Роджър Федерер, тенисът и подаръците, които той поднесе на света
Ако следите света на спорта, няма по какъв начин да не сте попадали на плоските диспути, които армии от почитатели водят на тематиката „ най-велик “. Много постоянно това е директно обвързвано със статистически данни, с някои ярки изключения като да вземем за пример Майкъл Джордан, само че шумът в обществените мрежи прави опит да подмени даже това.
През последните две десетилетия в тениса се състезаваше един човек, който не просто дълго доминираше, не просто подобряваше върхове, не просто, до напълно скоро, водеше в съвсем всички значими статистики. Навсякъде по света той беше приветстван и припознаван, обичан и подкрепян поради стила си – на корта, само че и отвън него. За някои не беше задоволително борбен, съгласно други му липсваше психическа резистентност или физически данни.
За мен обаче той остава идеалът за модерния състезател, събрал в себе си аурата на огромния първенец, изяществото на това да владееш по-добре от всеки различен всяко техническо умеене, достолепието и елементарна човещина при успехите и загубите, които идваха от време на време и в сълзи на корта. Като най-голяма негова заслуга обаче остава водачеството във вдъхновяването на няколко генерации към това да се стремят към съвършенството в нещата, които вършат, без да потъват в ексцентричността, която постоянно съпътства гения.
В четвъртък швейцарецът Роджър Федерер разгласи края на дейната си спортна кариера.
„ Това е горчиво и сладко решение, тъй като ще ми липсва всичко, което турът ми даде. В същото време обаче има толкоз доста неща, на които да се веселя. Считам се за един от най-големите късметлии на Земята. Беше ми даден специфичен гений да играя тенис и го правех на равнище, на което в никакъв случай не съм си мечтал да го върша, за по-дълго време, в сравнение с смятах, че е допустимо “, написа Федерер.
Той е роден в Базел през 1981 година, а произходът му е разбъркан – татко му е от Швейцария, а майка му от Южна Африка. Израства в дребни градчета наоколо до немската и френската граница. Това, дружно с швейцарския му генезис, му разрешава да овладее съвършено, както немски, по този начин и френски, а по-късно научава и британски. Справя се с италианския и шведския, само че, както типично за скромността си дава отговор, те не са му съвършени.
Като дребен се увлича по разнообразни типове спортове, само че в последна сметка избира тениса.
Големите стъпки в това премеждие стартират през 1996 година, а две години по-късно печели младежкия шампионат на „ Уимбълдън “ и играе край „ Ю Ес оупън “ за същата възрастова група, където губи от Давид Налбандиян .
През 1998 година е и дебютът му при експертите, а в Швейцария играе против някогашния тогава номер 1 Андре Агаси . Постепенно наличието му в късна фаза на по-големите шампионати става нещо всекидневно, само че всичко е единствено подмятане за блестящото бъдеще.
През 2001 година дружно със международната номер едно Мартина Хингис печели „ Хофман къп “.
През 2001 година е и огромният му скок напред, освен това не поради победа в шампионат.
Беше началото на юли, а по някаква причина тв приемникът даваше мач от " Уимбълдън ". Единият облик беше прочут – този на Пийт Сампрас, за който си припомням, че на няколко пъти коментаторът споделяше, че е голям любимец и няма да има проблеми.
Проблемът обаче се появи на корта с леко прависнала блуза, към момента с по-слабички ръце, дълга коса, вързана на опашка, и някакво герданче. Тогава съвсем не знаех разпоредбите, само че даже бързите разигравания на двамата играчи, които сервираха чудесно, ме увлече. Нямам визия какъв брой време продължи, само че не можех да откъсна очи от тв приемника. Накрая казусът – Федерер, се оказа толкоз огромен, че нанесе едвам втората загуба на Сампрас на шампионата, на който той беше нееднократен първенец. Учудих се и че спечелилият плаче, какво ли толкоз е станало. Години по-късно в анализите на специалисти този мач остана като предаването на щафетата, началото на нов интервал в историята на спорта. За мен си остана първият подарък, който Федерер ми направи.
Година по-късно пристигна и първата купа от веригата от сериите „ Мастърс “ в Хамбург . Тогава съвсем всички шампионати се излъчваха по една кабелна телевизия, а ниските условия в началното учебно заведение позволяваха повече време пред тв приемника и шанса да се гледа всеки мач на Федерер. Този шампионат към този момент не съществува, само че макар алените настилки, Федере го завоюва на няколко пъти през годините.
Успехите идваха гладко, по този начин както изглеждаше и предвижването и координацията на ударите му на корта. През 2003 година започнаха победи в шампионатите от „ Шлема “, а първият пристигна на мястото, на коетo никой мъж не го надмина – „ Уимбълдън “.
Много скоро пристигнаха и огромните триумфи, когато към този момент стана съвременно да си му почитател, а от ден на ден хора зяпаха запленено тенис шампионатите. През 2004 година той направи нещо, което никой различен не беше правил повече от десетилетие – завоюва три от огромните шампионати в границите на една година. Тогава заобичах ранните събуждания през януари и февруари и среднощните ставания през септември за мачовете му в Австралия и Съединени американски щати. " Уимбълдън " не изглеждаше като предизвикателство, а и беше през лятото.
През тези години най-сериозните противници бяха Лейтън Хюит, Анди Родик, Марат Сафин , остаряващият Агаси и по някой различен испанец. Всичко изглеждаше елементарно, а реализирането на Голям шлем в границите на един сезон като че ли беше единствено въпрос на време.
Уви, ориста отреди друго, когато на корта в професионалния тенис се появи неговият проблем, който също имаше дълга коса, тичаше след всяка топка и крещеше „ Бамос “, с което постоянно вдигаше публиката на крайници. Първият им край беше точно през 2004 година в един от шампионатите „ на твърдо “ в Маями и още тогава като че ли стана ясно, че двамата ще си разделят голяма част от купите в спорта в идващите години.
Дали лявата ръка, непримиримостта, неуместния жанр, изпълнен с удари, в които топката се върти съвсем по анормален метод, само че Рафаел Надал остана най-голямото и, да си кажем почтено, съвсем непреодолимо затруднение за Федерер.
Сблъсъците им обаче привличаха рекордна публика, която не просто гледаше спорт. Гледаше нещо друго, по-близко до изкуството, по-близко до излизане от времето, тъй като всеки техен конфликт показваше всичко, на което е кадърен спортиста, а отиграванията в хиляди разигравания изглеждаха невъзможни.
Самият Надал, въпреки и в последна сметка по-титулуван, пък признава, неведнъж следното.
„ Ако някой споделя, че съм по-добър от Роджър, мисля, че този човек не схваща нищо от тенис “.
Това тяхно взаимно почитание на корта беше също едно от най-бляскавите неща в конфликтите им. Макар по-късно Новак Джокович да влезе като третия огромен измежду тях, неговите конфликти с швейцареца и испанеца, даже не бяха ехтене, на това, което почитателите бяха привикнали да гледат.
Именно израстването на испанеца и сърбина, а за малко и пробива на британеца Анди Мъри, лишиха Федерер от повече победи. В неговата кариера по този начин и не се случи за дълги интервали всички, които могат да го победят, да са или контузени, или да се възвръщат.
Самият той съумя да се опази дълго от контузиите, само че след 35-тата му година и те зачестиха и в последна сметка го изкараха от играта.
Така той завърши с 20 трофеи от Големия шлем и още 11 изгубени финала, 103 трофеи и 1251 победи в откритата епоха, изпреварен единствено от Джими Конърс, 17 следващи финала сред 2005 и 2006, най-възрастен номер едно в историята и още, и още. Все дарове от него за света на тениса.
„ Искаше ми се този ден в никакъв случай да не идва...това е печален ден за мен персонално и за хората на спорта от целия свят. За мен беше наслаждение, само че и чест да споделя всички тези години с теб...имаме още неща да вършим дружно, знаем го “, написа Надал при новината за отдръпването на Федерер.
Всъщност точно признанието от целия състезателен свят, изказаното почитание, признателността, вдъхновението в деня на неговото отричане, като че ли най-ясно обрисуваха смисъла, което той имаше и ще продължава да има. Защото той не просто промени спорта, а беше и културен знак.
Един от неговите персонални, най-големи дарове още веднъж идва от тениса. Именно там той се срещна със брачната половинка си Мирослава Вавринец, която от своя страна му подари четири деца. Дълго време той се смееше, че ще продължава да играе, с цел да могат най-малко огромните да го гледат по какъв начин играе, само че в последна сметка това съумяха, въпреки и за малко, да създадат и дребните.
„ Когато любовта ми към тениса стартира бях момче, което гони топките в родния ми Базел. Гледах играчите с възприятие на учудване. За мен те бяха като колоси и започнах да бленувам. Няколко триумфа ми дадоха самочувствие и потеглих по пътя към най-невероятното премеждие, което ме докара до този ден.
Затова желая да благодаря на всички ви, от дъното на сърцето си, на всички по целия свят, които помогнаха за това фантазиите на едно младо швейцарско момче, което гонеше топките, да се осъществен.
Накрая, към играта тенис: обичам те и в никакъв случай няма да те напусна “.
Не, Роджър, всички благодрим за подаръците.
През последните две десетилетия в тениса се състезаваше един човек, който не просто дълго доминираше, не просто подобряваше върхове, не просто, до напълно скоро, водеше в съвсем всички значими статистики. Навсякъде по света той беше приветстван и припознаван, обичан и подкрепян поради стила си – на корта, само че и отвън него. За някои не беше задоволително борбен, съгласно други му липсваше психическа резистентност или физически данни.
За мен обаче той остава идеалът за модерния състезател, събрал в себе си аурата на огромния първенец, изяществото на това да владееш по-добре от всеки различен всяко техническо умеене, достолепието и елементарна човещина при успехите и загубите, които идваха от време на време и в сълзи на корта. Като най-голяма негова заслуга обаче остава водачеството във вдъхновяването на няколко генерации към това да се стремят към съвършенството в нещата, които вършат, без да потъват в ексцентричността, която постоянно съпътства гения.
В четвъртък швейцарецът Роджър Федерер разгласи края на дейната си спортна кариера.
„ Това е горчиво и сладко решение, тъй като ще ми липсва всичко, което турът ми даде. В същото време обаче има толкоз доста неща, на които да се веселя. Считам се за един от най-големите късметлии на Земята. Беше ми даден специфичен гений да играя тенис и го правех на равнище, на което в никакъв случай не съм си мечтал да го върша, за по-дълго време, в сравнение с смятах, че е допустимо “, написа Федерер.
Той е роден в Базел през 1981 година, а произходът му е разбъркан – татко му е от Швейцария, а майка му от Южна Африка. Израства в дребни градчета наоколо до немската и френската граница. Това, дружно с швейцарския му генезис, му разрешава да овладее съвършено, както немски, по този начин и френски, а по-късно научава и британски. Справя се с италианския и шведския, само че, както типично за скромността си дава отговор, те не са му съвършени.
Като дребен се увлича по разнообразни типове спортове, само че в последна сметка избира тениса.
Големите стъпки в това премеждие стартират през 1996 година, а две години по-късно печели младежкия шампионат на „ Уимбълдън “ и играе край „ Ю Ес оупън “ за същата възрастова група, където губи от Давид Налбандиян .
През 1998 година е и дебютът му при експертите, а в Швейцария играе против някогашния тогава номер 1 Андре Агаси . Постепенно наличието му в късна фаза на по-големите шампионати става нещо всекидневно, само че всичко е единствено подмятане за блестящото бъдеще.
През 2001 година дружно със международната номер едно Мартина Хингис печели „ Хофман къп “.
През 2001 година е и огромният му скок напред, освен това не поради победа в шампионат.
Беше началото на юли, а по някаква причина тв приемникът даваше мач от " Уимбълдън ". Единият облик беше прочут – този на Пийт Сампрас, за който си припомням, че на няколко пъти коментаторът споделяше, че е голям любимец и няма да има проблеми.
Проблемът обаче се появи на корта с леко прависнала блуза, към момента с по-слабички ръце, дълга коса, вързана на опашка, и някакво герданче. Тогава съвсем не знаех разпоредбите, само че даже бързите разигравания на двамата играчи, които сервираха чудесно, ме увлече. Нямам визия какъв брой време продължи, само че не можех да откъсна очи от тв приемника. Накрая казусът – Федерер, се оказа толкоз огромен, че нанесе едвам втората загуба на Сампрас на шампионата, на който той беше нееднократен първенец. Учудих се и че спечелилият плаче, какво ли толкоз е станало. Години по-късно в анализите на специалисти този мач остана като предаването на щафетата, началото на нов интервал в историята на спорта. За мен си остана първият подарък, който Федерер ми направи.
Година по-късно пристигна и първата купа от веригата от сериите „ Мастърс “ в Хамбург . Тогава съвсем всички шампионати се излъчваха по една кабелна телевизия, а ниските условия в началното учебно заведение позволяваха повече време пред тв приемника и шанса да се гледа всеки мач на Федерер. Този шампионат към този момент не съществува, само че макар алените настилки, Федере го завоюва на няколко пъти през годините.
Успехите идваха гладко, по този начин както изглеждаше и предвижването и координацията на ударите му на корта. През 2003 година започнаха победи в шампионатите от „ Шлема “, а първият пристигна на мястото, на коетo никой мъж не го надмина – „ Уимбълдън “.
Много скоро пристигнаха и огромните триумфи, когато към този момент стана съвременно да си му почитател, а от ден на ден хора зяпаха запленено тенис шампионатите. През 2004 година той направи нещо, което никой различен не беше правил повече от десетилетие – завоюва три от огромните шампионати в границите на една година. Тогава заобичах ранните събуждания през януари и февруари и среднощните ставания през септември за мачовете му в Австралия и Съединени американски щати. " Уимбълдън " не изглеждаше като предизвикателство, а и беше през лятото.
През тези години най-сериозните противници бяха Лейтън Хюит, Анди Родик, Марат Сафин , остаряващият Агаси и по някой различен испанец. Всичко изглеждаше елементарно, а реализирането на Голям шлем в границите на един сезон като че ли беше единствено въпрос на време.
Уви, ориста отреди друго, когато на корта в професионалния тенис се появи неговият проблем, който също имаше дълга коса, тичаше след всяка топка и крещеше „ Бамос “, с което постоянно вдигаше публиката на крайници. Първият им край беше точно през 2004 година в един от шампионатите „ на твърдо “ в Маями и още тогава като че ли стана ясно, че двамата ще си разделят голяма част от купите в спорта в идващите години.
Дали лявата ръка, непримиримостта, неуместния жанр, изпълнен с удари, в които топката се върти съвсем по анормален метод, само че Рафаел Надал остана най-голямото и, да си кажем почтено, съвсем непреодолимо затруднение за Федерер.
Сблъсъците им обаче привличаха рекордна публика, която не просто гледаше спорт. Гледаше нещо друго, по-близко до изкуството, по-близко до излизане от времето, тъй като всеки техен конфликт показваше всичко, на което е кадърен спортиста, а отиграванията в хиляди разигравания изглеждаха невъзможни.
Самият Надал, въпреки и в последна сметка по-титулуван, пък признава, неведнъж следното.
„ Ако някой споделя, че съм по-добър от Роджър, мисля, че този човек не схваща нищо от тенис “.
Това тяхно взаимно почитание на корта беше също едно от най-бляскавите неща в конфликтите им. Макар по-късно Новак Джокович да влезе като третия огромен измежду тях, неговите конфликти с швейцареца и испанеца, даже не бяха ехтене, на това, което почитателите бяха привикнали да гледат.
Именно израстването на испанеца и сърбина, а за малко и пробива на британеца Анди Мъри, лишиха Федерер от повече победи. В неговата кариера по този начин и не се случи за дълги интервали всички, които могат да го победят, да са или контузени, или да се възвръщат.
Самият той съумя да се опази дълго от контузиите, само че след 35-тата му година и те зачестиха и в последна сметка го изкараха от играта.
Така той завърши с 20 трофеи от Големия шлем и още 11 изгубени финала, 103 трофеи и 1251 победи в откритата епоха, изпреварен единствено от Джими Конърс, 17 следващи финала сред 2005 и 2006, най-възрастен номер едно в историята и още, и още. Все дарове от него за света на тениса.
„ Искаше ми се този ден в никакъв случай да не идва...това е печален ден за мен персонално и за хората на спорта от целия свят. За мен беше наслаждение, само че и чест да споделя всички тези години с теб...имаме още неща да вършим дружно, знаем го “, написа Надал при новината за отдръпването на Федерер.
Всъщност точно признанието от целия състезателен свят, изказаното почитание, признателността, вдъхновението в деня на неговото отричане, като че ли най-ясно обрисуваха смисъла, което той имаше и ще продължава да има. Защото той не просто промени спорта, а беше и културен знак.
Един от неговите персонални, най-големи дарове още веднъж идва от тениса. Именно там той се срещна със брачната половинка си Мирослава Вавринец, която от своя страна му подари четири деца. Дълго време той се смееше, че ще продължава да играе, с цел да могат най-малко огромните да го гледат по какъв начин играе, само че в последна сметка това съумяха, въпреки и за малко, да създадат и дребните.
„ Когато любовта ми към тениса стартира бях момче, което гони топките в родния ми Базел. Гледах играчите с възприятие на учудване. За мен те бяха като колоси и започнах да бленувам. Няколко триумфа ми дадоха самочувствие и потеглих по пътя към най-невероятното премеждие, което ме докара до този ден.
Затова желая да благодаря на всички ви, от дъното на сърцето си, на всички по целия свят, които помогнаха за това фантазиите на едно младо швейцарско момче, което гонеше топките, да се осъществен.
Накрая, към играта тенис: обичам те и в никакъв случай няма да те напусна “.
Не, Роджър, всички благодрим за подаръците.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ