Момиче от Русе: Не вярвайте какво ви казват! Измъквайте близките си оттам!
Ако смятате да влизате в УМБАЛ "Медика Русе ", то по-добре се хвърлете напряко в река Дунав
Момиче от Русе е изгубило татко си след лекуване в русенска болница. Памела Любомирова е споделила своята история в обществената мрежа, където споделя в детайли за конфликта си с българското опазване на здравето. Г-ца Любомирова към този момент е почнала съвещания с юристи, с цел да търси правдивост по правосъден път.
Лошото отношение в лечебните заведения в Русе и ниското качество в опазването на здравето са съществени проблеми, които се неглижират от десетки години. Затова екипът на Dunavmost споделяме историята на Памела Любомирова без редакторска интервенция:
Ако смятате да влизате в тази болница, то по-добре се хвърлете напряко в река Дунав, че най-малко няма да се мъчите. Под всякаква рецензия е отношението и към пациентите, и към техните фамилии.
На 28-ми моят татко бе признат там, откакто в “Канев” желаеха да го вкарат в неправилно поделение.
Първо, незабавното поделение е цялостно с грубияни, споделят ти: ”Пациента е пасажер към този момент, закъде да го взимаме?”.
Трябва да се молиш да одобряват болния, държат се надали не ти вършат услуга. Диагнозата ти я споделят след един бърз взор, без даже да създадат проучвания или какъвто и да е тип обзор.
Второ, не очаквайте, че ще получите каквато и да е информация, от което и да е поделение. Дават ви някакви телефони, които с дни на ред са изключени, а когато са включени - то постоянно дава или свободно, или заето. Ако през няколко дни съумеете да намерите някоя сестра, която да вдигне телефона, то постоянно стартират с репликите: “Айде, кажете какво желаете. Бързо, че имам работа.”. С няколко фрази ви изясняват, че пациента е “добре”, само че отхвърлят да дадат информация за извършени проучвания или какво лекуване се ползва, в случай че изобщо има такова. Трябва да ходите там всеки ден и в случай че имате шанса да се ви пуснат до рецепция, след най-малко половинчасови пояснения за какво сте там, дали сте звънели на телефоните, да пробвате да звъните още и така нататък, може да отидете до рецепционистките, които също ще ви “овикат” за какво ги занимавате, а не звъните на отделението.
Трето, не очаквайте, че елементарно ще се свържете и с околните си, изключително, в случай че те са мъчно преносими. Молихме куп санитарки и сестри най-малко да сложат телефона на моя татко да се зарежда след една седмица престой, при което те постоянно отказваха и в последна сметка трябваше да молим като просяци най-малко да ни пуснат до вратата на отделението да оставим един към този момент зареден телефон, при което се държаха все едно ми вършат най-голямата услуга на света и когато най-сетне успяхме да се чуем с моя татко, то една сестра или санитарка викаше в близост и наскърбяваше болните. При опита да се свържа незабавно с отделението поради сходно недопустимо поведение към заболели хора, ми беше обяснено, че не и правилно и незабавно ми се затвори. Втори път не ми се подвигна.
Четвърто - вярвайте, че с каквото и да влезете, ще ви заразят с Ковид. Моят татко влезе с два отрицателни теста, при което дневно 6-ти (почти краят на клиничната пътека - каква случайност!) излезе положителен за Ковид и го вкараха в Ковид отделението. Ако изобщо е бил болен, то това е станало там. Имам и подозрения дали изобщо е правилно, защото след няколко разправии, съумях да се докопам до вратата и на вътрешно поделение, и на Ковид отделението - никой не носи даже маски, камо ли да приказваме за защитно облекло. При състояние, че сякаш са на “първа линия” по какъв начин може да вървят без никакви защитни средства, вървят с обувките и здравното си облекло на открито, тъпчат из калта, пушат и бутат навсякъде… бях там съвсем всеки ден и нито веднъж не видях те отидат и най-малкото да измият ръцете си или най-малко да ги дезинфектират, преди да се запътят към пациент и да обутат и него, и движимостите му.
Говорейки за движимости, с изключение на немарливи лекари и сестри, са и крадци - портмонето на татко ми беше изцяло изпразнено, а когато го изписваха се пробваха да ни пробутат замърсен сак на различен пациент. Трябваше на мощ да се докопам до Ковид отделението през охрани, рецепции и санитарки, с цел да ми дадат единствено половината му багаж в една черна чанта за отпадък. Зарядното, портмонето, обувките и якето му липсваха, дружно с новия куфар, който имаше. Опитваха се да ме убедят, че куфара не бил там. Е, къде може да е, щом е оставен там? Ако не е в мен и не в татко ми, то тогава би трябвало е в болничното заведение. Изключително жестоко отношение и обиди, чак след опасност от моя страна, че ще бъде намесена полиция, бяха по този начин “добри” да ми създадат услугата да потърсят багажа и след 5 минути бе смъкнат от една сестра, която ми изясни, че багажа “бил отделен”. Явно не за пациента, а за някой от болничното заведение, на който скоро му следва отмора. Липсващите пари и обувките не бяха “намерени”, само че е ясно какво се е случило с тях.
Последното, което ще споделя е - даже и да се докопате до някаква информация, не вярвайте какво ви споделят! Измъквайте околните си оттова!
Нас ни уверяваха, че татко ми е нормализиран и от позиция на чернодробното заболяване, с което влезе, и от Ковид отделението (нямал никакви признаци, “субективно и обективно стабилизиран”) - а когато го прибрахме той едвам дишаше, извънредно обезводнен, когато ме давахме със сламка и памук вода, чак го захапваше, с цел да изцеди всяка капка. Всеки ден оставяхме по 3-4 шишета с вода и сок, върнаха ни ги съвсем всички. Имаше белези по ръцете от връзване, при което лекарката от Ковид се опитваше да ме убеди, че тъй като “ставал и ходил по стаите”. Човекът не можеше даже самичък да пие вода, а камо ли да стане и да върви някъде. Лъжат и изписват пациенти, едвам не починат в болничното заведение, не поради техните заболявания, а поради немарливото им отношение.
Епикризата им е цялостна с глупости - още когато я взех, тя бе препратена на лекари в София и на експерти по гастроентерология и вирусни заболяване в Шотландия, където аз пребивавам, които като я прочетоха споделиха, че е извънредно спорна и няма никакъв смисъл сред осъществените проучвания, лекуване и последна диагноза. С две думи и те самите ме увериха:
“Това е случай на здравна небрежност, най-разумното е да се обърнете към юристи.”
Друго, което им направи усещане, че в епикризата е изписано и потреблението на стероиди, които имат резултат върху психологичното здраве и предизвикват комплициране и дезориентация. От “Медика” се опитваха да ме убедят, че тези признаци, които изпитваше и моят татко, били поради Ковид. Специалисти от София и Шотландия ме увериха, че е това не е правилно, и единственото разумно пояснение са тъкмо тези стероиди и медикаменти, с които тъпчат пациентите, очевидно с цел да не се занимават с тях. В доста страни, в това число и Англия, потреблението на сходни стероиди е строго неразрешено. Просто казано - дрогират пациентите и се държат с тях като с някакви животни. Близките ги държат в незнание, наскърбяват ги и всеки ден трансферират някаква виновност върху тях: “Е, вие за какво носите пациента в този момент?”.
Е, здрав човек за какво да го въвеждам в болница?
След изписването на татко ми в сякаш “стабилно състояние”, той си отпътува вечно 12 часа по-късно.
Искам да кажа на всички хора, които са потърпевши от това “лечебно” заведение - не се опасявайте да си търсите правата и да търсите правдивост по юридически път. Тези фрази в епикризите като: “Болницата не носи отговорност след изписване на пациентите.” нямат безусловно никаква правна тежест и аз като приключил правист, които към този момент е почнал съвещания и с български, и с шотландски юристи (защото поради двойното ми поданство считам да диря отговорност и от други институции, където съм осведомена със своите права), ви убеждавам, че лечебните заведения имат отговорност, когато пациент почине или остане с трайно увреждане поради здравна неточност или неточно здравно отношение. Най-малкото с сходно отношение като връзване и предоставяне на стероиди на пациенти, които очевидно са толкоз слаби и даже не са в положение да се надигнат, е нарушаване на най-базовите човешки права, обезпечени освен от Българската конституция, само че и от законовата годност на Европейската спогодба за правата на индивида. Това включва и вашето право на информация за околните ви, които в доста случаи и нарушено.
На екипа на “Медика” ще кажа единствено едно - сигнали ще бъдат подадени освен в български институции и медии и каузи ще бъдат извършени освен на територията на страната. Ние може към този момент да сме пострадали от вашето отношение, само че в случай че можем да спасим най-малко още едно семейство от вашата “помощ”, то ще знам, че труда ми няма да е безрезултатен. Както сподели лекарката във вашето поделение: “Ами нямам какви препоръки за ви дам за лекуването у дома, по ваша преценка правете каквото би трябвало.” - е, преценката ми ще я разберете напълно скоро. Имам задоволително снимков материал и мнения от други медицински и юридически лица, които са подготвени да оказват помощ и да ни поддържат с професионалното си мнение.
Както вие сте полагали Хипократовата клетва, по този начин и аз съм положила клетва и в персонален, и в професионален проект, постоянно да диря правдивост и да не оставам сходно отношение безнаказано.
Изказваме най-искрени съболезнования на госпожа Людмилова и бихме желали да изразим цялостната си съпричастност към нейната загуба. Към момента е назначена вътрешна инспекция по сигнала на госпожа Людмилoва, която изисква несъмнено техническо време, защото в лекуването и обгрижването на татко ѝ са взели участие над дузина лица от личния състав. Резултатите от инспекцията се чакат при започване на седмицата и госпожа Людмилова ще има опция персонално да се запознае с тях.
Момиче от Русе е изгубило татко си след лекуване в русенска болница. Памела Любомирова е споделила своята история в обществената мрежа, където споделя в детайли за конфликта си с българското опазване на здравето. Г-ца Любомирова към този момент е почнала съвещания с юристи, с цел да търси правдивост по правосъден път.
Лошото отношение в лечебните заведения в Русе и ниското качество в опазването на здравето са съществени проблеми, които се неглижират от десетки години. Затова екипът на Dunavmost споделяме историята на Памела Любомирова без редакторска интервенция:
Ако смятате да влизате в тази болница, то по-добре се хвърлете напряко в река Дунав, че най-малко няма да се мъчите. Под всякаква рецензия е отношението и към пациентите, и към техните фамилии.
На 28-ми моят татко бе признат там, откакто в “Канев” желаеха да го вкарат в неправилно поделение.
Първо, незабавното поделение е цялостно с грубияни, споделят ти: ”Пациента е пасажер към този момент, закъде да го взимаме?”.
Трябва да се молиш да одобряват болния, държат се надали не ти вършат услуга. Диагнозата ти я споделят след един бърз взор, без даже да създадат проучвания или какъвто и да е тип обзор.
Второ, не очаквайте, че ще получите каквато и да е информация, от което и да е поделение. Дават ви някакви телефони, които с дни на ред са изключени, а когато са включени - то постоянно дава или свободно, или заето. Ако през няколко дни съумеете да намерите някоя сестра, която да вдигне телефона, то постоянно стартират с репликите: “Айде, кажете какво желаете. Бързо, че имам работа.”. С няколко фрази ви изясняват, че пациента е “добре”, само че отхвърлят да дадат информация за извършени проучвания или какво лекуване се ползва, в случай че изобщо има такова. Трябва да ходите там всеки ден и в случай че имате шанса да се ви пуснат до рецепция, след най-малко половинчасови пояснения за какво сте там, дали сте звънели на телефоните, да пробвате да звъните още и така нататък, може да отидете до рецепционистките, които също ще ви “овикат” за какво ги занимавате, а не звъните на отделението.
Трето, не очаквайте, че елементарно ще се свържете и с околните си, изключително, в случай че те са мъчно преносими. Молихме куп санитарки и сестри най-малко да сложат телефона на моя татко да се зарежда след една седмица престой, при което те постоянно отказваха и в последна сметка трябваше да молим като просяци най-малко да ни пуснат до вратата на отделението да оставим един към този момент зареден телефон, при което се държаха все едно ми вършат най-голямата услуга на света и когато най-сетне успяхме да се чуем с моя татко, то една сестра или санитарка викаше в близост и наскърбяваше болните. При опита да се свържа незабавно с отделението поради сходно недопустимо поведение към заболели хора, ми беше обяснено, че не и правилно и незабавно ми се затвори. Втори път не ми се подвигна.
Четвърто - вярвайте, че с каквото и да влезете, ще ви заразят с Ковид. Моят татко влезе с два отрицателни теста, при което дневно 6-ти (почти краят на клиничната пътека - каква случайност!) излезе положителен за Ковид и го вкараха в Ковид отделението. Ако изобщо е бил болен, то това е станало там. Имам и подозрения дали изобщо е правилно, защото след няколко разправии, съумях да се докопам до вратата и на вътрешно поделение, и на Ковид отделението - никой не носи даже маски, камо ли да приказваме за защитно облекло. При състояние, че сякаш са на “първа линия” по какъв начин може да вървят без никакви защитни средства, вървят с обувките и здравното си облекло на открито, тъпчат из калта, пушат и бутат навсякъде… бях там съвсем всеки ден и нито веднъж не видях те отидат и най-малкото да измият ръцете си или най-малко да ги дезинфектират, преди да се запътят към пациент и да обутат и него, и движимостите му.
Говорейки за движимости, с изключение на немарливи лекари и сестри, са и крадци - портмонето на татко ми беше изцяло изпразнено, а когато го изписваха се пробваха да ни пробутат замърсен сак на различен пациент. Трябваше на мощ да се докопам до Ковид отделението през охрани, рецепции и санитарки, с цел да ми дадат единствено половината му багаж в една черна чанта за отпадък. Зарядното, портмонето, обувките и якето му липсваха, дружно с новия куфар, който имаше. Опитваха се да ме убедят, че куфара не бил там. Е, къде може да е, щом е оставен там? Ако не е в мен и не в татко ми, то тогава би трябвало е в болничното заведение. Изключително жестоко отношение и обиди, чак след опасност от моя страна, че ще бъде намесена полиция, бяха по този начин “добри” да ми създадат услугата да потърсят багажа и след 5 минути бе смъкнат от една сестра, която ми изясни, че багажа “бил отделен”. Явно не за пациента, а за някой от болничното заведение, на който скоро му следва отмора. Липсващите пари и обувките не бяха “намерени”, само че е ясно какво се е случило с тях.
Последното, което ще споделя е - даже и да се докопате до някаква информация, не вярвайте какво ви споделят! Измъквайте околните си оттова!
Нас ни уверяваха, че татко ми е нормализиран и от позиция на чернодробното заболяване, с което влезе, и от Ковид отделението (нямал никакви признаци, “субективно и обективно стабилизиран”) - а когато го прибрахме той едвам дишаше, извънредно обезводнен, когато ме давахме със сламка и памук вода, чак го захапваше, с цел да изцеди всяка капка. Всеки ден оставяхме по 3-4 шишета с вода и сок, върнаха ни ги съвсем всички. Имаше белези по ръцете от връзване, при което лекарката от Ковид се опитваше да ме убеди, че тъй като “ставал и ходил по стаите”. Човекът не можеше даже самичък да пие вода, а камо ли да стане и да върви някъде. Лъжат и изписват пациенти, едвам не починат в болничното заведение, не поради техните заболявания, а поради немарливото им отношение.
Епикризата им е цялостна с глупости - още когато я взех, тя бе препратена на лекари в София и на експерти по гастроентерология и вирусни заболяване в Шотландия, където аз пребивавам, които като я прочетоха споделиха, че е извънредно спорна и няма никакъв смисъл сред осъществените проучвания, лекуване и последна диагноза. С две думи и те самите ме увериха:
“Това е случай на здравна небрежност, най-разумното е да се обърнете към юристи.”
Друго, което им направи усещане, че в епикризата е изписано и потреблението на стероиди, които имат резултат върху психологичното здраве и предизвикват комплициране и дезориентация. От “Медика” се опитваха да ме убедят, че тези признаци, които изпитваше и моят татко, били поради Ковид. Специалисти от София и Шотландия ме увериха, че е това не е правилно, и единственото разумно пояснение са тъкмо тези стероиди и медикаменти, с които тъпчат пациентите, очевидно с цел да не се занимават с тях. В доста страни, в това число и Англия, потреблението на сходни стероиди е строго неразрешено. Просто казано - дрогират пациентите и се държат с тях като с някакви животни. Близките ги държат в незнание, наскърбяват ги и всеки ден трансферират някаква виновност върху тях: “Е, вие за какво носите пациента в този момент?”.
Е, здрав човек за какво да го въвеждам в болница?
След изписването на татко ми в сякаш “стабилно състояние”, той си отпътува вечно 12 часа по-късно.
Искам да кажа на всички хора, които са потърпевши от това “лечебно” заведение - не се опасявайте да си търсите правата и да търсите правдивост по юридически път. Тези фрази в епикризите като: “Болницата не носи отговорност след изписване на пациентите.” нямат безусловно никаква правна тежест и аз като приключил правист, които към този момент е почнал съвещания и с български, и с шотландски юристи (защото поради двойното ми поданство считам да диря отговорност и от други институции, където съм осведомена със своите права), ви убеждавам, че лечебните заведения имат отговорност, когато пациент почине или остане с трайно увреждане поради здравна неточност или неточно здравно отношение. Най-малкото с сходно отношение като връзване и предоставяне на стероиди на пациенти, които очевидно са толкоз слаби и даже не са в положение да се надигнат, е нарушаване на най-базовите човешки права, обезпечени освен от Българската конституция, само че и от законовата годност на Европейската спогодба за правата на индивида. Това включва и вашето право на информация за околните ви, които в доста случаи и нарушено.
На екипа на “Медика” ще кажа единствено едно - сигнали ще бъдат подадени освен в български институции и медии и каузи ще бъдат извършени освен на територията на страната. Ние може към този момент да сме пострадали от вашето отношение, само че в случай че можем да спасим най-малко още едно семейство от вашата “помощ”, то ще знам, че труда ми няма да е безрезултатен. Както сподели лекарката във вашето поделение: “Ами нямам какви препоръки за ви дам за лекуването у дома, по ваша преценка правете каквото би трябвало.” - е, преценката ми ще я разберете напълно скоро. Имам задоволително снимков материал и мнения от други медицински и юридически лица, които са подготвени да оказват помощ и да ни поддържат с професионалното си мнение.
Както вие сте полагали Хипократовата клетва, по този начин и аз съм положила клетва и в персонален, и в професионален проект, постоянно да диря правдивост и да не оставам сходно отношение безнаказано.
Изказваме най-искрени съболезнования на госпожа Людмилова и бихме желали да изразим цялостната си съпричастност към нейната загуба. Към момента е назначена вътрешна инспекция по сигнала на госпожа Людмилoва, която изисква несъмнено техническо време, защото в лекуването и обгрижването на татко ѝ са взели участие над дузина лица от личния състав. Резултатите от инспекцията се чакат при започване на седмицата и госпожа Людмилова ще има опция персонално да се запознае с тях.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ