. И това е правилно, и тази истина се отнася освен до колапса и деградацията на политическата система, до борбата сред двете половини на обществото и всичко останало. Факт е, че упоменатите 18% от международния Брутният вътрешен продукт са разнообразни като качество сред двете сили. Един свеж образец: неотдавна научихме, че Русия влезе в челната десетка на страните с остатък във външнотърговския си баланс. Лидер в тази десетка - т.е. в света - е първата мощ по размер на външната търговия Китай. И тук Съединени американски щати не са втори или трети, те също са първи, само че в напълно различен лист - страни, които търгуват с недостиг. Е, дано не забравяме кой е първият производител в света (на артикули, не на услуги) и доста повече.
Отговор на въпроса „ какво би трябвало да направи Америка “ през днешния ден дава да вземем за пример Джей Ди Ванс, претендентът за вицепрезидент на Тръмп. Неговата рецепта за тактика е да отърве Съединени американски щати от украинската рецесия и европейските каузи и да се концентрира върху оказването на напън върху Китай, в това число военно (с помощта на Тайван), в противоположен случай Америка няма да може да възвърне своето индустриално и софтуерно преимущество. Вярно е, че Ванс единствено повтаря като папагал казаното преди него от години от цялата републиканска половина на страната, до момента в който демократите на думи и каузи са разводнена версия на същата теория. Това е елементарна теория: с цел да спасим Съединените щати, би трябвало да смажем Китай. Икономически, политически, каквото и да е. Разположете всички в западния съюз за тази битка и принудете даже тези, които не са част от него, да се причислят към него. Това е задача, която ще продължи десетилетия, изискваща цялостна готовност на всички сили на нацията, а и освен на нея.
А в този момент по отношение на китайския отговор на това предизвикателство. Всичко тук е тънко и изисква, както постоянно, декодиране. Да отбележим, че затвореният за обществеността „ трети пленум “ въобще не направи грандиозни изказвания, а в заключителния документ единствено се удостовери продължаването на стартирания преди месеци курс. Но още преди пленума китайската експертна общественост се опита да изясни значимостта на събитието.
Първо: никакви мобилизации и национализации, никаква военна стопанска система на правилото на затворения лагер, няма да има „ назад към Мао Цзедун “. Утвърждава се политиката за поддръжка на частния бизнес и възкръсване на частната самодейност. След това, от чисто вътрешен въпрос, фискалната система ще се промени, с цел да попречи на провинциалните държавни управления да задлъжняват. Но третото и най-важно нещо е, че китайското управление удостоверява, че вижда своя съвършен свят по тъкмо противоположния метод, в сравнение с Съединени американски щати. И ще го построи. Но това към този момент не са техни вътрешни работи, а и наши.
Американската версия на международната стопанска система, а с нея и политиката, допуска същия обсаден лагер за Съединените щати и техните съдружници. В този лагер решенията се вземат не въз основа на тяхната рентабилност, а за да не позволен Китай (разбира се, Русия и доста други) на своите пазари. Тоест, този лагер би трябвало да завоюва конкуренция с други, въз основа на политическа и идеологическа целенасоченост.
И Китай, сходно на Русия, приказва за отвореността на света. И тук има едно идеологическо изобретение, което е към този момент от няколко месеца, само че „ третият пленум ” го одобри съществено. Мисълта е следната: Китай направи исторически скок от „ спокойно общуване “ към свят на „ обща орис “. Нека прибавим: ние всички на тази планета също направихме подобен скок, най-малко по този начин вижда обстановката китайското управление.
Няма значение кой пръв измисли правилото на мирното взаимно битие - националният комисар на външните работи Георгий Чичерин през 1922 година или Мао Цзедун, договарящ с Индия през 1954 година Важното е, че в предишното е било допустимо да се приказва за две или даже повече стопански системи, които повече или по-малко могат да живеят живота си зад сляпа ограда, близо или отворени една към друга, да водят идеологически полемики, да се състезават в технологиите и всичко... Но в този момент стопанската система не е същата, тя може да работи обикновено единствено при оптималната отвореност на пазарите. Защото даже пазар от милиард и половина души (Индия, Китай) към този момент не е подобаващ за доста нови артикули и услуги - той би трябвало да бъде по-голям.
Светът на общата орис е свят, който търгува намерено по едни и същи правила за всички и без наказания, като в същото време е многополюсен, т.е. зачитащ разликите на цивилизациите и политическите системи, където никой не се заплашва един различен. Всъщност това е нашият свят и китайската идея за „ обща орис “ тук-там е безусловно сходна на съветските документи за външна политика. Което не е изненадващо.
И последващият ход на събитията ще бъде неочакван, когато западният блок и останалият свят ще основат всеки своя лична обща или частна орис. И това съревнование ще продължи повече от една година.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9198Георги Стамболиев: Насилието над истината е последното леговище на неудачникаАлтернативен Поглед22211Татяна Дончева за консолидацията на Българска социалистическа партия и " ЛЕВИЦАТА! " Алтернативен Поглед70437Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към РусияАлтернативен Поглед34838Проф. Дарина Григорова за годишнината от убийството на Николай II и неговото семействоАлтернативен Поглед15535Димитър Гърдев: Политическите земетресения у нас - привършване на изборната ни системаАлтернативен Поглед160551Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед86255Проф. Николай Витанов: Целта на руснаците е да унищожат живата мощ на Украйна, тъй като слабата им точка е тамАлтернативен Поглед70437 Източник: pogled.info
Говорим за случилото се на неотдавнашната среща на високо ниво НАТО във Вашингтон. И за завършилия в четвъртък „ трети пленум ” на Централен комитет на КПК, който беше разгласен авансово от съвсем всички международни медии като съдбоносно събитие за целия свят, освен за Китай.
Западняците, припомняме, за първи път сложиха Пекин пред Москва, като във финалната декларация оповестиха, че азиатската мощ „ оспорва ползите, сигурността и полезностите на НАТО “ и обрисуваха няколко ограничения за унищожаване на тази „ опасност “. Ясно е, че китайските дипломати откриха думите да отговорят. Но международната експертна общественост очакваше различен отговор, т.е. резултатите от същия този пленум - третият след партийния конгрес и обичайно отдаден на стопанската система. Факт е, че думите са си думи, само че съответните стъпки са по-сериозни.
Някой може би е чакал китайската стопанска система да бъде трансферирана на военна основа, с национализация на всичко, което можете да си визиите и съсредоточаване на напъните върху отблъскването на военната опасност и впрочем.? Факт е, че преди този момент в продължение на месеци се водеше осведомителна война към концепцията „ Китай се забавя и умира “. Те умират както поради безумните тригодишни карантини във връзка с вируса, по този начин и тъй като тъкмо през този интервал се ускори икономическата война на Съединени американски щати против световен съперник с тотално ограничение на всевъзможен високотехнологичен експорт от Китай към западните страни.
Тук би трябвало да се каже, че както срещата на върха на НАТО, по този начин и пленумът в Пекин са единствено скорошни епизоди от битката за международно водачество и тази битка стартира още през 2018 година, с първите ограничавания на администрацията на Доналд Тръмп против информационните системи на съперника. И от този момент светът следи всеки подробност от тази ескалираща борба. Това, което е ясно: съществуването на съвсем всички страни зависи от това. Няма значение коя е първата стопанска система и коя е втората (отговорът зависи от системата за преброяване), значимото е, че всяка от тях съставлява почти 18% от международния Брутният вътрешен продукт. И по тази причина даже видимо чисто вътрешни ограничения върху стопанската система, в Китай или Съединени американски щати, засягат безусловно всички. Важно е.
И още по-важното е, че през днешния ден всяка от противоборстващите страни предлага своя лична, към този момент ясно открита идеология за това по какъв начин би трябвало да бъде построен утрешният свят. Нещо повече, всяка страна работи интензивно, с цел да подсигурява, че нейната идеология, нейната визия за бъдещето печелят.
Колко съществени са желанията и залозите: не може да бъдат по-сериозни. Атакуващата страна – Съединени американски щати – счита, че тук не става въпрос кой е първи или втори, а за систематична рецесия на целия американски план. И това е правилно, и тази истина се отнася освен до колапса и деградацията на политическата система, до борбата сред двете половини на обществото и всичко останало. Факт е, че упоменатите 18% от международния Брутният вътрешен продукт са разнообразни като качество сред двете сили. Един свеж образец: неотдавна научихме, че Русия влезе в челната десетка на страните с остатък във външнотърговския си баланс. Лидер в тази десетка - т.е. в света - е първата мощ по размер на външната търговия Китай. И тук Съединени американски щати не са втори или трети, те също са първи, само че в напълно различен лист - страни, които търгуват с недостиг. Е, дано не забравяме кой е първият производител в света (на артикули, не на услуги) и доста повече.
Отговор на въпроса „ какво би трябвало да направи Америка “ през днешния ден дава да вземем за пример Джей Ди Ванс, претендентът за вицепрезидент на Тръмп. Неговата рецепта за тактика е да отърве Съединени американски щати от украинската рецесия и европейските каузи и да се концентрира върху оказването на напън върху Китай, в това число военно (с помощта на Тайван), в противоположен случай Америка няма да може да възвърне своето индустриално и софтуерно преимущество. Вярно е, че Ванс единствено повтаря като папагал казаното преди него от години от цялата републиканска половина на страната, до момента в който демократите на думи и каузи са разводнена версия на същата теория. Това е елементарна теория: с цел да спасим Съединените щати, би трябвало да смажем Китай. Икономически, политически, каквото и да е. Разположете всички в западния съюз за тази битка и принудете даже тези, които не са част от него, да се причислят към него. Това е задача, която ще продължи десетилетия, изискваща цялостна готовност на всички сили на нацията, а и освен на нея.
А в този момент по отношение на китайския отговор на това предизвикателство. Всичко тук е тънко и изисква, както постоянно, декодиране. Да отбележим, че затвореният за обществеността „ трети пленум “ въобще не направи грандиозни изказвания, а в заключителния документ единствено се удостовери продължаването на стартирания преди месеци курс. Но още преди пленума китайската експертна общественост се опита да изясни значимостта на събитието.
Първо: никакви мобилизации и национализации, никаква военна стопанска система на правилото на затворения лагер, няма да има „ назад към Мао Цзедун “. Утвърждава се политиката за поддръжка на частния бизнес и възкръсване на частната самодейност. След това, от чисто вътрешен въпрос, фискалната система ще се промени, с цел да попречи на провинциалните държавни управления да задлъжняват. Но третото и най-важно нещо е, че китайското управление удостоверява, че вижда своя съвършен свят по тъкмо противоположния метод, в сравнение с Съединени американски щати. И ще го построи. Но това към този момент не са техни вътрешни работи, а и наши.
Американската версия на международната стопанска система, а с нея и политиката, допуска същия обсаден лагер за Съединените щати и техните съдружници. В този лагер решенията се вземат не въз основа на тяхната рентабилност, а за да не позволен Китай (разбира се, Русия и доста други) на своите пазари. Тоест, този лагер би трябвало да завоюва конкуренция с други, въз основа на политическа и идеологическа целенасоченост.
И Китай, сходно на Русия, приказва за отвореността на света. И тук има едно идеологическо изобретение, което е към този момент от няколко месеца, само че „ третият пленум ” го одобри съществено. Мисълта е следната: Китай направи исторически скок от „ спокойно общуване “ към свят на „ обща орис “. Нека прибавим: ние всички на тази планета също направихме подобен скок, най-малко по този начин вижда обстановката китайското управление.
Няма значение кой пръв измисли правилото на мирното взаимно битие - националният комисар на външните работи Георгий Чичерин през 1922 година или Мао Цзедун, договарящ с Индия през 1954 година Важното е, че в предишното е било допустимо да се приказва за две или даже повече стопански системи, които повече или по-малко могат да живеят живота си зад сляпа ограда, близо или отворени една към друга, да водят идеологически полемики, да се състезават в технологиите и всичко... Но в този момент стопанската система не е същата, тя може да работи обикновено единствено при оптималната отвореност на пазарите. Защото даже пазар от милиард и половина души (Индия, Китай) към този момент не е подобаващ за доста нови артикули и услуги - той би трябвало да бъде по-голям.
Светът на общата орис е свят, който търгува намерено по едни и същи правила за всички и без наказания, като в същото време е многополюсен, т.е. зачитащ разликите на цивилизациите и политическите системи, където никой не се заплашва един различен. Всъщност това е нашият свят и китайската идея за „ обща орис “ тук-там е безусловно сходна на съветските документи за външна политика. Което не е изненадващо.
И последващият ход на събитията ще бъде неочакван, когато западният блок и останалият свят ще основат всеки своя лична обща или частна орис. И това съревнование ще продължи повече от една година.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9198Георги Стамболиев: Насилието над истината е последното леговище на неудачникаАлтернативен Поглед22211Татяна Дончева за консолидацията на Българска социалистическа партия и " ЛЕВИЦАТА! " Алтернативен Поглед70437Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към РусияАлтернативен Поглед34838Проф. Дарина Григорова за годишнината от убийството на Николай II и неговото семействоАлтернативен Поглед15535Димитър Гърдев: Политическите земетресения у нас - привършване на изборната ни системаАлтернативен Поглед160551Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед86255Проф. Николай Витанов: Целта на руснаците е да унищожат живата мощ на Украйна, тъй като слабата им точка е тамАлтернативен Поглед70437 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ