Ако си е взел поуките, а мисля, че си ги

„ Ако си е взел поуките, а мисля, че си ги е взел, няма за какво да му желая оставката ”, това съобщи кметът Здравко Димитров във връзка абсурда със служебния автомобил на Георги Титюков, който бе обсебил.
Прочетете още
Въпреки че неговите съпартийци се пробваха да омаловажат случая, че всички се „ занимават с две шкодички, до момента в който  в цялата страна се краде ”, абсурдът  е доста по-голям.   

Георги Титюков е най-големият деец в ръководството на Пловдив, като неговият професионален път напълно е минал в обществения бранш. Зад гърба си той има 26 години като зам.-кмет и за малко като кмет на регион „ Централен ”.  Тръгнал от Съюз на демократичните сили, с цел да стане един от основателите на „ Кауза България ”, Титюков  постоянно е купувал хляба си с налозите на пловдивчани.

В този смисъл, в случай че за 26 години Георги Титюков не си е взел поуките, кое е разрешено, кое - не, кое е морално и кое – не, той надали ще го направи в идващите (ако има) 26 години.

На първо място „ Кауза Пловдив ”, в този момент „ Кауза България ”,  винаги са били в ръководството на града, от своето основаване. Те управляваха със Славчо Атанасов и ГЕРБ, по-късно със Славчо Атанасов и Българска социалистическа партия, бяха неразделно в двата мандата на Иван Тотев, както и в този момент със Здравко Димитров.

Това демонстрира, че групировката е склонна на всевъзможни взаимни отстъпки единствено и единствено да бъде във властта. За последните 16 години „ Кауза Пловдив ”  няма интервал, в който да са били в съпротива. С изключение на едвам няколко дни сред първи и втори тур  на локалните избори през 2011година. Дотогава правилни на Славчо Атанасов, те го загърбиха и започнаха да работят за избирането на Иван Тотев.  В изблик на гняв тогавашният и.д. кмет на Пловдив Александър Долев го уволни, 5 дни преди встъпването на Тотев като кмет.  Така за 16 години Георги Титюков е бил неуместен на властта единствено за седмица.

Свръхстремежът за власт е едно от най-опасните неща  в политиката. Защото тогава се вършат взаимни отстъпки от всякакво естество, в това число и морално, а това е рисково за цялото общество.

И тъкмо тук нещата опират до морала и полезностите в политиката.  Въпреки че Зико отбрани своето вице, самият Титюков  през цялото време изглеждаше, като човек, уверен, че не е направил нищо неправилно.

Ден, откакто бе в Община  Пловдив, с цел да вземе позицията на Титюков по абсурда, зам.-кметът отиде на първа копка още веднъж със служебния автомобил на Младежкия център.

Най-скандалната част от дейностите на Георги Титюков не е, че кара кола за 80 000 лв., купена по план за бедността, а че аргументира правотата си:

„ Аз си завоювах плана, другите сътрудници да си напишат планове и да си вземат такива коли ”, отсече Титюков.

Така изникват въпросите за „ неговите си планове ”: извоюваните средства от 5 млн. лв. за „ Топъл обяд ”, значат ли, че той заслужава част от питателните артикули? Спечеленият от него план за обществени жилища на ул. „ Владая ” значи ли, че заслужа да си вземе апартамент в него? И изобщо значи ли, че когато той е спечелил план, заслужава нещо от него в подмяна, като се изключи заплатата, която взима?  

Точно тук е притеснителното, защото  в случай че е обсебил по заслуги автомобил за 80 000 лв. с европейски средства, то какво „ заслужава ” от поръчки и планове за милиони?

Това демонстрира, че за тези 26 години като зам.-кмет той не просто не се е научил, а е не запомнил каква е дебелата граница сред обществените и персонални средства.  Защото, когато тази граница за един управленец се размие, той е рисков за цялото общество, а и за нея има точни и ясни текстове в Наказателния кодекс.