Ако си мислите, че България е рекордьор по предсрочни избори

Ако си мислите, че България е рекордьор по предварителни избори напоследък, грешите. Рекорд следва да бъде подложен напълно скоро в Сърбия, където на 17 декември ще се проведат предварително парламентарни и локални избори.

Официално, от 14-те последни парламентарни вота - 12 са били предварителни. Така макар че към този момент е най-дълго управлявалият министър председател, и в този момент министър-председателят Ана Бърнабич няма да довърши мандата си - по решение на президента Александър Вучич.

Датата - 17 декември - я насрочи той, единствено няколко часа откакто ръководителят на Народното събрание привиква за същия ден изключителни локални избори.

Въпреки че от 26 май не е отпред на ръководещата Сръбска прогресивна партия, Вучич е най-активната персона в акцията и публично е отпред на листа с претенденти за депутати в 250-местния парламент.

Появява се по няколко пъти дневно в телевизионни изявленията и на предизборни манифестации, а когато не е там, е в Инстаграм или Тик-ток.

“Толкова постоянно съм в Ниш, че към този момент несъмнено съм омръзнал на всички тук ”, признава самият Вучич и добавя, че е бил в града към 80 пъти - повече от всички държавни ръководители от 1945 година насам взети дружно.

Същото е, както и в предходната акция, единствено че този път Вучич не излиза от хладилника, означават някои локални медии.

И то без никаква подигравка, тъй като преди президентските избори през март 2022 година президентът безусловно изскочи от ледник, с цел да влезе в студиото на считаната за близка до властта телевизия Pink.

" Стратегията на Вучич да остане на власт е точно неизменимата му непрекъсната интензивност по време на всички акции във всичките пет парламентарни вота, откогато партията му взе властта през 2012 година - или приблизително на всеки две години. Нито едно държавно управление не е довършило мандата си, а стратегически плануваните избори отвличат вниманието [на избирателите] от тематики като митингите в страната или напрежението с Косово, поставяйки опозиционните партии непрекъснато в засада ”, означи преди няколко дни изданието “Политико ”.

Oчакванията са вотът тази неделя да се трансформира в самобитен референдум за това ще може ли Прогресивната партия да продължи да ръководи по този начин, както преди всеобщите митинги или публичният напън ще надделее.

От това ще зависи или да пътят на Сърбия ще продължи към Европейския съюз и НАТО, ще се трансформират ли връзките и с Русия и може ли да има смяна в позицията за незавимостта на Косово, която тя към момента не признава.

В обединението, чийто лидер на листата е Вучич, влизат с изключение на неговата партия, още Социалдемократическата партия, Партията на обединените пенсионери, Движението на социалистите, учредено от някогашния шеф на службите Александър Вулин, Сръбското придвижване на обновяване на някогашния министър председател Вук Драшкович и Сръбската национална партия.

“Листата сплотява политика, резултати, хора, хрумвания и сила. Тя не е партийна, нито съдружна, тя е повече от това - тя е фронт, придвижване, тя е Сърбия ”, съобщи на едно от първите събития от предизборната акция в Пирот сръбският президент.

За поддръжниците си Вучич е индивидът, развил стопанската система на страната, обезпечил вложения и трансформирал се в балансьор сред Изтока и Запада.

Несъгласните с политиката му обаче споделят, че всичко това е допустимо с помощта на метода му да пробва да подчинява всички - от последователите си, до медиите и опозицията.

В отговор на рецензиите към ръководството, на предизборно събитие в една от най-големите зали в Белград преди няколко седмици Вучич изясни, че “гражданите на Сърбия сами вземат решение по какъв начин да се развива страната. ”



На тези избори обаче пристигна и политическият отговор: убийствата на възпитаници в два поредни дни през месец май, приключили с общо 19 жертви, доведоха освен до, само че и до политически план, който се трансформира в главния опозиционен състезател преди вота.

Лидери на групировката “Сърбия срещу насилието ” са Мирослав Мики Алексич и Мариника Тепич, които са подкрепени и от някогашния кмет на Белград Драган Джилас и неговата Партия на свободата и правдата.

В началото на ноември в Крушевац Мариника Тепич разгласи, че придвижването сплотява 8 организации обща цел.

“Не се поддавайте на насилието, което се пробват да упражнят върху вас през последните седмици, а точно да ви изплашат с приказки за платени гласове, платени надници. Това се случва, с цел да ви държат по-късно виновни, само че и с цел да ви изплашат, да си кажете: " Ние не можем да сме против тях, те са платили всичко, купили са гласовете и няма смисъл да гласуваме на изборите. " Има смисъл, има смисъл, тъй като фрагментите от митингите демонстрираха, че ние сме повече. Повече сме ”.

Водачи на листи на идните избори са още някогашният министър председател и главен съдружен сътрудник на Вучич - Ивица Дачич, както и водачът на Сръбската радикална партия, от чиито редици се ражда Сръбската прогресивна партия - Воислав Шешел.

За гласове ще се бори и обединението сред крайнодясната партия “Заветници ” и националистическото придвижване “Двери ”, която е за връщане на Косово в рамките на Сърбия и се афишира се срещу участието на страната в Европейски Съюз и НАТО.

В Народното събрание ще се опита да влезе Руската партия на Слободан Николич, която приканва за това Сърбия да се причисли към Евразийския съюз, логото ѝ съставлява картата на Русия, а слоганът - “Движението на сръбските русофили - един народ, една религия, една кръв, вечно! ”

Според изследванията за ръководещата Сръбска прогресивна партия биха дали своят вот сред 40 и 50 на 100 от решилите да отидат до урните, до момента в който за “Сърбия срещу насилието ” - от 25 до 40%.

Анализаторите обаче означават и различен значим факт: даже да успее да се затвърди във властта, ръководещата партия може да означи решителна загуба на локалните избори в столицата Белград.

Оставката на кмета Александър Шапич беше следващата от вълната оставки в десетки сръбски градове.

Предположенията са, че това е станало по партийно предписание на Вучич, с цел да може локалният избор да се организира през декември, дружно с изключителни парламентарни избори, за които към този момент имаше упования, че ще президентът ще насрочи точно тогава.

Сръбската столица е единственият град в страната, в който кметът не се избира директно, а след гласоподаване измежду общинските съветници, и в който все още опозицията е уверена в успеха си.

Въпреки че съгласно анализаторите изборите в Белград има по-скоро " алегорично " значение, те могат да се трансфорат в символ за това ще могат ли ръководещите да стартират следващ мандат, който може и да не завършат или, както счита опозицията, това може да се трансформира при започване на края на ръководството на Вучич.