Ако сложният въпрос какво превръща една група от хора, които

Ако комплицираният въпрос какво трансформира една група от хора, които живеят на избрана територия, в същинско общество, има къс отговор, това несъмнено е – общите легенди.

В древността общите легенди се трансформират в общи вярвания и полезности – раждат се религиите. Или общите легенди припознават знаци на властта – раждат се монархиите. Или общите легенди се употребяват за оправдаване на несполуки и обществени катаклизми – раждат се конспирациите. 

„ Български политици се вършат на по-американци от американците, а други се държат като руснаци, каквито не можеш да срещнеш даже и в Русия “

„ Светът към този момент не е същият “ е безконечното факсимиле, което се предава от генерация на генерация. Но в случай че в света сега всички страдаме от една обща болест, това несъмнено е казусът с паметта.

А няма ли памет, още веднъж на напред във времето излизат остарели легенди от минали години, които като в кръг ни завъртат в колелото на историята, с цел да повтаряме още веднъж и още веднъж едни и същи исторически неточности. Затънали в мъглата на обществените мрежи, наблюдавайки събитията с едно око, слушайки с едно ухо и обяснявайки си ги с половин мозък, е необикновено по какъв начин човечеството е склонно да повтаря едни и същи неточности на фона на софтуерна еволюция.

Светослав Иванов за събитията в Близкия Изток

Живеем в тирания, желаеме независимост, реализираме свободата, по-късно тя не ни харесва, тъй като разбираме, че не всички са равни и започваме да желаеме още веднъж тирания. Хвърляме се в крайности, а огледаме ли се в публичното огледало – виждаме лица от предишното. Пак почват – комунизмът това, преходът това, кръгове от ползи... На този декор през седмицата на политическата сцена на Европа още веднъж изскочи Герт Вилдерс и неговата „ Партия на свободата “, която преди 20 години даваше звук за множеството крайнодесни, евроскептични придвижвания в света. В един миг си мислехме, че тази идеология е забравена, само че тя се завърна с гръм и тропот.

Дами и господа, от ден на ден се увещавам, че обстановката, в която се намираме сега в Европа, а и в България не е въпрос на решение посредством разбъркване на политическите играчи и особеното им настройване. Още преди няколко години в коментара ви споделих, че в изискванията на поляризация и разделяне в обществата, страните в Европа са обречени на съдружно ръководство постоянно сред политически несъвместими величини. То носи още повече политически безпорядък и съмнение.

От ''Мила, реформо, не мога да те позная!'', до ''Мила, реформо, въобще не си мръднала''!

Това значи, че казусът не е политически, той е поколенчески.
Нашето потомство, в този исторически миг е способно да създаде този политически резултат – малко остарял, леко износен, на места с нови лица, които обаче много бързо обличат остарели политически облекла с мирис на нафталин. Новото потомство обаче, това което идва, няма да припознае нито лицата, нито техните остарели легенди, тъй като то пораства в доста по-бърз свят и не е подвластно на старите политически разкази.

Новото потомство не се плаши от Торбалан, който ще го вземе в случай че не се нахрани, а знае, че в случай че не го направи ще се разболее. За нашите деца думите – „ преход “, „ Кръгла маса “, „ Тройна коалиция “, „ балансьор “ или „ етническа карта “ са понятия лишени от смисъл, далечни и ненужни като остарял телефон с бутони. 
За тях „ популярен пълководец “ е Илън Мъск, а популярен разум – Ноа Харари, а не Пабло Ескобар или някой български политик от предишното. Затова в случай че тръгнете да обяснявате на някой младеж, че животът му зависи и всичко се реди от едни чичковци в сенките, те ще ви гледат както биха гледали остаряла видеокасета с предизвестие „ Затегнете колана “.

Аналоговите хора в цифрови времена четат и имат вяра на всичко прочетено, без да знаят, че обществените мрежи ги слагат в балони от личните им стандарти. Нашите деца обаче ще знаят това и ще употребяват тези мрежи с по-голяма отговорност и ще им обръщат все по-малко внимание. 

Аналоговите хора в цифрови времена мислят най-вече за предишното и оправдават с него несполуките си в сегашното. Нашите деца обаче ще мислят най-вече за бъдещето и за утрешния ден, без да се движат напред, с глава обърната обратно. 

Представата за познание към този момент не е на един клик, а на един въпрос към чатбота

Затова дистанцията сред нашето бъдеще - децата ни и митичните Торбалани ще се усилва. И това ще е за положително. И ще е не непреодолимо. Също като новия ден, който денят сменя нощта. Това никой не може да го спре. Особено остарели легенди.