The New York Times: Русия не е мъртва държава и Путин няма просто да изчезне
Ако смятате, че Европа няма излаз от продължаващата енергийна рецесия, чуйте един от най-големите английски енергийни снабдители, който напълно неотдавна предложи решение. В началото на януари Ovo Energy изпрати препоръки на своите клиенти по какъв начин да се стоплят, без да покачват температурата на нагревателните уреди. Компанията предложи прегръщане на домашните любимци, разчистване на къщата и въртене на обръчи, написа с подигравка американският вестник The New York Times, представен от Агенция " Фокус ".
Сега се ускоряват опасенията, че Европа е на път да се изправи пред доста по-безнадеждна обстановка, защото Русия заплашва с военни дейности в Украйна. Съединените щати изследват благоприятни условия за увеличение на доставките на газ за континента.
Има всички аргументи за тези опасения. Европейският съюз получава от Русия към 40% от потреблението на природен газ и по този метод Москва е най-големият снабдител на Европа. И с почти 127 000 съветски бойци, ситуирани сега на границата с Украйна, Европа просто е раздрана, защото би трябвало по някакъв метод да отговори на такова очевидно предизвикателство за своята сигурност и в това време да задоволи своите енергийни потребности.
Някои може да видят в дейностите на Русия признаци за избледняваща петролна страна, която е на път да загуби геополитическото си въздействие заради прехода в международен мащаб към чиста сила. Но това не е нищо повече от пожелателно мислене. Преходът към стопанска система на чиста сила даже би засилил позицията на съветския президент Владимир Путин и други водачи на страни, чиито стопански системи са мощно подвластни от добива и износа на петрол или природен газ, и едвам по-късно ще ги отслаби.
В свят с нулев въглерод, водещите снабдители на изкопаеми горива, и изключително Русия, ще се сблъскат със забележителна загуба на власт и въздействие, в случай че не съумеят да възстановят стопанските системи си по време на прехода. Но през идващите 10-20 години сходен енергиен преход ще даде на петродържавите обилни благоприятни условия за усилване на тяхното геополитическо и икономическо въздействие. Има най-малко три аргументи за това.
Първо, този интервал ще бъде белязан от обилни скокове на цените, което ще даде на дребното енергийни снабдители, които могат бързо да усилят доставките на нефт и газ, спомагателна геополитическа тежест. От 70-те години на предишния век американските президенти от двете партии се пробват да принудят или убедят Саудитска Арабия да изнася повече нефт на пазара, когато цените паднат. Но държавното управление на тази страна всякога заявява личните си цели и декларира личните си претенции.
Преминаването към чиста сила е рисково, тъй като може да аргументи още по-голяма волатилност на цените заради противоречие сред търсенето и предлагането, породено от незадоволително вложение в сила. Днешният енергиен пазар ясно демонстрира какво можем да чакаме в бъдеще. Глобалните вложения в рандеман на петрол и газ в този момент са на най-ниски равнища за всички времена заради несигурността на прогнозите за търсенето, защото светът в този момент съществено мисли за климата, а финансовите резултати на петролния бранш през последното десетилетие са просто ужасни.
Това ниско равнище на вложения в петролния и газовия бранш би било добре пристигнало, в случай че се дължи на намаляващо търсене или увеличени вложения в чиста сила с ритъм, който компенсира спада на вложенията в изкопаеми горива. Но потреблението на петрол и газ пораства и се чака да нараства за доста години напред. Инвестициите в чиста сила също нарастват, само че не с темпове, с цел да бъдат в крайник с възходящото търсене на сила, да не приказваме за световните цели за климата.
Второ, западните компании, които са отворени акционерни сдружения, все по-малко вземат участие в добива на петрол и газ. Пазарът минава към петролните компании, които са благосъстоятелност на страни с големи ресурси от запаси и тези страни ще могат по-често да показват своята мощ и мощност в бъдеще. Днес водещите компании в света, като Shell, Chevron, Exxon, BP и Total, дружно създават единствено 15% от международния петрол и газ. Някои от тях имат намерение да понижат производството на нефт и всички те, както и банките, които ги финансират, са под възходящ напън да пренасочат вложенията към нулеви въглеродни енергийни запаси.
Но в случай че търсенето не намалее в сходство със съкращаването на производството, то, изоставено от тези частни западни компании, ще бъде най-малко отчасти поето от държавни петролни и газови компании, които са по-малко подложени на напън от разнообразни деятели и по-малко подвластни от частното финансиране. Делът на международните доставки, следени от картела на ОПЕК и неговите съдружници, ще се усили, а с това ще пораства и въздействието на тази организация върху международните петролни пазари. Първите признаци на сходни промени към този момент са явни. Saudi Aramco, Националната петролна компания в Абу Даби (ADNOC) и съветската " Роснефт " влагат съществено в увеличение на производството на нефт.
Трето, даже в световна стопанска система с нулеви чисти въглеродни равнища, петролът и газът ще бъдат забележителна част от енергийния микс. Ако светът реализира своите климатични цели за чисти нулеви излъчвания до 2050 година, Международната организация по енергетика предвижда, че той към момента ще употребява към една четвърт от количеството нефт и половината от газа, който употребява през днешния ден. И за облекчаване на това търсене най-вероятно ще бъдат търсени тези добивни компании с най-ниски цени и въглеродни излъчвания. Много огромни държавни снабдители, изключително в страните от Персийския залив, имат всички шансове да бъдат последните останали производители. ОПЕК и нейните сътрудници ще поемат все по-голям дял от свиващия се къс, придобивайки непропорционално въздействие. Това ще продължи, до момента в който има забележителен спад в търсенето. Може би същото може да се каже и за каузи на съветския газ, доставян за Европа, защото Москва го продава на континента на най-ниски цени.
Най-важните стъпки, които западните страни могат да подхващат, са създаването на политики за ограничение на търсенето на петрол и газ и увеличението на вложенията в технологии за чиста сила. В Европа може да се стартира с ограничения за възстановяване на успеваемостта на отоплението на постройките. Необходими са и спомагателни принадлежности за стабилизиране на цените, като стратегически запаси от петрол и газ, както и условия към частните компании да основават минимални запаси. Правителствените водачи би трябвало да се въздържат от извеждане от употреба на съществуващата енергийна инфраструктура, до момента в който не бъдат открити други възможности, които да я заменят. Например, със затварянето на атомни електроцентрали, безвъглеродното електричество изчезна от мрежата и стана по-трудно да се оправим с дефицита на сила при положение на понижаване на газовите потоци от Русия към Европа.
Разглеждайки митингите на жълтите жилетки във Франция и неотдавнашните безредици в Казахстан поради покачващите се цени на горивата, става по-ясно, че когато климатичните упоритости са в спор със сигурността на енергийните доставки или достъпността, такива дейности непроменяемо ще губят.
С покачването на цените на силата би трябвало да се подготвим за рецесии, при които държавните снабдители на сила ще упражняват непозволено геополитическо и икономическо въздействие. Този проблем би трябвало да стане приоритет за западните водачи.
Сега се ускоряват опасенията, че Европа е на път да се изправи пред доста по-безнадеждна обстановка, защото Русия заплашва с военни дейности в Украйна. Съединените щати изследват благоприятни условия за увеличение на доставките на газ за континента.
Има всички аргументи за тези опасения. Европейският съюз получава от Русия към 40% от потреблението на природен газ и по този метод Москва е най-големият снабдител на Европа. И с почти 127 000 съветски бойци, ситуирани сега на границата с Украйна, Европа просто е раздрана, защото би трябвало по някакъв метод да отговори на такова очевидно предизвикателство за своята сигурност и в това време да задоволи своите енергийни потребности.
Някои може да видят в дейностите на Русия признаци за избледняваща петролна страна, която е на път да загуби геополитическото си въздействие заради прехода в международен мащаб към чиста сила. Но това не е нищо повече от пожелателно мислене. Преходът към стопанска система на чиста сила даже би засилил позицията на съветския президент Владимир Путин и други водачи на страни, чиито стопански системи са мощно подвластни от добива и износа на петрол или природен газ, и едвам по-късно ще ги отслаби.
В свят с нулев въглерод, водещите снабдители на изкопаеми горива, и изключително Русия, ще се сблъскат със забележителна загуба на власт и въздействие, в случай че не съумеят да възстановят стопанските системи си по време на прехода. Но през идващите 10-20 години сходен енергиен преход ще даде на петродържавите обилни благоприятни условия за усилване на тяхното геополитическо и икономическо въздействие. Има най-малко три аргументи за това.
Първо, този интервал ще бъде белязан от обилни скокове на цените, което ще даде на дребното енергийни снабдители, които могат бързо да усилят доставките на нефт и газ, спомагателна геополитическа тежест. От 70-те години на предишния век американските президенти от двете партии се пробват да принудят или убедят Саудитска Арабия да изнася повече нефт на пазара, когато цените паднат. Но държавното управление на тази страна всякога заявява личните си цели и декларира личните си претенции.
Преминаването към чиста сила е рисково, тъй като може да аргументи още по-голяма волатилност на цените заради противоречие сред търсенето и предлагането, породено от незадоволително вложение в сила. Днешният енергиен пазар ясно демонстрира какво можем да чакаме в бъдеще. Глобалните вложения в рандеман на петрол и газ в този момент са на най-ниски равнища за всички времена заради несигурността на прогнозите за търсенето, защото светът в този момент съществено мисли за климата, а финансовите резултати на петролния бранш през последното десетилетие са просто ужасни.
Това ниско равнище на вложения в петролния и газовия бранш би било добре пристигнало, в случай че се дължи на намаляващо търсене или увеличени вложения в чиста сила с ритъм, който компенсира спада на вложенията в изкопаеми горива. Но потреблението на петрол и газ пораства и се чака да нараства за доста години напред. Инвестициите в чиста сила също нарастват, само че не с темпове, с цел да бъдат в крайник с възходящото търсене на сила, да не приказваме за световните цели за климата.
Второ, западните компании, които са отворени акционерни сдружения, все по-малко вземат участие в добива на петрол и газ. Пазарът минава към петролните компании, които са благосъстоятелност на страни с големи ресурси от запаси и тези страни ще могат по-често да показват своята мощ и мощност в бъдеще. Днес водещите компании в света, като Shell, Chevron, Exxon, BP и Total, дружно създават единствено 15% от международния петрол и газ. Някои от тях имат намерение да понижат производството на нефт и всички те, както и банките, които ги финансират, са под възходящ напън да пренасочат вложенията към нулеви въглеродни енергийни запаси.
Но в случай че търсенето не намалее в сходство със съкращаването на производството, то, изоставено от тези частни западни компании, ще бъде най-малко отчасти поето от държавни петролни и газови компании, които са по-малко подложени на напън от разнообразни деятели и по-малко подвластни от частното финансиране. Делът на международните доставки, следени от картела на ОПЕК и неговите съдружници, ще се усили, а с това ще пораства и въздействието на тази организация върху международните петролни пазари. Първите признаци на сходни промени към този момент са явни. Saudi Aramco, Националната петролна компания в Абу Даби (ADNOC) и съветската " Роснефт " влагат съществено в увеличение на производството на нефт.
Трето, даже в световна стопанска система с нулеви чисти въглеродни равнища, петролът и газът ще бъдат забележителна част от енергийния микс. Ако светът реализира своите климатични цели за чисти нулеви излъчвания до 2050 година, Международната организация по енергетика предвижда, че той към момента ще употребява към една четвърт от количеството нефт и половината от газа, който употребява през днешния ден. И за облекчаване на това търсене най-вероятно ще бъдат търсени тези добивни компании с най-ниски цени и въглеродни излъчвания. Много огромни държавни снабдители, изключително в страните от Персийския залив, имат всички шансове да бъдат последните останали производители. ОПЕК и нейните сътрудници ще поемат все по-голям дял от свиващия се къс, придобивайки непропорционално въздействие. Това ще продължи, до момента в който има забележителен спад в търсенето. Може би същото може да се каже и за каузи на съветския газ, доставян за Европа, защото Москва го продава на континента на най-ниски цени.
Най-важните стъпки, които западните страни могат да подхващат, са създаването на политики за ограничение на търсенето на петрол и газ и увеличението на вложенията в технологии за чиста сила. В Европа може да се стартира с ограничения за възстановяване на успеваемостта на отоплението на постройките. Необходими са и спомагателни принадлежности за стабилизиране на цените, като стратегически запаси от петрол и газ, както и условия към частните компании да основават минимални запаси. Правителствените водачи би трябвало да се въздържат от извеждане от употреба на съществуващата енергийна инфраструктура, до момента в който не бъдат открити други възможности, които да я заменят. Например, със затварянето на атомни електроцентрали, безвъглеродното електричество изчезна от мрежата и стана по-трудно да се оправим с дефицита на сила при положение на понижаване на газовите потоци от Русия към Европа.
Разглеждайки митингите на жълтите жилетки във Франция и неотдавнашните безредици в Казахстан поради покачващите се цени на горивата, става по-ясно, че когато климатичните упоритости са в спор със сигурността на енергийните доставки или достъпността, такива дейности непроменяемо ще губят.
С покачването на цените на силата би трябвало да се подготвим за рецесии, при които държавните снабдители на сила ще упражняват непозволено геополитическо и икономическо въздействие. Този проблем би трябвало да стане приоритет за западните водачи.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ