&format=webp)
Любов, пари или двете? Materialists дава отговор на този въпрос
Ако инцидентно сте гледали някой от филмовите откъси на Materialists, по-добре ги забравете.
В тях и на хартия филмът наподобява като добре подбрана сантиментална комедия, с Дакота Джонсън в ролята на професионална сватовница, разкъсвана сред някогашната си обич (Крис Евънс) и ослепителната нова опция (Педро Паскал).
Всъщност лентата напълно не е сантиментална комедия, а нещо доста по-оригинално и завладяващо: пронизващо почтено проучване на любовта, парите и неизбежната връзка сред тях, написа в рецензията си BBC.
Materialists на режисьорката Селин Сонг заобикаля стандартите на сантименталната комедия и се доближава повече до първия й филм Past Lives. Както и в него, с деликатната история на жена, чиято детска обич от Корея още веднъж навлиза в щастливо омъжения ѝ живот в Ню Йорк, Materialists е изработен изтънчено, с темперамент и сюжети, предлагащи блестящи разговори.
Това е самобитен план, който един режисьор може да реализира след необикновен триумф – Past Lives получи номинации за „ Оскар “ за най-хубав филм и автентичен сюжет, и Сонг се възползва оптимално от него.
Професията на основната героиня Луси като сватовница за елитни клиенти може да наподобява натрапчива, само че самата Сонг за малко заема такава позиция, преди да пробие като драматург и режисьор.
А Луси е доста добра в работата си, както виждаме, когато в деня на сватбата си убеждава ужасената младоженка (Луиза Джейкъбсън) да подписа брак. Оттук нататък сюжетът следва траекторията на сантиментална комедия, като слага избор.
Именно на тази женитба Луси се среща с богатия, хубав брат на младоженеца, Хенри (Паскал), и е почерпена с пиво от Джон (Евънс), някогашния си, с който къса след пет години връзка, който към момента има упоритостите да стане артист, само че се появява на сватбата като сервитьор.
Бърза ретроспекция демонстрира, че двамата са се разделили поради пари. Както постоянно, Сонг основава страхотни текстурирани фонове, като раздялата се случва на препълнена нюйоркска улица, изпълнена с трафик.
В новия живот на Луси нейното наложително условие е да има богат брачен партньор.
„ Бракът е бизнес договорка и постоянно е бил подобен “, споделя тя. Това би могло да се схване за жестоко и цинично, само че плавното осъществяване на Джонсън прави Луси да наподобява освежаващо почтена със себе си по отношение на живота, който желае, отражение на ясния взор на кино лентата по какъв начин парите могат да съградят или разрушат една дълготрайна връзка.
Паскал показва Хенри обаятелен персонаж и подсказва, че под този сексапил се крие накърнимост. Той има малко химия с Джонсън и без значение дали това е съзнателно или не, филмът демонстрира, че връзката сред героите им се основава на споделеното чувство, че парите и методът на живот имат значение.
„ След като един път си се подстригал за първи път за 400 $, не можеш да се върнеш в Supercuts “, споделя Хенри – имитация, която подсказва, че е необикновено Луси да се върне при Джон. Но решението на Луси не е елементарно или явно. Хенри не просто а провокира и може би двамата в действителност ще се влюбят. Може би ще има и двете – обич и пари.
Джонсън има химия с Евънс, която още от първия взор на Джон към Луси дава да се разбере, че тя е дамата, която в никакъв случай няма да не помни, каквото и да се случи в бъдеще. Двамата имат няколко прелестни, нежни моменти дружно, от които осъзнават, че би трябвало да се измъкнат – или пък не.
Защо да рециклират минало, което не е проработило?
Но има и драма, когато различен клиент на Луси има среща, която прераства в принуждение. Това е поврат, който в никакъв случай не бихте видели в общоприета, безгрижна сантиментална комедия, знак за това какъв брой мощно Сонг е решена да държи кино лентата обвързван с действителността.
Към края Луси танцува на следващата женитба с един от ухажорите си на класиката That`s All, минимум материалистичната любовна ария в историята, с текст:
„ Мога да ти дам единствено обич, която трае постоянно “. Това е съвършената ария за филм, поставящ въпроса дали този тип обич може да бъде същинска, или е просто фикция в днешния веществен свят.
Като стартира с цинично начало, Materialists изминава дълъг път до насърчителен край. Филмът предлага неутрален, подобаващ романтизъм, който подхожда на момента, и затвърждава репутацията на Сонг като един от най-проницателните наблюдаващи на взаимоотношенията сред хората, приключва BBC.
В тях и на хартия филмът наподобява като добре подбрана сантиментална комедия, с Дакота Джонсън в ролята на професионална сватовница, разкъсвана сред някогашната си обич (Крис Евънс) и ослепителната нова опция (Педро Паскал).
Всъщност лентата напълно не е сантиментална комедия, а нещо доста по-оригинално и завладяващо: пронизващо почтено проучване на любовта, парите и неизбежната връзка сред тях, написа в рецензията си BBC.
Materialists на режисьорката Селин Сонг заобикаля стандартите на сантименталната комедия и се доближава повече до първия й филм Past Lives. Както и в него, с деликатната история на жена, чиято детска обич от Корея още веднъж навлиза в щастливо омъжения ѝ живот в Ню Йорк, Materialists е изработен изтънчено, с темперамент и сюжети, предлагащи блестящи разговори.
Това е самобитен план, който един режисьор може да реализира след необикновен триумф – Past Lives получи номинации за „ Оскар “ за най-хубав филм и автентичен сюжет, и Сонг се възползва оптимално от него.
Професията на основната героиня Луси като сватовница за елитни клиенти може да наподобява натрапчива, само че самата Сонг за малко заема такава позиция, преди да пробие като драматург и режисьор.
А Луси е доста добра в работата си, както виждаме, когато в деня на сватбата си убеждава ужасената младоженка (Луиза Джейкъбсън) да подписа брак. Оттук нататък сюжетът следва траекторията на сантиментална комедия, като слага избор.
Именно на тази женитба Луси се среща с богатия, хубав брат на младоженеца, Хенри (Паскал), и е почерпена с пиво от Джон (Евънс), някогашния си, с който къса след пет години връзка, който към момента има упоритостите да стане артист, само че се появява на сватбата като сервитьор.
Бърза ретроспекция демонстрира, че двамата са се разделили поради пари. Както постоянно, Сонг основава страхотни текстурирани фонове, като раздялата се случва на препълнена нюйоркска улица, изпълнена с трафик.
В новия живот на Луси нейното наложително условие е да има богат брачен партньор.
„ Бракът е бизнес договорка и постоянно е бил подобен “, споделя тя. Това би могло да се схване за жестоко и цинично, само че плавното осъществяване на Джонсън прави Луси да наподобява освежаващо почтена със себе си по отношение на живота, който желае, отражение на ясния взор на кино лентата по какъв начин парите могат да съградят или разрушат една дълготрайна връзка.
Паскал показва Хенри обаятелен персонаж и подсказва, че под този сексапил се крие накърнимост. Той има малко химия с Джонсън и без значение дали това е съзнателно или не, филмът демонстрира, че връзката сред героите им се основава на споделеното чувство, че парите и методът на живот имат значение.
„ След като един път си се подстригал за първи път за 400 $, не можеш да се върнеш в Supercuts “, споделя Хенри – имитация, която подсказва, че е необикновено Луси да се върне при Джон. Но решението на Луси не е елементарно или явно. Хенри не просто а провокира и може би двамата в действителност ще се влюбят. Може би ще има и двете – обич и пари.
Джонсън има химия с Евънс, която още от първия взор на Джон към Луси дава да се разбере, че тя е дамата, която в никакъв случай няма да не помни, каквото и да се случи в бъдеще. Двамата имат няколко прелестни, нежни моменти дружно, от които осъзнават, че би трябвало да се измъкнат – или пък не.
Защо да рециклират минало, което не е проработило?
Но има и драма, когато различен клиент на Луси има среща, която прераства в принуждение. Това е поврат, който в никакъв случай не бихте видели в общоприета, безгрижна сантиментална комедия, знак за това какъв брой мощно Сонг е решена да държи кино лентата обвързван с действителността.
Към края Луси танцува на следващата женитба с един от ухажорите си на класиката That`s All, минимум материалистичната любовна ария в историята, с текст:
„ Мога да ти дам единствено обич, която трае постоянно “. Това е съвършената ария за филм, поставящ въпроса дали този тип обич може да бъде същинска, или е просто фикция в днешния веществен свят.
Като стартира с цинично начало, Materialists изминава дълъг път до насърчителен край. Филмът предлага неутрален, подобаващ романтизъм, който подхожда на момента, и затвърждава репутацията на Сонг като един от най-проницателните наблюдаващи на взаимоотношенията сред хората, приключва BBC.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ