Есен, с ухание на теб…
Ако си останал влюбен повече от две години, значи си попаднал на нещо значимо!
Влюбвам се в него още веднъж всяка есен, по тази причина чувството в никакъв случай няма да се отдалечи от мен…
Хубаво ни е, тъй като ние сме есента. Изпепелени, само че подготвени за прераждане.
Пием топло кафе на верандата, взирайки се в мъглата на есенната борова гора.
Нося пухкава жилетка, а той – мек пуловер.
Наслаждаваме се на пътуването, до момента в който листата вършат оня равномерен преход от жълто към охра…
Навън вали, а ние сме в уютната дървена къща в планината…
Завива ме с меко одеяло, до момента в който чета, а той слуша музика на комфортния фотьойл, отпивайки ароматно мляко с канела.
Стоим прегърнати в леглото през целия ден, в безмълвие, с взор към тишината. Спокойни, в усамотение и цялостна естетика.
Целувките ни са мирисът на земята след смълчан есенен проливен дъжд. Докосванията ни – препукването на огън на брега на есенното море по здрач.
Любимите ни моменти…
Така ухае есента с него. Вероятно постоянно ще остана влюбена. Защото той ми е значим.
Но кой остава постоянно влюбен в една фантазия? Ще го очаквам да ми се сбъдне. А до тогава ще обичам есента, и неговото невидимо наличие в нея…
Инфо: vitamorena.com
