Ако случайно сте присъствали или гледали първия концерт на Black

Ако инцидентно сте участвали или гледали първия концерт на Black Sabbath, е малко евентуално да сте разпознали величието им. 

Групата е учредена с не толкоз злокобното име The Polka Tulk Blues Band през 1968 година в Бирмингам. По това време в състава им има саксофонист и китарист, който свири със слайд. 

Година по-късно групата се смалява, преименува се и измисля хеви метъла. Малко групи са толкоз неразривно свързани с музикален род, както Black Sabbath. Те слагат основите за всички последващи групи – от Motörhead и AC/DC до Metallica и Guns N` Roses, написа BBC. 

По пътя си артистът Ози Озбърн, който умря във вторник на 76-годишна възраст, се трансформира в една от най-влиятелните фигури в рока, с изключителното си театрално наличие и съвсем митологично ползване на опиати.

„ Ако някой е живял избухлив рокендрол живот “, признава той един път, „ то това съм аз “.

Как тези четирима музиканти от работническата класа от Астън, Бирмингам, пренаписват разпоредбите на рока?

Според Осбърн, това е инстинктивна реакция към „ хипи “ песните като „ San Francisco (Be Sure to Wear Some Flowers In Your Hair) “, които запълват ефира след така наречен „ Лято на любовта “ през 1967 година

„ Цветя в косата? Моля те, спести ми ги “, написа той в автобиографията си от 2010 година

„ Единствените цветя, които някой виждаше в Астън, бяха тези, които се хвърлят в гроба ти, когато умреш на 53 години, тъй като си се преработил до гибел. “

Сътрудничейки си с китариста Тони Айоми, басиста Гийзър Бътлър и барабаниста Бил Уорд, първичната концепция на Озбърн е да придаде бирмингамски привкус на блус звученето на Fleetwood Mac.

Първото име на групата – Polka Tulk, е въодушевено от марката талк, която майка на Озбърн употребила.

След като се отхвърлят от саксофона, те се преименуват на Earth, одобряват колкото се може повече участия и даже съумяват да си обезпечат няколко спомагателни. „ Когато в града идваше известна група, натоварвахме вана с всичките си неща и просто чакахме пред залата, надявайки се, че може да не се появят “, спомня си по-късно Озбърн.

Тази тактика проработва, въпреки и единствено един път, когато групата е помолена да замести Jethro Tull. „ След това всички сътрудници знаеха името ни “, споделя Ози.

Именно тази тяхна опортюнистична линия ги насочва и към присъщото им звучене. Съвсем инцидентно репетиционната зала на групата се намира тъкмо против кино, в което цяла нощ прожектират филми на ужасите. Гледайки по какъв начин публиката се тълпи пред киносалона, на четиримата им хрумва концепция.

„ Тони сподели: „ Не мислите ли, че е необичайно хората да заплащат, с цел да се плашат? 

Защо не стартираме да пишем музика за филми на ужасите? “, споделя Озбърн пред музикалния публицист Пит Пафидис през 2005 година „ И по този начин се случи. “

Така се оформя финалната еднаквост на бандата, която трансформира името си на Black Sabbath  по едноимения нискобюджетен филм с Борис Карлоф. Започват да пишат текстове, занимаващи се със гибелта, черната магия и психологичните болести.

За да подхожда на тази тема, музиката също би трябвало да има по-тежко звучене. Уорд забавя темпото. Айоми усилва силата на звука. Озбърн усвоява нападателен метод на пеене.

Но точно методът на свирене на китариста е това, което в действителност отличава Sabbath. Рифовете му като че ли изскачат от усилвателя и удрят публиката право в гърдите с небивала мощ.

Това обаче е жанр, който той развива от нужда. 

Когато е на 17 години, Айоми работи в фабрика за ламарина, където в работен случай губи върховете на двата си междинни пръста. Въпреки че хирурзите се пробват да ги присадят, те са почернели още преди да стигна до болничното заведение. Това по-всяка възможност е краят на кариерата му като китарист.  

„ Лекарите ми споделиха, че най-хубавото, което мога да направя е да си събера багажа и да се занимавам с нещо друго. ”, написа Айоми в автобиографията си „ Iron Man “.
Getty Images | Айоми и Озбърн
Решен да потвърди, че са сбъркали, той си прави предпазители за пръстите от бутилка с препарат за съдове и отпуска струните на китарата си, с цел да не се постанова да натиска прекомерно мощно грифа.

След месеци на мъчителни подготовки, научава нов жанр на свирене – употребява двата си здрави пръста, с цел да изсвирва акомпанименти, и прибавя вибрато, с цел да направи звука по-плътен.

Този банален, смутен тон се трансформира в основата на хеви метъла.

„ Никога не бях чувал подобен жанр на свирене “, признава Том Алън, който продуцира дебютния албум на Sabbath през 1969 година „ Не можех да го схвана. Не го схващах. Никога не бях чувал нещо сходно по радиото. “

Записът е тъмен и тежък – частично тъй като групата го е записала единствено за два дни и то с лимитирани средства. 

Критиците не са сигурни какво да мислят за него. В списание Rolling Stone Лестър Бангс написа, че албумът е „ промотиран като рок обред в чест на сатанинските ритуали или нещо сходно. Не са толкоз неприятни, само че това е всичко, което може да се каже за тях “.

Предполагаемите демонски облици провокират морална суматоха в главните медии. Тя се ускорява с откритието, че заглавната ария от албума съдържа акомпанимент, прочут като „ Интервалът на дявола “, който е бил неразрешен от църквата през Средновековието.

Това, което медиите не схващат е, че песента „ Black Sabbath “ е написана като предизвестие за заплахите на сатанизма. Уорд заспива, до момента в който чете книги за окултизма, и когато се разсънва вижда призрачна фигура с качулка, стояща в края на леглото му. „ Уплаших се до гибел “, спомня си той по-късно.

Каквато и да е истината, абсурдът продава многочислени копия от албума и притегля легиони от почитатели. Sabbath изцяло се възползва от репутацията си, като написа мрачни песни и с напредването на 70-те години четиримата музиканти си печелят славата на бунтовници.

Но музиката им в никакъв случай не е толкоз обикновена и еднообразна, колкото допуска имиджът им.

Вторият им албум, Paranoid, бележи сеизмичен скок в композиторското майсторство – от антивоенния химна War Pigs, през научнофантастичния хорър Iron Man и призрачната балада Planet Caravan, до злокобната активност на заглавната ария.

Те не престават триумфа си с Master of Reality от 1971 година, като Озбърн разказва Children Of The Grave като „ най-яката ария, която в миналото сме записали “.

Vol 4, публикуван през 1972 година, от време на време се подценява заради неналичието на огромен радио шлагер, само че той също съдържа някои от най-хубавите и най-разнообразни произведения на групата, отбелязва BBC. 

„ Snowblind “ документира спускането им в наркотичните ядра, до момента в който „ St Vitus` Dance “ е изненадващо нежна ария. „ Sabbath Bloody Sabbath “ е написана като гневна рецензия към музикалната промишленост, която ги е отписала.

„ Хората, които те осакатиха / Искаш да ги видиш да горят. “

След 55 години и стотици имитатори, шокиращото звучене на Sabbath е избледняло. Как другояче да си разбираем осъществяването Paranoid от Озбърн и Айоми на златния празник на кралица Елизабет II през 2002 година?

Но силата на тези песни, от разкъсващите мозъка рифове на Айоми до настойчивите вокали на Озбърн, е неизличима.

Когато вкарва групата в Залата на славата на рокендрола, Ларс Улрих от Metallica споделя: „ Ако не съществуваше Black Sabbath, хард рокът и хеви метълът щяха да бъдат доста разнообразни “.

След предпоследния концерт на групата през 2017 година Озбърн написа: „ Никога не съм мечтал, че ще сме тук 49 години по-късно. ”

„ Но когато мисля за всичко това, най-хубавото след всички тези години в Black Sabbath е, че музиката е останала. ”