Алфа Рисърч: ГЕРБ 23,4% подкрепа, ПП - 17.7%, ДПС - 10.4%
Ако идната неделя се организират избори, до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи. ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение.
Това сочи разбор на публичните настройки на организацията за маркетингови и обществени изследвания " Алфа Рисърч ".
Националното представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То е извършено в интервала 1 – 13 декември, измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
На втора позиция, със 17.7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите Кирил Петков и Асен. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за придвижването равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му Мустафа Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
" Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за Костадин Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Христо Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Владислав Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат.
Доверието в институциите понижава
2022 година бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите. Сформираното след вота през октомври 48 Народно заседание (НС) е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-ро Народно събрание, излъчило държавното управление на Пламен Орешарски (8% доверие против 65% недоверие).
За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации, показват от Алфа Рисърч.
Проучването демонстрира, че отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Гълъб Донев - 24% утвърждение против 22% отрицание.
Оптимизмът е на исторически ниско равнище
Нивото на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009-2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27% плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
В поредицата от тревожни упования, изследването записва отрицателен абсурд, който може да се обобщи с думите „ аз и светът можем и да се оправим, само че България - надали “. Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната " бият връх " по скептицизъм - 58% чакат 2023г. да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване.
Относно предвижданията на хората какво ни чака през 2023г. максимален дял, 57 на 100, виждат следващите предварителни избори. 35% считат, че ще се стигне до обществени митинги и безредици. 27% чакат ескалация на борбата и неустойчивостта. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични упования. 34% се надяват България да стартира да излиза от рецесиите, 32% - да се усилят приходите и виталния стандарт. Далеч по-скромни са упованията България да осъществя по-амбициозни цели и да се трансформира в мечтан модел за живот и разцвет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, плануват повишаване ролята на България на Балканите и в Европа, показват от Алфа Рисърч.
Това сочи разбор на публичните настройки на организацията за маркетингови и обществени изследвания " Алфа Рисърч ".
Националното представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То е извършено в интервала 1 – 13 декември, измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
На втора позиция, със 17.7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите Кирил Петков и Асен. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за придвижването равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му Мустафа Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
" Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за Костадин Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Христо Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Владислав Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат.
Доверието в институциите понижава
2022 година бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите. Сформираното след вота през октомври 48 Народно заседание (НС) е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-ро Народно събрание, излъчило държавното управление на Пламен Орешарски (8% доверие против 65% недоверие).
За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации, показват от Алфа Рисърч.
Проучването демонстрира, че отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Гълъб Донев - 24% утвърждение против 22% отрицание.
Оптимизмът е на исторически ниско равнище
Нивото на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009-2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27% плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
В поредицата от тревожни упования, изследването записва отрицателен абсурд, който може да се обобщи с думите „ аз и светът можем и да се оправим, само че България - надали “. Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната " бият връх " по скептицизъм - 58% чакат 2023г. да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване.
Относно предвижданията на хората какво ни чака през 2023г. максимален дял, 57 на 100, виждат следващите предварителни избори. 35% считат, че ще се стигне до обществени митинги и безредици. 27% чакат ескалация на борбата и неустойчивостта. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични упования. 34% се надяват България да стартира да излиза от рецесиите, 32% - да се усилят приходите и виталния стандарт. Далеч по-скромни са упованията България да осъществя по-амбициозни цели и да се трансформира в мечтан модел за живот и разцвет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, плануват повишаване ролята на България на Балканите и в Европа, показват от Алфа Рисърч.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ