Защо олимпийските спортисти носят тези странни ленти
Ако следите олимпийските игри няма по какъв начин да не сте ги забелязали – ярките цветни ленти, които постоянно покриват немалка част от телата на спортистите. Те са известни като кинезио ленти или кинезио лепенки. Нека забележим защо служат.
Лентите са налични в няколко разновидността. Олимпийските спортисти на последните игри носеха главно Kinesio Tex Tape, създадени от японски хиропрактор през 1979 година Понастоящем KT Tape има е единствената „ публично лицензирана кинезиоложка лента “ на тима на Съединени американски щати.
Уебсайта на Kinesio споделя, че тяхната лента „ облекчава дискомфорта и улеснява лимфния дренаж, като повдига кожата на микроскопично равнище “. Тя се ползва върху мускулите, за „ понижаване на болката и възпалението, разпределяне на претрупаните мускули и поддръжка на мускулите в придвижване по 24 часа в денонощието. “
Според уеб страницата на KT тяхната лента се ползва, с цел да „ даде лека външна поддръжка, която ви оказва помощ да останете дейни, до момента в който се възстановявате от контузии. КТ лентата обезпечава невромускулна противоположна връзка (наречена проприоцепция) която инхибира (оптуска) или улеснява по-силното редуциране на мускулите и сухожилията. “
И двата уеб страницата изброяват дълъг лист със неразположения, при които лентата може да помогне, от главоболие, през мускулни болки до бодежи, въпреки че проучванията, които поддържат тези описи, са прекомерно лимитирани.
Работи ли?
Повечето проучвания не са разкрили обилни усъвършенствания при потреблението на лентата. Няколко проучвания върху клиничната приложимост на кинезио лентата при мускулно-скелетни болести не са открили, че тя оказва помощ на пациентите. За хора с хронични болести (които нормално не са олимпийски атлети) тя най-вероятно е безполезна.
Едно изследване обаче, оповестено в British Journal of Sports Medicine, открива, че „ Кинезио лентата е по-добра от минималната интервенция за облекчение на болката. “ Други проучвания са открили, че тя може малко да усилва обсега на придвижване. “ Никъде обаче не е открит забележителен резултат.
И все пак толкоз необикновено доста спортисти явно разчитат на нея. Извън олимпийските игри хора като Ланс Армстронг и Дейвид Бекам също постоянно са я употребявали.
И се оказва, че в това има повече смисъл, в сравнение с си мислим. Ако фактически има някакво, даже и малко понижаване на болката или увеличение на обсега на придвижване, елементарно е да се разбере за какво това има значение за един олимпийски състезател. Състезанията се печелят и се губят с елементи от секундата и даже 0,05 % усъвършенстване на осъществяването може да реши дали ще застанете на подиума, или ще седите настрана.
Но даже и да не усъвършенства действително осъществяването, може все да си коства да се носят, даже и единствено спортистът да си мисли, че му оказва помощ. Редица проучвания са документирали изгодата от плацебо резултата. Хората, които мислят, че са пили хапче с кофеин са чувствали по-малко болежка и отмалялост, даже да са поели единствено хапче със захар.
Както показва психологът Стив Харис пред Ройтерс, „ Фактът, че спортистите мислят, че им оказва помощ може да помогне по психически метод. “
Психологическото преимущество и увереността, която идва с него, може да е всичко, което ти би трябвало, с цел да хвърлиш копието по-далеч от съперника или да удариш топката още един път.
