Ако сме песимисти, можем да очакваме, че [хората] ще спрат

" Ако сме песимисти, можем да чакаме, че [хората] ще спрат да развиват бизнеса си в Украйна и ще спрат да заплащат налози, а ние няма да имаме задоволително пари, с цел да продължим да водиме война ", споделя служителят.

Различията излязоха нескрито предишния месец, когато украинският главнокомандващ военачалник Валерий Залужни съобщи пред The Economist, че сухопътната война е в " патова обстановка " - дума табу в Киев, макар че фронтовата линия в Източна Украйна съвсем не се е придвижила, откогато страната стартира контраофанзивата през юни.

Откровеността на Залужни изненада доста украинци, а някои западни водачи даже се обадиха в Киев, с цел да попитат какво значи това и дали договарянията към този момент са приоритет.

Ирина Золотар, консултант и началник на връзките на някогашния министър на защитата на Украйна Олексий Резников, съобщи, че тактиката на оптимизма в началото е проработила, като е помогнала на украинците да повярват в себе си и в способността си да се опълчват на нашествието.

Но в този момент тя е основала замайващ разказ, в който " упованията са пресилени и не дават отговор на действителното положение на нещата ", сподели Золотар. Статиите в медиите, които разказват нещата като " не толкоз положителни ", колкото е формалната линия, се възприемат като погрешни, сподели тя. Вместо това държавното управление би трябвало да показва " уравновесен натурализъм ".

" За да може обществото да не строи въздушни крепости и да смъкна розовите си очила... е належащо да спре да се опасява да приказва истината ", сподели тя. " Че успеха ще пристигна с компликации, че тя е маратон и е дълга и изтощителна ".

Золотар твърди, че актуалната тактика е предиздвикала аудиторията на Запад да се запита за какво би трябвало да внася парите на данъкоплатците си, в случай че Украйна постоянно е " на път да победи ".

Други съветници по връзките настояват, че тактиката крие от украинците и западното публично мнение компликацията на обстановката и подкопава доверието.

" Понякога битката - съобщаването на това, което се случва в действителния живот - споделя повече от красива фотография на битката ", споделя един някогашен почитан чиновник.

Пример за това е честото потребление на " контрапропаганда " от страна на Украйна по време на 10-месечната борба за източния украински град Бахмут, споделя някогашният чиновник. Това отразяваше съветската тактичност, която се опитваше да поддържа имидж на триумф, до момента в който западните сътрудници споделяха на Киев, че Бахмут не си заслужава големите загуби.

Официалните канали в Телеграм и други обществени медии заклеймяваха борбата с лозунги като " Крепост Бахмут " и " непреклонен " Бахмут - които изчезнаха в дните преди Русия да разгласи победа през май. Зеленски по този начин и не призна публично отстъплението на Украйна от Бахмут, а през юни Министерството на защитата показа продължаващите украински офанзиви от покрайнините на града като доказателство, че борбата не е изгубена.

Комуникационният пакет прикриваше " невероятните равнища на безсилие, страданията на хиляди фамилии, големия брой ежедневни смъртни случаи, напрежението и подозренията ", споделя някогашният чиновник. Като се премълчават неприятните вести, погледът от чужбина е бил на " двама пропагандисти, които се борят с пропагандни разкази ".

Въпреки цензурата, новините за войната проникнаха до украинската общност посредством обществените медии и от уста на уста, сподели Оксана Романюк, шеф на украинския Институт за всеобща информация, организация за медиен мониторинг.

" Почти всеки в Украйна има родственици или другари, които се бият или са потърпевши директно от войната ", споделя Романюк. " Ако няма отрицателна информация, това ще убие доверието към държавното управление. "

Романюк уточни намаляването на аудиторията на националния " Телемаратон " на Украйна - утвърдени от държавното управление новинарски бюлетини, предавани от главните канали - както и неотдавнашно изследване на основания в Съединени американски щати Международен републикански институт, което сподели понижаване на поддръжката за Зеленски.

61-годишната преподавателка по украински език Марияна Брайлова споделя, че не е гледала " Телемаратона " от първите дни на нашествието, само че схваща потребността на президента да активизира нацията.

" Мисля, че съм от тези, които биха желали да получават позитивни вести, само че е невероятно да се живее без действителност ", сподели тя.