Дигитален детокс? Как е най-добре да се „изключим“
Ако сме изтощени от зяпане в устройствата си, тоталният отвод не е решение на казуса
Времето, прекарано пред екраните, не е проблем единствено по себе си, депресират ни активността и наличието, което гълтаме, споделят експерти (снимка: CC0 Public Domain)
Все повече хора търсят метод да си създадат „ цифров детокс “, изтощени от непрекъснатото скролване из новинарски уеб сайтове, обществени мрежи, видеосайтове, електронни пощи и чат-канали. Но цялостното, генерално изключване на всичко не е най-ефективното решение. Има по-добър способ, поучават учените.
Събуждаш се. Грабваш телефона си. Проверяваш всички известия, които са пристигнали през нощта. Преглеждаш новинарските канали. Превърташ Фейсбук и Instagram. Сядаш да работиш. Чатиш с сътрудници в Slack и пишеш имейли. Гледаш инцидентни видеоклипове в TikTok. После ги изпращаш на приятелите си през WhatsApp. И, в случай че в последна сметка гледаш безсмислена риалити телевизия вечерта, надничаш в обществените мрежи, с цел да видиш дали и познатите ти са впечатлени от последните лудории на ТВ участниците.
Не е неприятно, нали? Но не е и добре. Човек елементарно попилява часове в безсмислено приплъзване на екраните, гледайки неща, без които умерено може да живее.
Звучи ли познато? Мнозина осъзнават глупостта на обстановката. Някои се пробват да се „ излекуват “, като се отдават на „ цифров детокс “ – време на тотално „ изключване “ от цифровата среда и цялостно отделяне от водопада на времегубещите „ нелепости “ в обществените мрежи.
Но цялостното изключване не е най-хубавото решение да си върнем чувството за естествен и благополучен живот, поучават учени.
Важни въпроси
За да се отскубнем от чувството за мизерията, която ни предизвикват цифровите устройства, първо би трябвало да разберем за какво в действителност желаеме да „ се изключим “.
Времето, прекарано пред екрана, към този момент има неприятна популярност. Склонни сме да хвърлим виновността върху огромния размер наличие с негативен знак. Лоши вести, кавги, акции за помощ за бедстващи хора – отрицателно е, нали? Сочим това като причина за несгодата си, от умората до намаляването на концентрацията и появяването на меланхолия и тревога.
Ала има от ден на ден доказателства, които сочат, че намаляването на времето, прекарано пред екрана, единствено по себе си няма да направи никого по-щастлив – и че общото време на потребление на устройства въобще не е фактор за това по какъв начин се усещаме. Голямо изследване от 2019 година на Оксфордския университет откри, че количеството време, прекарано от подрастващите в потребление на цифрови устройства, има едва влияние върху психологичното им здраве. Проблемът не е безусловно във времето, което прекарваме в скролване, а в същината на това, което четем и гледаме.
още по темата
„ Много от изказванията в заглавията са много подвеждащи. Всъщност фактически значение има това по какъв начин употребявате обществените медии или технологии, както и кой сте, какви са вашата история и вашата мотивация “, споделя Ейми Орбен от отдела за когнитивни и мозъчни науки на MRC в университета от Кеймбридж, Обединеното кралство, съавтор на проучването.
Хората също имат податливост да злоупотребяват по метод, който прави потреблението на интернет да наподобява рисково и нездравословно, споделя Теодора Зютън, цифров антрополог от Обединеното кралство, която е прекарала солидно количество време с хора, правещи си „ цифров детокс “, във връзка със своята докторска степен. „ Намирам, че хората могат да бъдат прекомерно сериозни към тези неща “, прибавя тя. „ Хората просто би трябвало да се забавляват, в случай че желаят да се забавляват. “
Нужно е деликатно да обмислим по какъв начин прелистването на видеоклипове в обществените мрежи и преглеждането на излъчванията с вести ни кара да се усещаме. То може да ни помогне да определим дали има аргументи да спрем напълно – и да ни попречи да вършим безсмислени радикални промени, споделя Дейвид Елис, професор по поведенчески науки в университета в Бат в Обединеното кралство. Той е участник в отчет от 2019 година за резултатите от обществените медии и потреблението на екрана върху здравето на младежите.
Например, показва професорът, няма потребност да се подлагаме на цялостен „ цифров детокс “, в случай че това, което ни кара да се усещаме зле, са единствено изявленията в Instagram. Тогава може би е по-добре да си зададем ограничаване за времето, което прекарваме в съответното приложение. „ От друга страна следва да помислим: в действителност технологията ли е казусът, или по-скоро това, което ни нервира, е индивидът, с който си пишем в WhatsApp? “ реторично пита професорът.
Начало на границите
След като изолираме главната причина за неудовлетворението си – без значение дали това е съответен човек, който ни досажда, типът на наличието, което срещаме в съответно приложение, или просто желанието да прекарваме повече време в действителния свят – можем да си зададем граници, които ни карат да се усещаме по-добре.
„ Може да се окаже потребно да третирате потреблението на интернет на правилото на периодическото недояждане “, споделя Анна Лембке, професор по психиатрия в Станфордското учебно заведение по медицина. Това значи да използван тактики, при които си разрешаваме да ровим онлайн единствено в избрани часове, даже не всеки ден. „ Опитайте да изтриете приложенията, които ви карат да се лутате из елементи от интернет, които не желаете да посещавате. Направете си съответен лист със задания за нещата, които желаете да свършите онлайн, преди да влезете в мрежата “, прибавя тя. „ Придържайте се прецизно към този лист. “
Край на порочния кръг
За мнозина надничането в обещано приложение е въпрос на табиет – комфортно разпръскване или метод за ликвидиране на времето, когато на човек му е скучно. Но можем да се отървем от навика и да го сменяем с по-здравословни практики. Джуд Брюър, шеф по проучванията и нововъведенията в Центъра за осъзнатост на университета Браун, предлага развой от три стъпки за спиране на порочния цикъл.
Първата стъпка е да осъзнаем, че се намираме в „ цикъл на навика “. Какво значи това? Почти всички имаме подтик да преглеждаме служебните си имейли даже по време на отмора, да вземем за пример. Ето това значи да сме подвластни на навика. „ Запишете тези проблеми, с цел да можете да имате мислено с какво желаете да се преборите “, поучава Брюър. Следващата стъпка е нещо, което той назовава „ основен въпрос “. Той в действителност може да се приложи към всяко държание: „ Какво реализирам по този метод? “
Нашите мозъци са устроени по този начин, че продължаваме да вършим нещата, които ни носят някакво „ заплащане “, без значение дали става въпрос за пушене, хранене или инспекция на обществените медии, изяснява специалистът. „ Ако дадена активност ни носи чувството за възнаграждаване, то ние ще продължим да я вършим. Така че в действителност можете да подкопаете тази преобладаваща парадигма, като накарате хората да извърнат внимание какъв брой тъкмо възнаграждаващо е даденото държание. Това ще ви помогне да разпознаете кое ви работи добре и кое е чиста загуба на време “.
Третата и последна стъпка включва идентифициране на по-голямата, по-добра оферта – по-удовлетворяващото „ заплащане “, което ни оказва помощ да прекъснем порочния „ цикъл на навика “. Важно е да се запитаме какво в действителност възприятие ни носи проверяването на обществените медии. След това можем да съпоставим възприятието с това, което изпитваме, когато четем книга или спортуваме, да вземем за пример. Така ще определим коя е по- “възнаграждаващата “ активност, изяснява Брюър.
Излизането от несгодите на безкрайното скролване изисква деликатно обсъждане, само че е допустимо. Мненията на специалистите демонстрират какъв брой е значимо е човек да се осъзнае и да се запита дали в действителност желае да гледа доста истории в Instagram, оповестени от хора, които даже не харесва, или избира да се посвети на дребен брой значими публикации, които си е записал в отметките. Така човек става по-внимателен, по-концентриран и по-съзнателен по отношение на това, с което си разрешава да „ храни мозъка си “ от своя екран.
Времето, прекарано пред екраните, не е проблем единствено по себе си, депресират ни активността и наличието, което гълтаме, споделят експерти (снимка: CC0 Public Domain)
Все повече хора търсят метод да си създадат „ цифров детокс “, изтощени от непрекъснатото скролване из новинарски уеб сайтове, обществени мрежи, видеосайтове, електронни пощи и чат-канали. Но цялостното, генерално изключване на всичко не е най-ефективното решение. Има по-добър способ, поучават учените.
Събуждаш се. Грабваш телефона си. Проверяваш всички известия, които са пристигнали през нощта. Преглеждаш новинарските канали. Превърташ Фейсбук и Instagram. Сядаш да работиш. Чатиш с сътрудници в Slack и пишеш имейли. Гледаш инцидентни видеоклипове в TikTok. После ги изпращаш на приятелите си през WhatsApp. И, в случай че в последна сметка гледаш безсмислена риалити телевизия вечерта, надничаш в обществените мрежи, с цел да видиш дали и познатите ти са впечатлени от последните лудории на ТВ участниците.
Не е неприятно, нали? Но не е и добре. Човек елементарно попилява часове в безсмислено приплъзване на екраните, гледайки неща, без които умерено може да живее.
Звучи ли познато? Мнозина осъзнават глупостта на обстановката. Някои се пробват да се „ излекуват “, като се отдават на „ цифров детокс “ – време на тотално „ изключване “ от цифровата среда и цялостно отделяне от водопада на времегубещите „ нелепости “ в обществените мрежи.
Но цялостното изключване не е най-хубавото решение да си върнем чувството за естествен и благополучен живот, поучават учени.
Важни въпроси
За да се отскубнем от чувството за мизерията, която ни предизвикват цифровите устройства, първо би трябвало да разберем за какво в действителност желаеме да „ се изключим “.
Времето, прекарано пред екрана, към този момент има неприятна популярност. Склонни сме да хвърлим виновността върху огромния размер наличие с негативен знак. Лоши вести, кавги, акции за помощ за бедстващи хора – отрицателно е, нали? Сочим това като причина за несгодата си, от умората до намаляването на концентрацията и появяването на меланхолия и тревога.
Ала има от ден на ден доказателства, които сочат, че намаляването на времето, прекарано пред екрана, единствено по себе си няма да направи никого по-щастлив – и че общото време на потребление на устройства въобще не е фактор за това по какъв начин се усещаме. Голямо изследване от 2019 година на Оксфордския университет откри, че количеството време, прекарано от подрастващите в потребление на цифрови устройства, има едва влияние върху психологичното им здраве. Проблемът не е безусловно във времето, което прекарваме в скролване, а в същината на това, което четем и гледаме.
още по темата
„ Много от изказванията в заглавията са много подвеждащи. Всъщност фактически значение има това по какъв начин употребявате обществените медии или технологии, както и кой сте, какви са вашата история и вашата мотивация “, споделя Ейми Орбен от отдела за когнитивни и мозъчни науки на MRC в университета от Кеймбридж, Обединеното кралство, съавтор на проучването.
Хората също имат податливост да злоупотребяват по метод, който прави потреблението на интернет да наподобява рисково и нездравословно, споделя Теодора Зютън, цифров антрополог от Обединеното кралство, която е прекарала солидно количество време с хора, правещи си „ цифров детокс “, във връзка със своята докторска степен. „ Намирам, че хората могат да бъдат прекомерно сериозни към тези неща “, прибавя тя. „ Хората просто би трябвало да се забавляват, в случай че желаят да се забавляват. “
Нужно е деликатно да обмислим по какъв начин прелистването на видеоклипове в обществените мрежи и преглеждането на излъчванията с вести ни кара да се усещаме. То може да ни помогне да определим дали има аргументи да спрем напълно – и да ни попречи да вършим безсмислени радикални промени, споделя Дейвид Елис, професор по поведенчески науки в университета в Бат в Обединеното кралство. Той е участник в отчет от 2019 година за резултатите от обществените медии и потреблението на екрана върху здравето на младежите.
Например, показва професорът, няма потребност да се подлагаме на цялостен „ цифров детокс “, в случай че това, което ни кара да се усещаме зле, са единствено изявленията в Instagram. Тогава може би е по-добре да си зададем ограничаване за времето, което прекарваме в съответното приложение. „ От друга страна следва да помислим: в действителност технологията ли е казусът, или по-скоро това, което ни нервира, е индивидът, с който си пишем в WhatsApp? “ реторично пита професорът.
Начало на границите
След като изолираме главната причина за неудовлетворението си – без значение дали това е съответен човек, който ни досажда, типът на наличието, което срещаме в съответно приложение, или просто желанието да прекарваме повече време в действителния свят – можем да си зададем граници, които ни карат да се усещаме по-добре.
„ Може да се окаже потребно да третирате потреблението на интернет на правилото на периодическото недояждане “, споделя Анна Лембке, професор по психиатрия в Станфордското учебно заведение по медицина. Това значи да използван тактики, при които си разрешаваме да ровим онлайн единствено в избрани часове, даже не всеки ден. „ Опитайте да изтриете приложенията, които ви карат да се лутате из елементи от интернет, които не желаете да посещавате. Направете си съответен лист със задания за нещата, които желаете да свършите онлайн, преди да влезете в мрежата “, прибавя тя. „ Придържайте се прецизно към този лист. “
Край на порочния кръг
За мнозина надничането в обещано приложение е въпрос на табиет – комфортно разпръскване или метод за ликвидиране на времето, когато на човек му е скучно. Но можем да се отървем от навика и да го сменяем с по-здравословни практики. Джуд Брюър, шеф по проучванията и нововъведенията в Центъра за осъзнатост на университета Браун, предлага развой от три стъпки за спиране на порочния цикъл.
Първата стъпка е да осъзнаем, че се намираме в „ цикъл на навика “. Какво значи това? Почти всички имаме подтик да преглеждаме служебните си имейли даже по време на отмора, да вземем за пример. Ето това значи да сме подвластни на навика. „ Запишете тези проблеми, с цел да можете да имате мислено с какво желаете да се преборите “, поучава Брюър. Следващата стъпка е нещо, което той назовава „ основен въпрос “. Той в действителност може да се приложи към всяко държание: „ Какво реализирам по този метод? “
Нашите мозъци са устроени по този начин, че продължаваме да вършим нещата, които ни носят някакво „ заплащане “, без значение дали става въпрос за пушене, хранене или инспекция на обществените медии, изяснява специалистът. „ Ако дадена активност ни носи чувството за възнаграждаване, то ние ще продължим да я вършим. Така че в действителност можете да подкопаете тази преобладаваща парадигма, като накарате хората да извърнат внимание какъв брой тъкмо възнаграждаващо е даденото държание. Това ще ви помогне да разпознаете кое ви работи добре и кое е чиста загуба на време “.
Третата и последна стъпка включва идентифициране на по-голямата, по-добра оферта – по-удовлетворяващото „ заплащане “, което ни оказва помощ да прекъснем порочния „ цикъл на навика “. Важно е да се запитаме какво в действителност възприятие ни носи проверяването на обществените медии. След това можем да съпоставим възприятието с това, което изпитваме, когато четем книга или спортуваме, да вземем за пример. Така ще определим коя е по- “възнаграждаващата “ активност, изяснява Брюър.
Излизането от несгодите на безкрайното скролване изисква деликатно обсъждане, само че е допустимо. Мненията на специалистите демонстрират какъв брой е значимо е човек да се осъзнае и да се запита дали в действителност желае да гледа доста истории в Instagram, оповестени от хора, които даже не харесва, или избира да се посвети на дребен брой значими публикации, които си е записал в отметките. Така човек става по-внимателен, по-концентриран и по-съзнателен по отношение на това, с което си разрешава да „ храни мозъка си “ от своя екран.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ