Сметната палата: МВР харчи пари от глоби за климатици и

Сметната палата: Министерство на вътрешните работи харчи пари от санкции за климатици и ремонт на здания, не за пътна сигурност
Министерство на вътрешните работи не прави действителен разбор за аргументите за злополуките, а това води до неспособност да се вземат ограничения, които да понижат риска от произшествия на пътя и не се възползва от разновидността парите да отидат за възстановяване на инфраструктурата.
Затова и жертвите и ранените в пътнотранспортни катастрофи се усилват.
Това са заключения в одитния отчет на Сметната палата, която е проверявала по какъв начин Министерство на вътрешните работи харчи средствата от Фонда за сигурност на придвижването. В него постъпват парите от санкции, наложени за превишена скорост.
Проверяваният интервал е от 1 януари 2021 до 30 юни 2025 година
Посочени са и отговорниците за неналичието на ефикасни решения. Това са министрите, които са управлявали Министерство на вътрешните работи в този интервал – Христо Терзийски, Бойко Рашков, Иван Демерджиев, Калин Стоянов, Атанас Илков и Даниел Митов. Куриозното е, че Стоянов и Илков са били подчинени на служебния министър председател
Димитър Главчев, който е ръководител на Сметната палата, показала слабостите им.
За тези 4 година и половина във фонда са постъпили 428 млн. лева В него е имало общо 523 млн. лева, Разликата е поради останали там средства от минал интервал. За проверявания интервал Министерство на вътрешните работи е похарчило 125 млн. лева, само че освен за възстановяване на пътната конюнктура.
47,6 млн. лева са изхарчени за поддръжка на системи за видеонаблюдение и надзор,
полеви проби за алкохол и дрога, камери за скорост, осведомителни акции измежду децата. Това са 38% от изхарчените средства. 54% обаче са отишли за нови патрулки и профилирани коли. Те коствали 67,3 млн. лева, а съгласно инспекторите постоянно се употребяват и за защита на публичния ред. Останалите 10,2 млн. лв. били изхарчени за действия, които нямат общо с пътната сигурност. Това са поправки на здания, покупка на климатици, униформи, офис техника и надпреварата “Пътен служител на реда на годината ”. Само за новата административна постройка на
Министерство на вътрешните работи в Силистра да вземем за пример били дадени съвсем 4 млн. лева от фонда за пътна сигурност.
Инфлацията е стопила насъбраните пари, които не са се харчили по предопределение, показват още инспекторите от Сметната палата. Така 523-те млн. лева имали покупателна стойност от 408 млн. лева по отношение на цените от 2021 година Ако Министерство на вътрешните работи не стартира да харчи, до края на 2028 година неизползваната сума ще е 873 млн. лева
Освен това анализите на вътрешното министерство не отчитали всички фактори за
пътните произшествия като положението на пътищата, колите, държанието на водачите, както и времето. Вместо това се посочвали нарушаванията на водачите. За интервала 2021 – 2024 година 384 души са починали при произшествия поради разпръскване и загуба на надзор, 355 – поради несъобразена скорост, 291 поради нахлуване в насрещното, показали от Министерство на вътрешните работи, само че без причинно-следствени връзки,
което не разрешавало да се създадат коригиращи ограничения, с цел да се понижат злополуките.
Дни преди излизането на отчета основният секретар на Министерство на вътрешните работи Любомир Николов сподели, че от ведомството изпращат писма на стопаните на пътя с наставления за усъвършенствания. Ако не се съобразят, щели да ги дават на прокуратурата. Това е друга рецензия на инспекторите.
Те показват, че в комисията, която дефинира по какъв начин да се харчат парите,
има единствено представители на Министерство на вътрешните работи. Достъпът на други институции на процедура липсвал. Нямало нито процедури за информирането им, нито за кандидатстване за средства от фонда за пътна сигурност. Според отчета парите не могат да се употребяват непосредствено за ремонт или строителство на пътища, само че на доктрина е допустимо.
За 4 години и половина това не се случило даже за маркировка, осветяване и
обезопасяване на рискови сектори. Дават образец, че след слагането на колчетата в Кресненското дефиле на процедура там няма жертви на произшествия. Затова предлагат в бъдеще и специалисти от други институции да имат думата при
разходването на средства от фонда. Самата комисия се избира от вътрешния министър.
Проверките в другите области на страната били безредни. На места се употребил селективен, на други всеобщ надзор. Така нямало ориентиране на силите към зони с централизация на произшествия и с най-голям риск от произшествия. Освен това Министерство на вътрешните работи залагало
най-вече на контрола за скорост с камери.
Нарушението обаче не е измежду рисковите, а и липсва резултат, защото санкциите се връчват късно. Над 50% от нарушителите не ги получавали в рационален период. Освен това имало висок брой на паднали в съда наказания за скорост и наказателни постановления – санкции, при които се лишават и точки. Още повече че обжалването им в съда постоянно било основателно. Статистиката за отнетите книжки, точки и водачи с повече от едно нарушаване пък показвала,
че методът на Министерство на вътрешните работи не води до трайно превъзпитание на водачите.
По брой починали в произшествия България е втора в Европейски Съюз след Румъния през 2021, 2022 и 2024 година, когато умрелите на 1 млн. души население са били 74. За съпоставяне в Швеция са 20, а в Германия – 33. През 2024 година даже изпреварваме северните ни съседи.
Прогнозите са, че няма да се оправим със спад на жертвите с 50% до 2030 година.
Приетата за съпоставяне година е 2019-а, когато у нас умряли в произшествия са били 621 души. За съпоставяне през цялата 2025 година са били 456, което е спад с 23 жертви по отношение на 2024 година Ранените и общият брой произшествия обаче се усилват, показват от Сметната палата.
Одиторите са изпратили 23 рекомендации до Министерство на вътрешните работи. Още с встъпването си на поста
вътрешният министър Иван Демерджиев е изискал обзор на настоящото положение на дейностите по фонда, показаха от Министерство на вътрешните работи. И прибавиха, че откакто се срещнал с него, разпоредил отсега нататък разноски да се вършат единствено за действия, директно свързани с възстановяване на пътнотранспортната конюнктура в подтекста на целта за понижаване на жертвите и потърпевшите при произшествия.
От Сметната палата са дали период на вътрешния министър да ги извърши до 31 май 2028 година
Докладът е изпратен и до вътрешната комисия в Народното събрание. Нейни членове са 4-ма от 6-имата вътрешни министри, посочени като виновни за неналичието на управнически решения. Петият – Иван Демерджиев, в този момент още веднъж е отпред на Министерство на вътрешните работи. Само Атанас Илков не е народен представител. Председател на комисията пък е Петър Тодоров, който бе основен секретар на Министерство на вътрешните работи от юни 2021 до август 2023 година.
В нея членува и Младен Маринов, който бе отпред на вътрешното ведомство преди
интервала на инспекцията, а също по този начин е някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Христо Терзийски от ГЕРБ пък е бил началник на Националната полиция, в чиято конструкция влиза Пътна полиция. Именно тя би трябвало да задава разпоредбите за надзор. Нейният началник Димитър Мичев е в болничен, а заместничката му Мария Ботева неотдавна напусна системата на Министерство на вътрешните работи по свое предпочитание. Тя опита да изтегли молбата си за овакантяване, само че това не бе почетено. В момента на поста няма титуляр, нито краткотраен началник.