Ако сравним ситуацията в сектора сега - 2 десетилетия след

...
Ако сравним ситуацията в сектора сега - 2 десетилетия след
Коментари Харесай

Иван Иванов: Няма регулаторни препятствия или проблеми за търговия с втечнен природен газ в България


Ако съпоставим обстановката в бранша в този момент - 2 десетилетия след началото на третото хилядолетие - със обстановката в 80-те години, ще отбележим, че има извънредно мощно развиване на софтуерни решения, които трансформират радикално производството, преноса и търговията с природния газ. Това разяснява в изявлението си по време на конференцията за LNG извършена в София в последните дни на април ръководителят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов.

Производството по причина, че шистовата гражданска война в Съединени американски щати разреши безусловно в границите на към 30 години от началото на добива на природен газ от шисти, разреши Съединени американски щати да станат най-големия производител на природен газ в света, нещо, което никой не можеше да го повярва преди няколко десетилетия. От друга страна технологията на втечняване на природния газ и преносът на полутечен природен газ разреши да се доближава, природният газ да доближава, до което и да е кътче на земята, даже там, където в никакъв случай нито се е мислело, нито са се осъществили тръбопроводи, газопроводи за доставка на природен газ.

Тази изменена картина дава своето отражение по избран метод в европейския район, балканския и в България в това число. Преди да поговоря за ролята на регулатора, въпреки всичко би трябвало да се знае върху какво стъпваме сега. Има 5 фактора, които дефинират положението в бранша природен газ в България сега.

На първо място, ние имаме един единствен външен снабдител на природен газ, на второ място България сега на практика не разполага с локални източници на природен газ. Тези, които бяха употребявани в последното десетилетие, са на практика изчерпани. Все още, без значение от оптимизма, който храним за проучванията в дълбоките води на Черно море, ние сме надалеч - както от дефинитивни резултати, по този начин и още повече от индустриално произвеждане на природен газ от Черно море. На трето място, България продължава да няма настоящ интерконектор в южно направление, като тук изключвам Кулата – Сидирокастро, който в действителност работи повече в един зависещ режим, а не може да бъде употребен пълноценно, както би трябвало да се употребява интерконектора IGB Комотини-Стара Загора тогава, когато той стартира да действа.

Четвърто, което също по този начин е значимо, че като резултат от първите три фактора, в бранша природен газ няма конкуренция, а конкуренцията, както се знае във всяко съвременно общество, ражда по-добро качество на услугите и по-стабилни или търпими цени, тъй като там, където има монополизъм, има деформиране на пазара и сили, които неведнъж са в ущърб на потребителите.

На пето място би трябвало да отбележа, че значителен минус на положението сега на бранша природен газ е събитието, че в България потреблението на природен газ е относително ниско, тъй като когато има монополизъм, има липса на сигурност в доставките и на тези, които са го не запомнили, желая да напомня, че в продължение на 16 дни, от 6 до 22 януари 2009 година, България беше лишена от доставки на природен газ, което по оценка на тогавашния министър на стопанската система, енергетиката и туризма Петър Димитров, докара до 500 милиона лв. загуби единствено за българската промишленост - не приказвам за бита, нито за публичните институции и здания. Това са 250 милиона евро, явно това е неприятен сигнал за огромни вложители, които желаят да употребяват природния газ като гориво, някои други, които желаят да употребяват природния газ като суровина. Всеки вложител търси непоклатимост на доставките на своите енергийни запаси.

Резултатът от всичко това е, че според методиката, създадена от Европейската комисия, има един индикатор, който се споделя „ n-1” и който дефинира дали в една страна могат да бъдат обезпечени доставки на природен газ за потребителите при положение на пикопотребление и спиране на главния снабдител на природен газ. Изискването е този индикатор да бъде над 100 %. България и уви, доста малко други страни са под 50 %, България напълно до скоро беше на 32 %, което в действителност е неприемливо за страна, член на Европейски Съюз, която в действителност има ясни и точни индикатори, които се стремим да осъществим.

Когато приказваме за либерализацията, която би трябвало да настъпи и всичко, което би трябвало да съпътства тази либерализация, въпреки всичко дано кажем, че публичният снабдител Булгаргаз има дълготраен контракт с Газпром Експорт до 2022 година, което значи, че ние би трябвало да търсим първите детайли на либерализацията в посока на по-нататъшно развиване на газопреносната мрежа с оглед набиране на нови, на първо място бизнес и икономически консуматори, в направленията, които са в 10-годишния проект на Булгартрансгаз, а точно Банско, Разлог, Козлодуй, Свищов, Никопол, Панагюрище, Пирдоп, тъй като в по-голямата част от тези нови посоки фактически има огромни икономически обекти, които са евентуални консуматори на огромни количества природен газ, което би трябвало обаче да бъде обвързано с пазаруването на природен газ от борса от свободен пазар. В това отношение на първо място ще кажа, че България в действителност в тази година последователно организира стъпки, които би трябвало да доведат до постепенна либерализация. Както сподели министър Петкова, беше основано сдружение, което би трябвало да бъде оператор на платформата за търговия на несъответствия и включително в следствие най-много - търговия на природен газ. Платформата значително подхожда на платформата в Австрия в газовия хъб Баумгартен, само че в последна сметка, когато тя бъде показана от Булгартрансгаз, точно енергийният регулатор би трябвало да я утвърди, като се направи щателна инспекция, че дава отговор напълно на регламентите и директивите на Европейския съюз.

На второ място, чисто юридически изтекоха 5-те години на краткотрайни ограничения, които бяха позволени от регламента на Европейски Съюз във връзка на това, че както България, по този начин и прилежащите страни, приказвам за Гърция и Румъния, нямат ликвиден пазар на природен газ. Временните ограничения изтекоха на 15 април. КЕВР - в нея към този момент са готови измененията, които би трябвало да бъдат направени в разпоредбите за търговия, в разпоредбите за балансиране и в методиката за установяване на дневната такса за дисбаланс, както и за неутралността при балансиране. Те ще бъдат признати още в първите дни на месец май, тъй като, както към този момент споделих, са предоставени на комисарите за запознаване с тях и влизат за обсъждане при започване на месец май.

Оттук към този момент би могло да се сътвори опция точно за основаване на борса за търговия с природен газ, тъй като правната основа за нейното действие ще бъде положена, откакто и трите документа КЕВР подсигурява, че са в цялостно сходство с европейските документи. Това, което би трябвало да се направи, а това в действителност се и прави сега, е намирането на спомагателни източници за природен газ, който точно да уплътни концепцията за газовия хъб Балкан, т.е. България да стане газоразпределителен център.

В това отношение желая да отбележа, че минаха 10 години от момента, когато Европейска комисия след рецесията при започване на 2009 година постанови, че е подготвена и финансово да поддържа няколко страни, сред които и България, за реализиране на интерконектори със прилежащите страни. Първите 6 години действително бяха пропилени и аз няма да се спирам на аргументите за това, желая да поздравя министър Петкова, че в действителност от 2015 година, това е когато тя пое, може би, година преди този момент, министерския пост, беше подписано през месец декември окончателното капиталово желание, под което постави автограф тя и нейният сътрудник от Гърция. Оттогава поредно се върви малко по малко към завършване на всички процедури, преди да стартира и самото строителство. В това отношение КЕВР, като се изключи че съгласува и даде своето единодушие за провеждането на пазарните проби в първа фаза, във втора обвързваща фаза, само че сега ние също по този начин приехме и тарифния кодекс за интерконектора и той към този момент е на месечната платформа за публични съвещания. Отново при започване на месец май ще приемем и мрежовия кодекс и най-после - и съглашението за действието и преноса на природен газ през интерконектора, с твърдото желание България да може до края на 2020 година да приведе в деяние този интерконектор, който за нас е от основно значение, тъй като дава изхода към Южния газов кулоар. Южен газов кулоар, от който в началото ще получим природен газ от Азербайджан, дава една друга опция, която в действителност е и в обсега на днешната полемика, а точно опция да получаваме газ от терминал за регазификация.

В това отношение в действителност желая да отбележа, че държавното управление на Съединени американски щати поставя съществени старания да се доближи до сходна диверсификация.

Дори един закон в края на предходната година, законът Менендез-Рубио постановява, че от извънредно значение за района е българо-гръцката връзка и построяването на терминали, заради това, че терминал за полутечен газ и за регазификация не може да бъде издигнат в затворено море, какъвто е казусът с Черно море, то нашата, бих споделил, тактика би трябвало да бъде и тя ще бъде подкрепена тази тактика да бъде построен терминал за регазификация в Александруполис, което е прекомерно покрай България и може да даде основни количества природен газ, които да бъдат превозени към България и от България към Централна и Източна Европа, в това число и Украйна. Ние не можем да използваме значително терминала в Ревитуса, тъй като терминалът в Ревитуса, който има 5 милиарда кубични метра природен газ годишно като потенциал, получава този природен газ на първо място от Алжир и Египет и има напълно дребни количества, които могат да бъдат употребявани.

И защото беше казано - има ли регулаторни трудности или проблеми за търговия с полутечен природен газ в страната – не, няма. Впрочем, откакто стана функционален интерконекторът Кулата–Сидирокастро, част от огромните български икономически консуматори закупиха от Ревитуса количества природен газ и го внесоха в България, с цел да ревизират по какъв начин действа вносът на природен газ от терминала в Ревитуса и естествено бяха изцяло сполучливи опитите, които те направиха. Ако може да се построи в относително къси периоди терминалът в Александруполис, който естествено ще се намира единствено на не повече от 20 километра от Комотини и от там ще може да се придвижва природен газ от страната, ние ще осъществим една от най-важните си цели, а то е да достигнем до диверсификация на газовите доставки за страната, постоянни доставки на търпими цени, които ще подсигуряват интереса на българския бизнес и на България като цяло.

Стенограмата е оповестена в Бюлетина на Центъра за проучване на Балкански и черноморски район

Източник: 3e-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР