И ние не ви харесваме
Ако Слави Трифонов и Бойко Борисов не се смирят и не подтиснат значимостта на личните си персони, може да взривят парламентарната народна власт и да ни пратят назад в ерата на тоталитаризма
Времената, в които ползата към политиката пораства, а доверието в нея се срутва, постоянно са взривоопасни. Ситуацията в България е тъкмо такава, а в Народното събрание мирише на барут.
Днес незаинтересованост няма.
Има подозрения.
Най-голямото е, че може би отново сбъркахме. И не избрахме парламент, кадърен да излъчи държавно управление, което да изтегли България от дъното. Разочарованието след първите два работни дни на новото Народно заседание наподобява повече от еуфорията, че в залата има живот и в нея още веднъж се спори за бъдещето на страната.
Засега новите партии в Народното събрание се употребяват с по-голям заем на доверие от старите. Но " младите " бързо могат да го похарчат.
Протестърите вършат първите си стъпки към властта по тъничък лед в миг, в който България претърпява тежка рецесия на легитимността в ръководството. След последните избори, вместо да се преодолее, тя се задълбочи. Така в случай че 45-ото Народно заседание въобще успее да излъчи държавно управление, то ще е с най-ниска представителност в новата ни история.
Вече е ясно, че
кабинет на ГЕРБ в границите на този парламент е неосъществим.
Какво ще се случи обаче, в случай че Слави Трифонов реши да осъществя отговорността, която му се пада като втора политическа мощ, и сформира държавно управление. Дали ще е кабинет на малцинството, програмен, експертен или на елементарния пазарлък от вида „ 3-5-8 “, ясно е, че той ще съставлява рисково малко български гласоподаватели. Ако приемем, че кабинетът ще е единствено на " ИТН " с поддръжката, само че без присъединяване на останалите, това значи, че зад новата ръководеща партия ще стоят едвам 8,1% от българите с право на глас. Според изборните описи те са 6,7 млн. души, а на 4 април за партията на Слави Трифонов са дали своят вот 565 014.
Дори да има съдружен кабинет на трите партии от митинга, казусът с ниската представителност остава. Има Такъв Народ, " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! " дружно са подкрепени от 1 милион души, което значи едвам 15% представителност измежду всички, имащи право на глас. Тя не може да се усили с гласовете, които имат зад себе си Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, тъй като даже и двете партии да поддържат предстоящ кабинет на протестърите, рамото ще пристигна от политическите управления, а не от симпатизантите на Столетницата и Движението.
Правителство на малцинството не е толкоз неприятен вид, в случай че се окаже дейно в решаването на главните провокации, които стоят пред страната.
Проблемът е, че още с първите си дейности
новите герои в Народното събрание бързо замязяха на старите.
Старанието им да постановат имиджа, който са си избрали, господства над управническата отговорност, която се чака от спечелилите. Предизборната тресчица още ги държи и е напът да се трансформира в хронично разтройство, което напълно да разкаля политическия терен. Препоръчително е претендентите за власт незабавно да си пият хапчетата, с цел да влязат бързо във форма за работата, която следва съгласно публичния контракт, подписан на 4 април.
Вместо запалянковци и визионери обаче, които ще донесат обещаната и предстояща смяната, в първите дни на новия парламент видяхме повече ядосани хора на междинна възраст, които очевидно не харесват никого с изключение на себе си.
Бойко Борисов и сътрудниците му от ГЕРБ са ядосани, че не оценихме километрите асфалт и минималната пенсията от 300 лв..
В Има Такъв Народ наподобяват комплицирани и ядосани, че им дадохме повече отговорност, в сравнение с са очаквали и могат да понесат.
Корнелия е непрестанно ядосана, че не усещаме какъв брой добра визия за бъдещето на България ни предлага.
Христо Иванов е отчаян, че не разбираме за какво предлаганата от него правосъдна промяна е толкоз значима и по какъв начин на всички ще ни просветне, когато махнем Гешев.
А Мая е ядосана, че след толкоз доста циркулиране по площадите не я припознахме най-малко за министър председател.
Най-малко ядосани наподобяват от Движение за права и свободи, само че и това не е несъмнено, тъй като хората на Доган от дълго време са привикнали да прикриват страстите, до момента в който гонят своите ползи.
Всички заедно би трябвало да имат мислено, че никой не обича сръдливите. И че не са пратени в Народното събрание да се ненавиждат или обичат, а с цел да работят.
Ако пък ще вършат шоу, най-малко да е радостно
Иначе и ние не ги харесваме доста, както демонстрират резултатите от изборите. В България от дълго време живеем с чувството, че нашите представители не ни съставляват, а употребяват Народното събрание за други цели. Засега ги траем, тъй като знаем, че даже да не е съвършена, парламентарната народна власт е най-малкото зло от всички форми на ръководство.
Проблемът е, че тя е в заплаха, тъй като на политическия терен се появиха политици, подготвени да я торпилират, без да се замислят, в гонене на личните си упоритости. Девет от 10 партии у нас са от лидерски вид и не оферират нищо друго с изключение на следващия избавител. Разочаровани от неудачите на парламентарната народна власт, доста българи имат вяра, че е по-лесно да попаднем на един почтен водач, на който да предадем ориста си, в сравнение с да излъчим 240 непокварени депутати от листите, подбрани авансово от партийните водачи. Слави Трифонов и Бойко Борисов приказват намерено за мажоритарни избори и директна народна власт, като икономисват истината, че това е най-прекият път към тоталитарния режим, от който избягахме преди 30 години.
Ако депутатите в 45-ото Народно заседание и техните водачи не се смирят и не съумеят да подтиснат значимостта на личните си персони, работата им е спукана. За доста от тях идващ късмет няма да има, каквито и тънки сметки да си вършат за идващите избори.
Справка - Съюз на демократичните сили, Национална движение „Симеон Втори", Република България, Оперативна програма и всички останали, които отидоха в небитието, тъй като не схванаха, че народът е умен и най-после постоянно разпознава търговците в храма на демокрацията.
Времената, в които ползата към политиката пораства, а доверието в нея се срутва, постоянно са взривоопасни. Ситуацията в България е тъкмо такава, а в Народното събрание мирише на барут.
Днес незаинтересованост няма.
Има подозрения.
Най-голямото е, че може би отново сбъркахме. И не избрахме парламент, кадърен да излъчи държавно управление, което да изтегли България от дъното. Разочарованието след първите два работни дни на новото Народно заседание наподобява повече от еуфорията, че в залата има живот и в нея още веднъж се спори за бъдещето на страната.
Засега новите партии в Народното събрание се употребяват с по-голям заем на доверие от старите. Но " младите " бързо могат да го похарчат.
Протестърите вършат първите си стъпки към властта по тъничък лед в миг, в който България претърпява тежка рецесия на легитимността в ръководството. След последните избори, вместо да се преодолее, тя се задълбочи. Така в случай че 45-ото Народно заседание въобще успее да излъчи държавно управление, то ще е с най-ниска представителност в новата ни история.
Вече е ясно, че
кабинет на ГЕРБ в границите на този парламент е неосъществим.
Какво ще се случи обаче, в случай че Слави Трифонов реши да осъществя отговорността, която му се пада като втора политическа мощ, и сформира държавно управление. Дали ще е кабинет на малцинството, програмен, експертен или на елементарния пазарлък от вида „ 3-5-8 “, ясно е, че той ще съставлява рисково малко български гласоподаватели. Ако приемем, че кабинетът ще е единствено на " ИТН " с поддръжката, само че без присъединяване на останалите, това значи, че зад новата ръководеща партия ще стоят едвам 8,1% от българите с право на глас. Според изборните описи те са 6,7 млн. души, а на 4 април за партията на Слави Трифонов са дали своят вот 565 014.
Дори да има съдружен кабинет на трите партии от митинга, казусът с ниската представителност остава. Има Такъв Народ, " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! " дружно са подкрепени от 1 милион души, което значи едвам 15% представителност измежду всички, имащи право на глас. Тя не може да се усили с гласовете, които имат зад себе си Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, тъй като даже и двете партии да поддържат предстоящ кабинет на протестърите, рамото ще пристигна от политическите управления, а не от симпатизантите на Столетницата и Движението.
Правителство на малцинството не е толкоз неприятен вид, в случай че се окаже дейно в решаването на главните провокации, които стоят пред страната.
Проблемът е, че още с първите си дейности
новите герои в Народното събрание бързо замязяха на старите.
Старанието им да постановат имиджа, който са си избрали, господства над управническата отговорност, която се чака от спечелилите. Предизборната тресчица още ги държи и е напът да се трансформира в хронично разтройство, което напълно да разкаля политическия терен. Препоръчително е претендентите за власт незабавно да си пият хапчетата, с цел да влязат бързо във форма за работата, която следва съгласно публичния контракт, подписан на 4 април.
Вместо запалянковци и визионери обаче, които ще донесат обещаната и предстояща смяната, в първите дни на новия парламент видяхме повече ядосани хора на междинна възраст, които очевидно не харесват никого с изключение на себе си.
Бойко Борисов и сътрудниците му от ГЕРБ са ядосани, че не оценихме километрите асфалт и минималната пенсията от 300 лв..
В Има Такъв Народ наподобяват комплицирани и ядосани, че им дадохме повече отговорност, в сравнение с са очаквали и могат да понесат.
Корнелия е непрестанно ядосана, че не усещаме какъв брой добра визия за бъдещето на България ни предлага.
Христо Иванов е отчаян, че не разбираме за какво предлаганата от него правосъдна промяна е толкоз значима и по какъв начин на всички ще ни просветне, когато махнем Гешев.
А Мая е ядосана, че след толкоз доста циркулиране по площадите не я припознахме най-малко за министър председател.
Най-малко ядосани наподобяват от Движение за права и свободи, само че и това не е несъмнено, тъй като хората на Доган от дълго време са привикнали да прикриват страстите, до момента в който гонят своите ползи.
Всички заедно би трябвало да имат мислено, че никой не обича сръдливите. И че не са пратени в Народното събрание да се ненавиждат или обичат, а с цел да работят.
Ако пък ще вършат шоу, най-малко да е радостно
Иначе и ние не ги харесваме доста, както демонстрират резултатите от изборите. В България от дълго време живеем с чувството, че нашите представители не ни съставляват, а употребяват Народното събрание за други цели. Засега ги траем, тъй като знаем, че даже да не е съвършена, парламентарната народна власт е най-малкото зло от всички форми на ръководство.
Проблемът е, че тя е в заплаха, тъй като на политическия терен се появиха политици, подготвени да я торпилират, без да се замислят, в гонене на личните си упоритости. Девет от 10 партии у нас са от лидерски вид и не оферират нищо друго с изключение на следващия избавител. Разочаровани от неудачите на парламентарната народна власт, доста българи имат вяра, че е по-лесно да попаднем на един почтен водач, на който да предадем ориста си, в сравнение с да излъчим 240 непокварени депутати от листите, подбрани авансово от партийните водачи. Слави Трифонов и Бойко Борисов приказват намерено за мажоритарни избори и директна народна власт, като икономисват истината, че това е най-прекият път към тоталитарния режим, от който избягахме преди 30 години.
Ако депутатите в 45-ото Народно заседание и техните водачи не се смирят и не съумеят да подтиснат значимостта на личните си персони, работата им е спукана. За доста от тях идващ късмет няма да има, каквито и тънки сметки да си вършат за идващите избори.
Справка - Съюз на демократичните сили, Национална движение „Симеон Втори", Република България, Оперативна програма и всички останали, които отидоха в небитието, тъй като не схванаха, че народът е умен и най-после постоянно разпознава търговците в храма на демокрацията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ